начало
избор на брой
"Морски колекции"















ОТНОСНО СНИМКАТА „ПОСРЕЩАНЕ НА РУСКИТЕ
ОФИЦЕРИ В БУРГАС ЗА ШИПЧЕНСКИТЕ
ТЪРЖЕСТВА. 1902 Г.”

115 години от посещението на руска ескадра от 7 кораба под командването на вицеадмирал Я. А. Хилдебранд във Варна и в Бургас

Бележка на главния редактор:
Тази снимка (и копията от нея) е пътувала между Бургас и София в различни времена, накрая преди няколко седмици дигитално копие пристигна и във Варна. Снимката е дарена от съпругата на генерал-лейтенант Вичо Диков през 1936 г. и сега е във фонда на Националния военноисторически музей - София. Копие от фотографията се връща в Държавен архив - Бургас, а след това и в Държавен архив - Варна. Три институции си сътрудничат, за да изяснят един интересен момент от историята на България - дано това не е изключение, а практика! Благодарение на доброто колегиално сътрудничество между Държавен архив - Варна и „Морски вестник”, дигитално копие пристигна и в нашата редакция. Не сме се колебали към кой от нашите автори да се обърнем с молба за съдействие. По темата за посещенията на чуждестранни военни кораби в нашите черноморски пристанища в края на ХІХ век и през първата половина на ХХ век безспорно най-изявен автор е инж. Иван Алексиев. Благодарение на него читателите на „Морски вестник” имат възможността да се върнат 115 години назад и да се потопят в атмосферата на морските аспекти на взаимоотношенията между България и Русия ...

I. ПО ДАТИРАНЕТО НА СНИМКАТА
Снимката неправилно е датирана 1902 г. ОБОСНОВКА:
1. Според известните досега в морскоисторическата литература сведения  руски военни кораби посещават български пристанища през 1902 г. само два пъти: юли и септември [1, с. 18-20].
2. От тези две посещения само септемврийското е свързано с участие в Шипченски тържества, но тогава пристигат само два руски кораба: ескадреният броненосец „Георгий Победоносец” и товаро-пътническият параход „Петербург” [1, с. 19]. На снимката се виждат обаче четири кораба - три отдясно и един отляво.
3. На първия ред в средата е вицеадмирал Я. А. Хилдебранд, но той не участва в руската делегация през септември 1902 г. [1, с. 19-20].
4. Вицеадмирал Я. А. Хилдебранд посещава България с руска ескадра през юли 1902 г. [1, 18], но по външнополитически съображения това посещение е неофициално и според сведения от тогавашния варненски печат в посрещането не участват представители на правителството (например военният министър ген.-майор Стефан Паприков) и на княза
Снимката, която стана обект на настоящото изследване.
Предположения за това кои са личностите на снимката, направени от колега преди изследването на инж. Иван Алексиев.
Пощенската картичка, издадена по повод посещението на руската ескадра в Бургас преди
115 години.
Същата пощенска картичка (гръб).
Фрагмент от същата пощенска картичка.
(например неговият генерал-адютант Данаил Николаев). За неофициалния характер на посещението на руската ескадра под флага на вицедамирал Я. А. Хилдебранд през юли 1902 г. прави впечатление и това, че по същото време княз Фердинанд I е извън страната, а пристигналият за кратко във Варна министър-председател Ст. Данев отпътува за София ден преди пристигането на ескадрата.
5. В състава на руската ескадра под командването на вицеадмирал Я. А. Хилдебранд, която през юли 1902 г. неофициално посещава Варна и Бургас, има само два броненосеца („Георгий Победоносец” и „Три Святителя”) [1, с. 18-19], но на представената снимка се виждат три броненосеца (корабите отдясно).
Тъй като по снимката липсват надписи, предполагам, че датирането е направено по памет през 1936 г., когато дарителката (съпругата на генерал-лейтенант Вичо Диков) я предава в музея. А 35 години по-късно е напълно възможно да се допусне грешка при определяне на времето на събитието.
Въз основа на факта, че отдясно на снимката сравнително ясно се забелязват силуетите на три броненосеца, приемам, че става дума за руската ескадра, която пристига във Варна на 25 юли 1901 г. Тя е в състав от 7 кораба под командването на вицеадмирал Я. А. Хилдебранд: броненосците „Синоп”, „Георгий Победоносец” и „Двенадцать Апостолов”, минните крайцери „Капитан Сакен” и „Казарский”, минният транспорт „Дунай” и канонерската лодка „Донец” [1, с. 14-15]. Представената фотография на кораби в залива е доста неясна, но все пак добре се вижда, че разположението на димоходите на броненосците отговаря на силуетите на гореспоменатите три броненосеца (два димохода в района на мидела). Ескадрата е посрещната на високо равнище от българска страна: князът е представен от неговия генерал-адютант ген.-лейтенант Данаил Николаев, а българското правителство е представено от министър-председателя Петко Каравелов, военния министър ген.-майор Стефан Паприков и министъра на вътрешните работи и изповеданията Михаил Сарафов. На 29 юли 1901 г. руската ескадра заедно с крайцера „Надежда”, с който плава военният министър ген.-майор Ст. Паприков, пристига в Бургас, а 30 часа по-късно отплава за Севастопол [1, с. 16].

II. ПО РАЗПОЗНАВАНЕТО НА ЛИЦАТА ОТ СНИМКАТА
По този въпрос ми е трудно да помогна, защото разполагам с много оскъден снимков материал, особено за руските флотски офицери. При това пагоните на повечето офицери са неясни. Все пак предлагам следните бележки:
1. Вторият отляво надясно едва ли е Станчо Димитриев. В книгата „Първи корабен дневник на български мореплавател” (изд. 2004 г.), стр. 89, е публикувана негова снимка като аташиран към руската ескадра от 1901 г. и сравнението ясно показва, че той има съвсем друга форма на брадата и лицето.
2. Допускам, че ген.-майор Ст. Паприков е петият отляво надясно, а не осмият. Не разполагам с негова снимка от ок. 1901 г., но имам предвид факта, че той е най-високопоставеният военен представител от българска страна, придружаващ руската ескадра до Бургас. Логично е, че по протоколни съображения в снимката той седи в центъра и до най-висшия руски военен представител - вицеадмирал Я. А. Хилдебранд.
3. На първия ред наистина има 12 души седнали, но отляво надясно № № 10, 11 и 12 са руски офицери. Точното място на полк. Вичо Диков (генералско звание получава през 1904 г.) е първият отдясно наляво във втората редица седнали. 
4. Допускам, че руският офицер от втората редица седнали (с белите мустаци и брада), чиято фигура е между предполагания от мен ген.-майор Ст. Паприков и вицеадмирал Я. А. Хилдебранд, е контра-адмирал П. А. Безобразов, под флага на който тогава плава броненосецът „Георгий Победоносец” и втори по старшинство руски офицер в ескадрата [1, с. 14-15], но сравнението с известните ми от руски сайтове негови снимки не ми дават основание да твърдя категорично това.
5. Неизвестната досега снимка от гостуването на руска ескадра през юли 1901 г. във Варна и Бургас е повод отново да засегна един все още неизяснен напълно въпрос - участието на капитан I ранг Владимир Яковлевич Бал в тази ескадра. В морскоисторическата литература е известно, че от началото на 1884 до пролетта на 1885 г. той служи във Флотилията и Морската част в Русе, но както в руската, така и в българската литература негова снимка все още не е публикувана. През 1906 г. той е уволнен от руския флот с чин вице-адмирал и след това липсват сведения за него, включително за годината на смъртта му.
Според руски източници, през 1898 - 1902 г. кап. I ранг В. Я. Баль е командир на броненосеца „Синоп”, който е част от гостуващата през юли 1901 г. ескадра [2]. Разбира се, това все още не означава автоматично, че той е командвал „Синоп” при посещението му в Бургас по онова време, но от руските биографични сведения за него  е известно, че през 1901 г. той е награден с румънски орден. Това обаче съвпада с факта, че същата руска ескадра най-напред посещава Кюстенджа и след това пристига във Варна и Бургас. Впрочем, тогавашен български вестник съобщава, че в Кюстенджа вице-адмирал Я. А. Хилдебранд получава румънски орден, но в същото съобщение липсват сведения за награждаването на други руски офицери [3]. От друга страна, през 1903 г. В. Я. Бал получава българския орден „За военна заслуга” - II ст. (Голям офицерски кръст) и румънски орден [2], което дава основание да предположа, че през 1903 г. той отново е посещавал България с руска ескадра. Подкрепям това предположение с още две податки:
- слабо известно твърдение, че през 1903 г. ескадра от четири военни руски кораба посещава Бургас [4];
- капитан I ранг В. С. Сарнавски през 1903 г. също е награден с български орден („За военна заслуга” - II ст.) [5], т.е. участвал е в тогавашното посещение на руска ескадра.
Иска ми се да вярвам, че в бургаския печат от 1901-1903 г. има по-подробни сведения за посещенията на руските ескадри по онова време, но поне досега не ми е известен местен историк, който да я проявил траен интерес към бургаската диря във военноморската история на България. Подготвяйки този коментар, издирвах отново сведения във все още оскъдния дигитален фонд на НБКМ и попаднах на две неизвестни досега посещения на чужди военни кораби в български пристанища:
1902 г., 8 август. -  Руският минен крайцер „Казарский” посещава Бургас [6];
1902 г., 23 август. - Германският стационер „Loreley” (III) посещава Варна [7].
Представянето на тези посещения не влиза обаче в предмета на настоящото съобщение [8].

Литература
1. Алексиев, Иван. Посещения на чужди военни кораби във Варна 1878-1906 г. Библ. поредица Морски свят. № 1. Приложение към Морски вестник, № 371-372, юни-юли 2013. 24 с.
2. Баль Владимир Яковлевич - Вице-адмирал. Командир Бакинского порта, Директор маяков и лоции Каспийского моря. - http://www.ourbaku.com/
3. Руската ескадра във Варна. - Нов век, г. III, № 341, 27 юли 1901, с. 2.
4. Море (Бургас), 1984, № 1-2, с. 270.
5. http://wap.kortic.borda.ru/
6. Руски крейсер в Бургас. - Нов век, г. V, № 631, 11 август 1903, с. 3.
7. Германски стационер във Варна. - Нов век, г. V, № 636, 25 август 1903, с. 3.
8. Всички дати в текста до 31 март 1916 г. са по Юлианския календар (стар стил).

Иван АЛЕКСИЕВ