начало
избор на брой
"Морски колекции"









ПОЕТЪТ КРУМ НИКОЛОВ КЪНЧЕВ
В две поредни статии публикувахме кратки бележки за живота на Крум Кънчев и за неговата спортна дейност: Да си припомним за Крум Кънчев - неуморният радетел на българската морска идея; Крум Кънчев. Няколко думи за състезателната и спортно-съдийската му дейност. Това, за което те само загатнаха, неговата огромна любов към морето, най-ярко го показва поезията му.
Показват го издадените стихосбирки, публикуваните стихотворения в периодичния печат, и десетките чернови (а може би са и стотици, неговият документален фонд все още е недостатъчно проучен и популяризиран). ...
Спирам и няма да пиша повече, ще оставя стиховете и фотографиите на Крум Кънчев да говорят сами за неизерпаемата му любов към морето. За Крум Кънчев, спортист, поет, художник, фотограф, журналист, човек, влюбен в морето...

През 1927 г. излиза неговата стихосбирка с морски поеми „Родното море”, съдържаща 30 поеми: „Любов”, „Незабравими”, „Душа”, „Кръгозор” ... и всяка една от тях е свързана отново и отново с морето!

„... Ето крайморското селище. Ето пътеките, по които премина шествието на моите детски дни. Ето ме и мен: мурголик, къдрокос, вдъхновен младеж.
Послушайте! - Шуми родното море. И разправя своята дъговечна приказка. Толкова искрен, толкова мил е този шепот - като приспивния напев на майката, която ме роди!
...” („Послава”)

„... Пребродих надлъж и нашир моето отечество и нито една багра не остна чужда за очите ми...
... но безмълвен ще остана пред чаровните багри на родното море, защото са неизразими ...”
(„Неизразимото”)

„... А аз, откраднал съкровищата на всичките книги - се лутам сам и нямам поне легло от сухи водорасли, защото не разбрах простата истина, че трябва риба да ловя! ...”
(„Щастливи бедняци”)

„... Не в саркофаг от мрамор издялан ще гние тялото ми. - В каменливата, в песъкливата пръст на морския бряг ще бъде моето вечно жилище - гробът на мъничкото сърце, което безмерно е любило безпределното родно море. -
Обичайте морето! - Ето моя последен завет ... Нека хората бъдат щастливи. Всред, радост и правда нека живеят своите дни. И да не скърбят за мъртвеца. Нито да бият камбаните. - Доста е на белите чайки писъка - призивния, острия писък!”
(„Завет”)

Публикацията подготви гл. експерт Донка НИКОЛОВА,
Държавен архив - Варна
(Илюстрациите са от личния фонд на Крум Николов Кънчев - ф. 790К, в Държавен архив - Варна. Фотографиите на Морското училище в Созопол са направени от Крум Кънчев)
През 1927 г. излиза стихосбирката с морски поеми „Родното море”, съдържаща 30 поеми.
Черновата на стихотворението „На морския бряг”, написано на 3 май 1919 г. Интересното е, че черновата е подпечатана многократно с печата „Спортен клуб „Диана” - Варна - 1919 г.”
Черновата на стихотворението „Моята съдба”.
Черновата на стихотворението „Когато бях малък”.
Морското училище в Созопол, нощем, 30-те години на ХХ в.
Морското училище в Созопол на зазоряване, 30-те години на ХХ в.
Крум Кънчев на плажа.
Крум Кънчев с приятели на плажа до гребната лодка „Колка”.
Крум Кънчев с приятели на плажа, демонстрация на мускули.
Крум Кънчев с приятели на Централния плаж във Варна.
Крум Кънчев на плажа. Снимката е направена през 60-те години на ХХ в.