начало
избор на брой
"Морски колекции"















Моторната лодка „Капка” на пирса край „Пейнерджик” (по-късно „Чайка”) във Варненското езеро. Снимката ни е предоставена от антикваря Христо Досев (do_sev@mail.bg)
ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА МОТОРНАТА ЛОДКА
„КАПКА”, СЛУЖИЛА НА ВОДОЛЕТИЩЕ „ЧАЙКА”

В края на миналата година „Морски вестник” ви представи моторната лодка, предадена на Морската въздухоплавателна служба от военния ни флот след Ньойския договор (1919 г.): 8 декември 2012 г. „Капка” в морето? Да, има такава – вижте я!
В Държавния архив – Варна, се съхраняват документи, които доказват, че моторната лодка (катерът) „Капка” е основно ремонтирана през 1943 г. и продължава да служи на нашите морски летци на Водолетище „Чайка”.
На 6 януари 1943 г. от Снабдителния отдел на Въздушните на Н.В. Войски изпращат писмо с молба до Техническо отделение на Дирекция „Водни съобщения” да изпратят свой специалист да огледа състоянието на моторната лодка и да установи какъв ремонт е необходим за възстановяването й и разбира се – срещу каква сума ще стане това. На 12 януари 1943 г. от Техническото отделение нареждат на началника на Държавната корабостроителница да извърши оглед и да направи разчет за стойността на бъдещия ремонт.
След извършването на огледа началникът на корабостроителницата информира коменданта на Водолетище „Чайка”, че „... не може да се установи точно какво е положението на лодката и какъв ремонт й е необходим. За да може да стане това, необходимо е лодката да бъде изкарана на сухо и да бъде почистена от вън и от вътре”. От тези думи можем да направим извода, че „Капка” е била в доста лошо състояние. Затова началникът на корабостроителницата предлага лодката да бъде изкарана на сухо в Арсенала на Флота и да бъде почистена добре, за да може да й бъде направен оглед за предстоящия ремонт.
Това със сигурност е извършено, защото следващите два документа показват направените разчети за необходимите материали: 27 квадратни метра желязна ламарина (4 мм), 115 метра профилно желязо, 200 кг нитове, 6 куб. метра чамов материал, 0,3 куб. метра дъбов материал, 25 кг гвоздеи и др. Тези данни още веднъж потвърждават предположението за лошото състояние, в което се е намирала „Капка” преди ремонта, вероятно е била запусната и оставена без поддръжка.
Как така изведнъж, посред зима, на Водолетище „Чайка” са се сетили да вдъхнат нов живот на старата моторна лодка и то по време на война? Има само един възможен отговор на този въпрос. В края на 1942 г. на водолетище „Чайка” са доставени от Германия 12 нови водосамолета „Арадо 196” („Акула”) и започва активна подготовка по усвояването им и въвеждането им в строя. А за осигуряване на учебните полети над море са необходими плавателни средства. Военният флот, ангажиран с множество задачи, не е в състояние да отдели необходимите кораби и катери, поради което се търсят алтернативи и на дневен ред излиза необходимостта от възстановяването на „Капка”. Това, както, личи от документите, е скъпо удоволствие, защото само сумата за надниците на корабостроителите възлиза на над 85 000 лева.
Тази сума и този капитален ремонт не биха били необходими през 1943 г., ако моторната лодка, която по нищо не се отличава от намиращите се тогава в строя миночистачни лодки на военния флот, беше поддържана както трябва, но това вече е една друга тема...
Атанас ПАНАЙОТОВ
Нареждането, изпратено до началника на Държавната корабостроителница – Варна, на 12 януари 1943 г.
Писмото, изпратено от Снабдителния отдел на Въздушните на Н.В. Войски до Техническото отделение на Дирекция „Водни съобщения” на 6 януари 1943 г.
Писмото, изпратено от началника на Държавната корабостроителница – Варна, до коменданта на Водолетище „Чайка”, 22 януари 1943 г.












Разчет за необходимите метални изделия за ремонта на „Капка”.
Разчет за необходимия дървен материал, болтове, нитове и гвоздеи за ремонта на „Капка”.