НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И МИСЛЕНЕТО
Най мразим да мислим е рекъл шопът. Този лозунг е много подходящ за нас - моряците, защото повечето корабни действия са по процедури - предварително написани и наизустени. Има логика в това, като в приказката за човека, който си избирал сътрудници: Той предпочитал мислещи и работливи, нямал нищо против мислещи и мързеливи, дори бил готов да вземе глупави и мързеливи, но в никакъв случай - глупави и работливи... Истината е, че понякога от мислене боли глава. Поне с мене е така!
През 1996 г. на м/к „Оборище” със смените ни пратиха нов хлебар. Той се казва Валентин, по-млад е и от сина ми, и всеки ден чувам от кухнята да се носи музика.
Изминали са три дена от смяната, вече сме в океана и традиционно много рано сутринта минавам през ЦПУ-то да се видя на спокойствие и по ладовина с новите попълнения в машината, да им кажа окуражителни думи, после виждам, че в кухнята свети и решавам да посетя „бялата мафия”. Там обикновено сварвам само Вальо, който меси тестяна закуска, а от магнетофона звучи класически рок. Поздравявам младия хлебар и го хваля за добрия музикален избор. Че като се открехна това момче - десетминутна реч ми дръпна за Юрая Хийп и Дийп Пърпъл. Поръчвам „най-хубавите пет кифли“ за машината в 07.30 и пак слизам долу.
В следващите дни всяка ранна утрин минавам и през кухнята, за да кажа добро утро и на готвачите, слушам няколко парчета от вальовите компилации и споделяме корабни клюки, защото в океана други няма. Накрая винаги си лафя с Вальо за музика. До края на моя контракт валИ - гърмИ, аз всеки ден минавам и през кухнята, където най-ранобуден винаги е хлебарят, за да приготви хляб и закуски за екипажа. Покрай шегите и корабните новини, редовно слушаме музика и обсъждаме ентъртейнърите.
Дойде време и мен да ме сменят, и една сутрин викам на Вальо:
- Ей, добре, че беше пустият рокендрол, та да станем приятели с тебе!
- Музиката няма нищо общо - рече ми хлебарят. - Първият ден като се качих на кораба, всички офицери дойдоха да ми се представят: Аз съм този и този, обичам да хапвам това и това, демек - внимавай! Ти, шефе, хич не ми се представи, а ме поздрави с добре дошъл, попита ме за името, откъде идвам и ми пожела успешен контракт. Та затова сме приятели, а музиката е съвсем друго нещо.
А сега кажете, че младите са лекомислени и наивни!
В оценката, която аз и капитана изготвяме за всеки член от екипажа, попълваме и графа „действие при аварийна ситуация”. Има елемент на тренировка и мисъл в тази оценка, но винаги съм вярвал, че това качество е преди всичко ген. Ако един моряк се разтреперва когато види кръв, то няма как да бъде обучен в преодоляването на това чувство, пък и няма смисъл, защото сред екипажа винаги има моряци, които нямат кръвофобия. В корабни условия страдащият от този синдром трябва да може да подтисне своята слабост, докато асистира и помага, а друг ще спира кръвта и прави превръзки, пък този, който припада при вида на свежа кръв (много бързо го правят) ще има време да се осафери и да помогне при преместването и пренасянето на ранения.
Видяхте, че няма мислене, а само действия.
Признавам, че чета всичко в „Морски вестник“, нали съм „морски” и като такъв, все се старая да мисля, докато го правя. Най-харесвам пишещите моряци, може би защото ги познавам, а с някои дори съм приятел и ще ви кажа, че Продан Георгиев и Росен Лодозов пишат точно така, както говорят, а професионалният стил на Любен Любенов ми липсва. Отначало си помислих, че пришълците (неморяци, но професионални писачи) ще запълнят тази липса. Не се получи, защото те разказват брегови истории, а конкуренцията там е убийствена. От друга страна, читателите на вестника не са само моряци, нали? То и Любен издаваше Даниел Стийл, но в личните ни разговори ми е споделял, че го прави само, защото добре се котира сред девойките. За активно мислещите ще повторя: Харесвам всичко, написано от колеги моряци, та били те военни, рибари или брегови, защото пишат автентично и разбираемо, та не ми се налага много да мисля, а присъствието тук и на доказани професионалисти е истински комплимент за „Морски вестник“!
Една част от екипажа (домакинът и аз) мислеше, че Мишо Четвъртия е чешит и неординарен механик, капитана и помполита го квалифицираха и докладваха

Бакенбарди и мустак - Мишо е срещу мен - вторият отдясно.
Мислителят - Огюст Роден.
Великите мисли днес се пишат по дрехите и телата.
Мислителят - В. И. Ленин.
Престанете да мислите, че всички сме с кокоши мозъци! А. Бильжо
„където трябва“ като враг на Партията и световната социалистическа система, а останалите го имаха за пълно куку. Тези - последните, бяха най-близо до истината, защото кой нормален моряк ще се подиграва на барото и вуйчо на всеослушание и пред всички! Мишо имаше отнесен вид, обличаше се небрежно и поддържаше коса, бакенбарди и мустаци, които растяха без каквато и да била естетическа намеса.
Корабът бе стар, но бившите му собственици - богати западноевропейци, та някъде по складовете открих комплект невероятни цветни пастели за писане върху метал. Започнах да изписвам канижели и надстройки с актуални рисунки, като за по-сигурно ги „запечатвах” с корабен безцветен лак, останал пак от капиталистите поради наличието на дървени палуби, обкови и парапети. Украсих и две три кабини на авери. Един ден при мен дойде Мишо и ме помоли да изпиша и неговата кабина. Той пожела да му нарисувам актуалния корабен вуйчо, а на стилистично развят вимпел над главата му да напиша „Простакът е непобедим”...
Мишо бе мой непосредствен подчинен, но не бяхме големи авери, пък и той не бе от Морското. Отказах поръчката, а след кратки преговори се съгласих да нарисувам охранен вожд на африканско племе, чиято визия деликатно да напомня за първия помощник капитан. Надписът остана същият, а изрисуваният канибал мязаше и на капитана, защото и той, като вуйчо, бе охранен, та Четвъртия остана много доволен. Докато аз зографисвах стената, той изрязваше буквички от пластмаса, но не го попитах с каква цел го прави. След време се наложи да вляза в кабината му. Самодоволно хвърлих око на „непобедимия простак”, а после забелязах, че в долния край на голямото огледало, баш над мивката, има надпис от изрязани и залепени букви. Текстът бе: „В момента виждаш проблема”...
Представих си какво вижда Мишо всеки ден в огледалото, но най-важното откритие за мен бе, че всеки на кораба мисли различно, макар че преживяваме едни и същи събития, ядем една и съща храна и още сто еднакви детайли има в ежедневието ни. По време на соца скромно платени психиатри и социалози по правило, а и по служебно задължение, изследваха моряшката психика. После изпращаха своите трудове на екипажите, като търсеха обратна връзка и потвърждение на тезите си. В „Морски вестник“ често се случва различни автори да описват едни и същи събития. Фактите от описанията рядко съвпадат ... То е защото и моряците мислят. Понякога!
Над един моряшки спомен ми се наложи да се замисля в последно време. Някъде през 1990-а с капитан Ники Марчев плавахме на м/к „Кейп Бретън”, собственост на английската фирма „Зодиак”. Контрактите бяха дълги, порядките нови, а ние всичките - бивши бемефейци. Ники много се мъчеше с пейрола - огромен книжен „чаршаф” със сметки по вертикал, хоризонтал и диагонал. Един месец чорбаджиите от Лондон отказаха да приемат пейрола на капитана, защото имало грешка. Той започна да го проверява. От суета или от мързел, но капитан Марчев отказваше да сложи очила, а четеше и пишеше с лупата от мостика. Няколко дни се дУпи той около чаршафа, но грешка не откри и прати англичаните по дяволите. Те обаче му казаха, че докато не поправи грешката, няма да преведат парите на екипажа. Цял ден се прегъва Марчев над таблицата с нашите заплати, но грешка пак не откри и накрая се принуди да помоли лондончани за помощ. Отговориха му, че е ощетена моята сметка с 11 (единадесет) цента ... Екипажът спря да псува евреите и се взря във мен. Веднага пратих депеша до Лондон, че се отказвам от стотинките. Отговориха: Не може!
След два дена работа с лупа върху навигаторската маса Ники откри грешката и моряшките заплати бяха трансферирани към банката.
Спомних си тази история, когато няколко български фирми не изплатиха огромни суми на мен и българските моряци. На първо мислене: навсякъде се случва да е ощетен моряшкия труд. Да, но фирми като Зодиак, БМФ и други подобни от останалия свят, съществуват вече десетки години и няма случай да са окрали моряшка заплата, докато новоизлюпените български вече неколкократно фалираха, преименуваха се, пререгистрираха се, като всеки път завличаха моряците. Някои дори осъдиха ощетените моряци затова, че си искат откраднатите пари!
Вие можете да мислите каквото си искате, но в деня за размисъл, аз мисля, че в моята родина се крадат моряшки заплати, ама на кого му пука какво мислим ние. Особено в деня за размисъл!

Сл. ПЕШКОВ - моряк