НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ТАКА РАЗКАЗВАХА МОРЯЦИТЕ:
КАЗУС ЗА КАПИТАНА НА ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА

Случката е някъде от шестдесетте, но поради липса на алиби, единствените извори на събитието са слуховете. Но дори и само 90 % да е истината, щом е от моряшките уста, тя вече напълно покрива философското понятие за себе си. Което автоматически и дава формулировката - „самата истина”.
Та, на Варненският рейд пристигнал и хвърлил котва един кораб, плаващ под флага на нашата западна съседка. Взаимоотношенията ни с титовистите са си били както винаги, много добри. Поради неизвестни причини, дали поради липсата на свободен кей, на целият товар или поне част от него, но „брода” (кораба) трябвало да постои неизвестно време на рейда в очакване да се елиминира поне едно от тези условия.
И в един прекрасен ден пред портала на пристанището се изсипала една живописна група, сформирана от благоверните съпруги на част от екипажа на кораба. Жените, нарамили бохчи, куфари и чанти, видимо били изнервени и доста шумни. Дали от дългото пътуване с влак до София, после до Варна, чакането на границата, по гарите, жениците били доста огрухани, разчорлени, с поразмазан грим, и много надъхани.
Ранната пролет на Варна ги поздравила с традиционният поривист североизточен вятър „поряз” и дребен шибащ дъждец. Все предпоставки за вкисване на търпението. За повдигане на настроението се включвала и рядката кал, носеща се от облагородяването на предгаровата градина.

„Пръските прехвърляли стената на вълнолома и размивали грима по уморените им недоспали очи. Рейдовата лодка показала бака си и той се гмурнал в разбитите зелени талази и съскаща пяна. Моторът се задавил от напъна и шкиперът на лодката дал дясно на борд. След заклащането на борд  и загребването на няколко вълни, запърпорили обратно към кея“.  Илюстрация: Христо Н. БОТЕВ / De Botte
Капитан Росен ЛОДОЗОВ
След продължилите повече от час разправии, ръкомахания и уговорки, служителят на портала, с червената лента на ръкава, все пак успял да насочи групата по азимут към граничните власти. От там, горе долу, след същият времеви период за проверка на визи и други формалности, благоверните били отправени към митническите служители. Все пак идват от друга държава, макар и наша, балканска, сродна, съседска.
Митницата си има традиционна практика и особено отношение към тези, които идват отвъд родната ни граница. Нищо, че са съседи. Трябва да сме строги, законосправедливи и съответни. Следвало рутинното претарашване на багажа и освобождаването му от излишните лакомства. След преодоляване и на тази формалност, вече с поугасен ентусиазъм, жените трябвало по някакъв начин да стигнат до мъжете си на рейда.
Имало добро от ДИК (Държавната инспекция по корабоплаването) и рейдовата лодка с гостенките тръгнала към входните фарове. Тук обаче намесата на поряза със своите 4-5 бала и вълнение на морето към 3-4 бала, направили задачата с няколко неизвестни. Пръските прехвърляли стената на вълнолома и размивали грима по уморените им недоспали очи. Рейдовата лодка показала бака си и той се гмурнал в разбитите зелени талази и съскаща пяна. Моторът се задавил от напъна и шкипера на лодката дал дясно на борд. След заклащането на борд и загребването на няколко вълни, запърпорели обратно към кея.
Първата атака се оказала неуспешна, но жените въобще не искали и дума да става за отказ. След многословни увещания, където шкипера, поглаждайки мустак, им обещал да ги закарат с друг, по-голям, слезли от катера и в разпуснат строй се върнали до портала. Започнала втората фаза на офанзивата. Благоверните не искали и да чуят, че днес не може да се излезе на рейда и ще трябва да изчакат с преспиване в някой хотел до утре. Разтакаването в познат нами стил, нагрявало още-повече и прегрявало парата на нервната атмосфера. Повечето от групата почнали да вдяват, че тук има замислен тънък балкански перфиден намек.
Изминалите часове клонели към края на работното време и чиновниците само това чакали. Но по-наблюдателните жени от групата забелязали, че шкиперът на катера притичал до малката схлупена къщичка в двора на гаровите блокове. И една от тях, водачката, наперена сърбойка, го проследила да се шмугва под вратата с надпис „Капитан на пристанище”, а под него ситно „Harbour Master” .
Без колебание, титовската парламентьорка, нахлула като фурия в тясната одимена канцелария. Без излишни преамбюли, сложила ръце на буквата „Ф”, направо атакувала сепнатия началник и приведеният до него шкипер. Тук няма свидетели на пряката реч и цензурата, в която доминирал гласа на гостенката. Но последните фрази от монолога, дочути през открехнатите прозорци били:
- Капетане! Началнико! Я сом сега тука дошла, мужо ми да ме ебе! ...
След тази категорична пледоария, капитанът вдигнал телефона и разпоредил да се организира пристанищен влекач, а след няколко часа жените ги откарали на рейда.
Капитан Росен ЛОДОЗОВ