НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
РЕМОНТЪТ НА „КАМЧИЯ“ ПРЕЗ 1923 Г. -
„СЪБУЖДАНЕТО НА КОРАБОСТРОИТЕЛНОТО ДЕЛО У НАС“

Преди време концерт-майсторът на Варненската опера Красимир Щерев ми показа снимка от своята колекция от стари фотографии. На нея се вижда изваден на сушата (върху количка) корабен корпус, на който се подменя обшивката. Присъствието на двама флотски офицери, с галуни по ръкавите, но без пагони, подсказваше, че снимката е направена в годините след Ньойския договор (1919 г.). Количката ме насочваше към Хелинга на Флотския арсенал. И толкоз. Имах съмнения, които споделих с колеги, но те не ги потвърдиха.
Наскоро, при работата ми по друга тема, разгледах документ, който флотският офицер-корабостроител Протасий Пампулов (1895 - 1957 г.) подготвя като оценка на възможностите на плаващия док на „Кораловаг“ и неговото мобилизационно значение. Добре, че не пропуснах увода! В него той посочва, че ремонтът на „Камчия“ (1923 г.) и на „Калиакра“ (1925 г.) „можаха да допринесат много за събуждането на корабостроителното дело у нас“. А през 1923 г. Пампулов вече е завършил следването във Висшето техническо училище Шарлотенбург, отдел „Корабостроене и корабни машини”.
Нещата започнаха да се подреждат. Вероятно ремонтът на „Камчия“ е първата сериозна задача, която назначеният през 1923 г. във Флотския арсенал като проектант и корабостроител Пампулов изпълнява в интерес на Морската полицейска служба (официалното название на неофициално съществуващия Флот на Н.В.). Нищо чудно младшият офицер вляво да е именно той, но това не мога да твърдя категорично.
Внимателно прегледах многократно наличните снимки на парахода-яхта „Камчия“ и най-вече тези, на които добре си личеше кърмата му. Съмненията ми отпаднаха. Това беше именно този кораб. Във Военноморския музей се съхранява снимка на „Камчия“ след ремонта, преди спускането му на вода. Корпусът му е с изцяло подменена обшивка. А листовете за подмяна на тази обшивка се виждат добре долу вдясно на снимката от колекцията на г-н Красимир Щерев.
Кърмата на „Камчия“ преди подмяната на обшивката е в окаяно състояние - цялата е в дупки след изчукването на ръждата и старата боя. И нищо чудно. През 1923 г. този кораб е вече на 40 години. Поръчан в английската корабостроителница в Erith, в естуара на Темза, през 1883 г. като учебен кораб „De Romas“, той е доставен през 1906 г. у нас в доста окаяно състояние. Като доказателство за това е не само неотложният скъп ремонт в Месина, за да може все пак да стигне до България. Показателен е фактът, че княз Фердинанд се качил на борда му само веднъж и след това се разпоредил да бъде направен генерален ремонт на плавателния съд, който тогавашният началник на Флота капитан І ранг Пол Пишон предвиждал да стане лична яхта на монарха. Д-р Мариана Кръстева публикува част от спомените на Събчо Денев - ученик-машинист на яхтата по това време: „След тоя ремонт и до края на моята службата - 1911 г., Фердинанд не се качи на нея. Защо? Защото беше забравила годините си и защото беше с разбити машини и с разсипана мебелировка“ („Военноморските сили на България и Франция в отношенията между двете страни (1878 - 2010 г.)“, ИК „Морски свят“, Варна, 2011 г., с. 80).
Обречен на бездействие до към 1911 г., „Камчия“ се оказва много необходим в навечерието и в хода на Балканската война. В Рапорт № 985 от 11 октомври 1912 г. на началника на Подвижната отбрана капитан-лейтенант Ковачев се посочва, че тъй като торпедоносците не са приспособени своевременно за поставяне на мини, това налага отново (подч. от мен - Ат. П.) използването на „Камчия“ за тази цел, а торпедоносците са го охранявали.
След мобилизацията на Флота на Н.В. - 10/23 септември 1915 г., сред плавателните съдове се посочва и „импровизиран минен заградител „Камчия“. А това означава десетки непрекъснати плавания за минни постановки, след като корабът има възможност да приема до 12 мини на борда. Да прибавим към това и обстоятелствата, че до Балканската война „Камчия“ бездейства, а и ремонтът след пристигането на кораба у нас едва ли е бил от такъв характер, какъвто е бил през 1923 г.
Затова е логично решението на тогавашното ръководство след Ньойския договор възстановяването на корабния състав да започне именно с „Камчия“. Вероятно тогава е решено и използването му като осигуряващ водолазните дейности, свързани с международните ангажименти на Царство България след войната. А Морската полицейска служба няма специализиран водолазен кораб. А и няма никаква друга алтернатива, освен старата яхта.
Така дефектът се превръща в ефект. Корабът с водоизместване от 105 т (малко по-голям от торпедоносец тип „Дръзки“) може да приеме необходимото водолазното оборудване и да стане постоянен дом за водолазната команда на Флота, като я прави мобилна и с възможности да оперира по цялото ни Черноморско крайбрежие. А тогава, когато интензивността на водолазната дейност намалява, а командването на Флота се поема от капитан І ранг (по-късно контраадмирал) Иван Вариклечков (1933 г.), „Камчия“ най-после започва да бъде това, за което е проектиран и построен - учебен кораб.
Морското училище е преместено в Созопол, а другият учебен кораб - „Асен“, е моторен ветроход. И във Флота на Н.В., и в търговското ни корабоплаване, а и в много предприятия във вътрешността на страната се използват парни котли и парни машини. Там се реализират и много от възпитаниците на Морското училище. Тук „Камчия“ е изключително подходящ, независимо от възрастта си, с двата си парни котела и с парната си машина с мощност 250 к.с. (8,5 тона запас от въглища). А така също и с възможността си за плавателна практика (скорост 11 възла). Междувременно е използван както за водолазни операции, така и за хидрографски проучвания.
Така основния ремонт на „Камчия“ през 1923 г. дава на практика втори живот на кораба и го прави полезен за Флота на България. На 5 ноември 1947 г. „Камчия“ е върнат на Черноморския флот и до извеждането му от експлоатация през 1952 г. е използван като хидрографски и водолазен кораб. От 1883 до 1952 г. е в строя! 69 години! Здраво са строили англичаните, но и експлоатацията на кораба под български флаг е била грамотна и високо професионална.
И накрая нещо, което никой изследовател до сега не е задавал като въпрос по отношение на яхтата. Откъде идва името „De Romas“? Все пак, под това име корабът е под български флаг от 1906 до 1909 г. Позволявам си да допусна, че след като е бил поръчан от французите като учебен кораб, вероятно е носел името на френския физик Жак дьо Рома (фр. Jacques de Romas; 1713-1776 г.). Няма да се разсърдя, ако някой ме опровергае!
Атанас ПАНАЙОТОВ

Ремонтът на „Камчия“, 1923 г. Колекция на Красимир Щерев.
„Камчия“ след ремонта, преди спускането на кораба на вода. На палубата са и работници от Флотския арсенал, взели участие в обновяването на яхтата.
Факсимиле от цитирания документ, подготвен от флотския инженер-корабостроител Протасий Пампулов.
„Камчия“ като водолазен кораб. Снимката е публикувана в книгата на Чони Чонев „Военноморският флот на България / The Bulgarian Navy“, С., изд. „Пропелер“, 2005, с. 52
„Камчия“ в празнична разцветка и като учебен кораб на Морското училище в Созопол.
Лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Протасий Пампулов.
Матрос от Водолазното отделение, базирано на „Камчия“, колекция на Христо Досев.
Матрос от екипажа на учебния кораб „Камчия“, след 1934 г., колекция на Христо Досев.
Дори и на 100 години ветеранът-водолаз кондукторът (тогава най-високото старшинско звание във Флота на Н.В.) Вълчо Стисков си спомняше, че за разлика от баща си – цар Фердинанд І, цар Борис ІІІ често е плавал с „Камчия“ и е проверявал подготовката на водолазите.