НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
In memoriam:
АДМИРАЛ ИВАН ДОБРЕВ (1922 - 2021 Г.)
На 26 май 2021 г., отплава във вечността един от строителите на ВМС на България адмирал Иван Добрев!
Светла му памет!
Иван Добрев е роден на 25 март 1922 г. в село Джеферли (по-късно Кичево), Варненско. Член е на Работническия младежки съюз от 1937 г., а на комунистическата партия - от 1942 г. Осъден е на смърт през 1941 г. През септември 1941 г. преминава в нелегалност и действа като ремсов организатор. През 1943 г. става партизанин. Командир е на Първи варненски военен район и Първа варненска чета. Член е на Щаба и заместник-командир на Десета Варненска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителна въстаническа армия от април 1944 г.
На 18 май 1944 г. е произведен в звание майор от Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия. Званието е потвърдено с Постановление на МС от 11 септември 1944 г.
След 1944 г. служи в БНА. Постъпва с първо звание майор на 22 г., и е назначен за командир на Гвардейската дружина във Варна. Завършва курс за дружинни командири във Военното училище (София). Отначало изявява желание да служи в авиацията, но през пролетта на 1945 г. в изпълнение на неговото второ желание е изпратен във ВМС като командир на кадетската дружина във Висшето военноморско училище (Варна). През есента на 1945 г. получава морско звание капитан-лейтенант (сега капитан III ранг), следва обучение в навигаторски курс във Висшето военноморско училище (Варна), (по-късно е зачислен към випуск 45-и), като през септември 1947 г. е повишен в звание капитан II ранг.
След получаването на ескадрения миноносец „Железняков“ от СССР в края на 1947 г. той е назначен за старши помощник-командир.
Изпратен е в Ленинград на курс за командири на ескадрени миноносци за 12 месеца (1948 - 1949). Малко преди завършването му е извикан в Москва и изпратен в Севастопол да приеме командването на ескадрения миноносец „Озорной“, преименуван в българския ВМФ на „Георги Димитров“.
В периода октомври 20 февруари 1950 г. до 1951 г. е командир на ескадрения миноносец „Георги Димитров“, през 1951 г. получава званието капитан I ранг. На 18.08.1951 г. българският Военноморски флот получава 4 броя трални кораба - 2 морски тралчика (проект 254) и 2 рейдови тралчика (проект 253), с което се поставят основите на военно формирование 18360 - Бургас. Първият командир на дивизиона е 29-годишният капитан І ранг Иван Добрев.
Впоследствие, до 1955 г., е командир на други части и съединения във ВМС, завършва Висшата военна академия „К. Е. Ворошилов“ в Ленинград (1955 - 1956), командир е на Военноморска база Бургас (1956 г.) и на Главната военноморска база Варна (1956 - 1958 г.). Първи командир (от 26 юли 1958 г. до 28 август 1959 г.) е на новосформирания Първи дивизион патрулни кораби в състав: стражевите кораби „Дръзки“ и „Смели“.
Заместник-командващ е на ВМФ от 1959 г. до 1960 г. През 1960 г. е назначен за командващ Военноморския флот на НРБ и е удостоен с еднозвездното (тогава) висше офицерско звание контраадмирал.
На тази длъжност той остава 12 години и има особен принос в развитието на ВМФ като съвременен боеспособен вид въоръжени сили. През този период ВМФ получава нови кораби от СССР и неговата структура се развива съобразно съвременните тенденции. Има и големи заслуги за развитието на спорта и специално на водните и плувните спортове, в ролята си на авторитетен спортен деятел; лично спортува за здраве и пример на околните.
В този период е удостоен последователно със следващите военни звания:
през 1965 г. с двузвездното висше звание - вицеадмирал, и през 1969 г. - с тризвездното висше звание адмирал.
През 1972 г. става заместник-министър на отбраната и служи на тази военизирана (тогава) длъжност до 1990 г. Избиран е за народен представител между 1962 и 1990 г. От 1962 до 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1990 г. е и член на ЦК на БКП. Носител е на почетното звание „Герой на социалистическия труд“ и на три ордена „Георги Димитров“.
Има издадени две книги - „Звездни пътища“ (1987) и „Смяна на вахтите“ (1989).
Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва - Варна
АДМИРАЛ ИВАН ДОБРЕВ (1922 - 2021 Г.)
На 26 май 2021 г., отплава във вечността един от строителите на ВМС на България адмирал Иван Добрев!
Светла му памет!
Иван Добрев е роден на 25 март 1922 г. в село Джеферли (по-късно Кичево), Варненско. Член е на Работническия младежки съюз от 1937 г., а на комунистическата партия - от 1942 г. Осъден е на смърт през 1941 г. През септември 1941 г. преминава в нелегалност и действа като ремсов организатор. През 1943 г. става партизанин. Командир е на Първи варненски военен район и Първа варненска чета. Член е на Щаба и заместник-командир на Десета Варненска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителна въстаническа армия от април 1944 г.
На 18 май 1944 г. е произведен в звание майор от Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия. Званието е потвърдено с Постановление на МС от 11 септември 1944 г.
След 1944 г. служи в БНА. Постъпва с първо звание майор на 22 г., и е назначен за командир на Гвардейската дружина във Варна. Завършва курс за дружинни командири във Военното училище (София). Отначало изявява желание да служи в авиацията, но през пролетта на 1945 г. в изпълнение на неговото второ желание е изпратен във ВМС като командир на кадетската дружина във Висшето военноморско училище (Варна). През есента на 1945 г. получава морско звание капитан-лейтенант (сега капитан III ранг), следва обучение в навигаторски курс във Висшето военноморско училище (Варна), (по-късно е зачислен към випуск 45-и), като през септември 1947 г. е повишен в звание капитан II ранг.
След получаването на ескадрения миноносец „Железняков“ от СССР в края на 1947 г. той е назначен за старши помощник-командир.
Изпратен е в Ленинград на курс за командири на ескадрени миноносци за 12 месеца (1948 - 1949). Малко преди завършването му е извикан в Москва и изпратен в Севастопол да приеме командването на ескадрения миноносец „Озорной“, преименуван в българския ВМФ на „Георги Димитров“.
В периода октомври 20 февруари 1950 г. до 1951 г. е командир на ескадрения миноносец „Георги Димитров“, през 1951 г. получава званието капитан I ранг. На 18.08.1951 г. българският Военноморски флот получава 4 броя трални кораба - 2 морски тралчика (проект 254) и 2 рейдови тралчика (проект 253), с което се поставят основите на военно формирование 18360 - Бургас. Първият командир на дивизиона е 29-годишният капитан І ранг Иван Добрев.
Впоследствие, до 1955 г., е командир на други части и съединения във ВМС, завършва Висшата военна академия „К. Е. Ворошилов“ в Ленинград (1955 - 1956), командир е на Военноморска база Бургас (1956 г.) и на Главната военноморска база Варна (1956 - 1958 г.). Първи командир (от 26 юли 1958 г. до 28 август 1959 г.) е на новосформирания Първи дивизион патрулни кораби в състав: стражевите кораби „Дръзки“ и „Смели“.
Заместник-командващ е на ВМФ от 1959 г. до 1960 г. През 1960 г. е назначен за командващ Военноморския флот на НРБ и е удостоен с еднозвездното (тогава) висше офицерско звание контраадмирал.
На тази длъжност той остава 12 години и има особен принос в развитието на ВМФ като съвременен боеспособен вид въоръжени сили. През този период ВМФ получава нови кораби от СССР и неговата структура се развива съобразно съвременните тенденции. Има и големи заслуги за развитието на спорта и специално на водните и плувните спортове, в ролята си на авторитетен спортен деятел; лично спортува за здраве и пример на околните.
В този период е удостоен последователно със следващите военни звания:
през 1965 г. с двузвездното висше звание - вицеадмирал, и през 1969 г. - с тризвездното висше звание адмирал.
През 1972 г. става заместник-министър на отбраната и служи на тази военизирана (тогава) длъжност до 1990 г. Избиран е за народен представител между 1962 и 1990 г. От 1962 до 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1990 г. е и член на ЦК на БКП. Носител е на почетното звание „Герой на социалистическия труд“ и на три ордена „Георги Димитров“.
Има издадени две книги - „Звездни пътища“ (1987) и „Смяна на вахтите“ (1989).
Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва - Варна
Ескадреният миноносец „Георги Димитров“. Худ. Христо Петров - Морския (1960 - 2019 г.).
