начало
избор на брой
"Морски колекции"






ОХРИДСКИ СЛЕДИ В ДОКУМЕНТИ, СЪХРАНЯВАНИ В ДЪРЖАВЕН АРХИВ - ВАРНА (2)
(Продължение)

Малко повече са документите и снимките, съхранявани в ДА - Варна, през периода на Втората световна война и българското управление във Вардарска Македония.
Внимание заслужава писмо, изпратено от Варненско-Преславския митрополит Йосиф до Н. В. Цар Борис ІІІ, за пренасяне на свещения елей от Стария Преслав в гр. Охрид:
„Ваше Величество,
В присъствието на голяма част от клира и Преславската околност, народ, народни първенци и нарочните пратеници от столицата, днес 18 май, неделя 6 часа сл.[ед] пладне 1941 г., отслужих велика вечерня с благодарствен молебен в храма-паметник на Стария Преслав, след което взех една част от елея, намиращ се в кандилото на свещения огън и го вложих в изпратеното ми от Ваше величество специално кандило, което лично запалих и свещения огън и връчих на пратениците, за да го поднесат лично на Ваше Величество.
Ваше Величество,
... От този елей преди едно хилядолетие Св. Цар Борис І изпрати за вековното българско кандило в Охрида синъ.
И това кандило запалено от Светого Климента Охридского до ден днешен гори и свети, топли и освещава душите и сърцата на нашите братя из цяла Македония...
Ваше Величество,
Нему, Господу богу било угодно след едно цяло хилядолетие, народът ни да има Царъ, които да носи името на „Св. Цар Борис І“ и като върви по пътя на неговия дух да стига славно със скиптъра си до Охрида синъ...
Дано светлината и топлината на изпращания за Охрид от Ваше Величество свещен елей, благословен и осветен от архиереите на същата родна църква, на която бе велик архиерей Св. Климент Охридски, да гори и свети, да топли и освещава душите и сърцата на тамошните ни братя, за да могат и те в свобода и радост да творят величието и красотата на общата ни татковина - България свята...
Варненски и Преславски митрополит Йосифъ“
Отговорът на Н.В. Цар Борис ІІІ е изпратен с телеграма от 21 май 1941 г. и има следното съдържание: „С благоговение приех и отправих за новоосвободените български земи, запаления от Ваше Високопреосвещенство в божия храм на Старопрестолния Преслав свещен огън, който ще стопля, освещава и обединява сърцата и душите на целокупния български народ. Благодаря, Ви сърдечно за прочувственото Ви писмо ... Царят.“

За българите Охрид, отдавна се е превърнал в легенда, град на надеждата, че някъде там в най-отдалечените предели на царството продължава да гори огънят запален от Св. Климент и е запазен споменът за Стара България.
Във фонда на Проф. Петър Карасимеонов, се намират и две снимки от църковна процесия проведена в гр. Охрид, на път към храма „Св. Климент“ през 1941 г., от Ловчански митрополит Филарет, управляващ новоприсъединената Охридско-Битолска епархия. Ето как описва тези събития митрополит Филарет в доклада си до Св. Синод: „Първата св.[ета] литургия отслужих в Охрид в деня на „Св. св. Кирил и Методий“ в храма „Св. Климент“. Впоследствие служих и в останалите църкви на града при голямо стечение на богомолци, които вземат живо участие в църковното пеене, а по време на проповедта изразяват общо и велегласно задоволството или несъгласието си ... В Охрид българщината е добре запазена. Сърбите не са успели да направят никакви поражения върху духа и езика на охридчани...“

Гергана ГЕОРГИЕВА, ст. експерт, ОДА - Варна
(Следва)

31 януари 2017 г. Охридски следи в документи, съхранявани в Държавен архив - Варна (1)







ДА - Варна, ф. 75к, оп. 1, а.е. 273., ф. 1317, оп. 1, а.е. 102.