начало
избор на брой
"Морски колекции"















81 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МЛАДЕЖКО ДРУЖЕСТВО „ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ” – ВАРНА
В Държавен архив – Варна, се пазят документи свързани с дейността на няколко дружества, създадени от хилядите българи напуснали Македония и Одринско, намерили нов дом във Варна. Голяма част от тях избягали от турския ятаган след  Илинденско-Преображенското въстание, а други от по-страшното иго, наложено от Сърбия и Гърция след края на Първата световна война.
Тази година се навършват осемдесет и една години от създаването на Македонско младежко дружество „Гоце Делчев” (1931 г.). Читателите  могат да получат добра представа за дейността, идеите и целите на дружеството в два фонда на архива във Варна. Единият (Ф. № 830К) носи името на дружеството, а другия е личен – на Методи Хърватов (Ф. № 758К). Във фонда на дружеството са запазени протоколи, отчети, списъци и писма, които описват най-вече административния живот на организацията.  Духът и може да бъде уловен много по-пълно в личния архивен фонд на Методи Георгиев Хърватов – един от хилядите бежанци от Македония. Обикновен българин – шивач. Той съумява да превърне своята работилница в клуб на дружеството, където се редактират много от изданията – книги, списания, вестници и календари. Сам активен участник в дружествения живот той съумява да ни остави богат архив от спомени, снимки и печатни издания на  Македонско младежко дружество „Гоце Делчев”. През неговите очи целите на организацията изглеждат така: „Младежите ще се борят с всеки вид подтисничество, тъмнина и неправда, срещу насилието и убийствата, от където и да идват те. Да ще се борят с цената на всичко, докато имат сили и кръв в себе си, до тогава докато правдата, братствената любов и свободата не възтържествуват.”
На 4 май 1933 г. се навършват тридесет години от героичната смърт на Георги Николов Делчев (Гоце Делчев). На този ден с най-голяма сплотеност емиграцията манифестира. Многохилядното шествие (организирано от Македонско младежко дружество „Гоце Делчев” – Варна) започва от Македонския дом, следва освещаване на знамето от многоуважаемия кръстник Михаил Николов. Зала „Съединение” не може да побере хилядите желаещи да присъстват на траурното утро, което се пренася в Морската градина до паметниците на Народните Будители. Тези чествания на „Гоцев Ден” се превръщат в традиция за дружеството, което организира и множество излети сред природата и до исторически местности – до Аладжа манастир, Гюндъз чешма (Боровец), Галата и др. Организират се също и вечеринки, на които много от членовете се явяват в пъстри народни носии. За същите чествания през 1933 г. са издадени втори брой на списание „Гоце Делчев”, първи брой на вестник „Гоцев лист” и календар, от които екземпляри има в личния фонд (Ф. № 758К) на Методи Хърватов.
Читателят не може да остане равнодушен към образа на Гоце Делчев, изваян чрез вечните думи на класиците Ботев, Вазов и Яворов в статията „Жив е той ...” в първи брой на вестник „Гоцев Лист” от  4 май 1933 г.
„Пъргав, ловък и безстрашен, съобразителен и смел до безумство, Гоце свободно кръстоса цяла Македония и Одринско и ги покри с гъста мрежа от
Опълченци от Илинденско-Преображенското въстание. На портретите Мара Бунева, Тодор Александров, Георги (Гоце) Делчев и Дамян (Даме) Груев. Момент от празненствата във Варна на Илинден 1932 г. Снимка от личния архивен фонд на Методи Хърватов (Ф. № 758К).
По време на излет на Младежко македонско дружество „Гоце Делчев” в местността „Аладжа манастир” 1932 г. Снимка от личния архивен фонд на Методи Хърватов (Ф. № 758К).
Паметникът на Георги (Гоце) Делчев в Морската градина – Варна. Снимка: Владимир Беков
тайни революционни комитети. Със своята удивителна ловкост и способности да се предпазва невредим от ръцете на султанските явни и тайни шпиони и полицаи и със своето невероятно безстрашие, той става легендарен и предизвиква удивление не само сред българското население, но и между турското такова. И познатия Дервиш ефенди говореше в Скопие на българите:
- Кажете на тоя юнак Делчев, че и аз искам да го видя и да му се поклоня. От цар до говедар, ний сме вече изморени, а сам той не се е уморил…
Той беше, наистина, невидим фантом
Покаже се, крии се, без знак и без следа
На всякъде гонен, всякъде приет,
както казва поетът.

В Гоце има, действително, нещо силно, забележително, което го рязко отличава от останалите борци и го прави безсмъртен, вечен, нещо Ботевско, което го издига над обикновеното, националното и го приближава до общочовешкото… Веднъж, казва Яворов, го упрекнали в излишна хуманност към турците. Той обаче отговорил:
- Аз не мразя османците, като народ. Аз воювам против османската тирания, като господстваща система …” 
Поклон пред светлата му памет!
След Деветнадесетомайския преврат (19 май 1934 г.) дружеството е временно закрито, но доказва пред властите, че не е политическа партия и възстановява дейността си. След сблъсъци с полицията през 1937 г. е закрито и преминава към Македонско дружество „Тодор Александров”.

Владимир БЕКОВ
Варна