начало
избор на брой
"Морски колекции"















Корицата на „Правилници за водния спорт”, издание на БНМС, Варна, 1928 г. Съхранява се в Държавен архив – Варна, фонд 1к, архивна единица 120.
РУСАЛКИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЕН МОРСКИ
СГОВОР (ДО 1944 Г.)

През м. януари т.г. се навършват 90 години от излизането на брой № 1 на най-масовото и най-авторитетното национално морско издание у нас през първата половина на ХХ век: списание „Морски сговор” (1924 - 1944 г.), официален орган на организацията Български народен морски сговор (БНМС). По този повод „Морски вестник” започва цикъл от публикации, свързани с теми, разглеждани в списанието. Първата от тях е за русалките на БНМС.

Русалките са „най-нежният тип гребни лодки”. В дейността на БНМС за масовизиране на морския и речен спорт гребане, русалките заемат важно място. Фактът, че в сборника от ръководни документи на БНМС под общото заглавие „Правилници за водния спорт” от 1928 г. има отделено специално място за русалките, е показателен. За тях са посветени „Правила за запазване и поддържане на русалките”.
Русалките не са български патент. Идеята за тяхното строителство и използване в масови мащаби е взета „назаем” от дейността на морските обществени организации и движения в Западна Европа. Русалката, макар и „нежна”, е достатъчно здрава, за „да осигури плавателността и мореходността” на лодката, „даже и при най-неблагоприятни моменти на натоварване. Русалката е универсална лодка, еднакво пригодна за използване и от дами, и от кавалери. Русалката е с опростена конструкция, която не изисква най-нови (за онова време) технологии при тяхното строителство.
На корицата на бр. 2 от м. януари на сп. „Морски сговор” от 1928 г. е поместена снимка на лодка русалка с трима гребци със следния текст: „Членът на Русенския спортен легион Николай Алексиев, при съдействието на легионерите Дим. Ив. Петелков и Хар. Николчев е построил една лодка тип „Русалка”. С тая лодка тримата легионери са пропътували разстоянието Видин - Русе (295 км) за 30 часа и 37 минути с престои 73 часа и 45 минути”. В същия брой на списанието морският офицер Генчо Панчев, деятел на БНМС, публикува кореспонденцията „Видин - Русе на русалка”, посветена на събитието. В списание „Морски сговор” през 1943 г. строителството на малка русалка е обект на публикация в рубриката „Страница за малките”.
Това е причината русалките да се наложат като един масов тип лодки във всички клонове на БНМС в цялата страна. Малкото им газене ги прави особено популярни във вътрешността на Царство България, където ги използват в реки, езера, изкуствени и естествени водоеми.
Тази публикация не е носталгия по русалките. Тя просто иска да напомни, че когато една морска обществена организация или движение иска да популяризира и масовизира водните спортове у нас, тя винаги може да намери подходящите за тази цел средства.

Донка НИКОЛОВА, Държавен архив - Варна
Атанас ПАНАЙОТОВ, „Морски вестник”
Страница 1 от „Правила за запазване и поддържане на "русалките". Съхранява се в Държавен архив – Варна, фонд 1к, архивна единица 120.
Русалките не са български патент. Идеята за тяхното строителство и използване в масови мащаби е взета „назаем” от дейността на морските обществени организации и движения в Западна Европа. Илюстрацията се съхранява в Държавен архив – Варна, Частично постъпление 933.
Илюстрация от корицата на брой 6 (м. юни) на сп. „Морски сговор” от 1927 г. Представено е пристанището на Пловдивския речен спортен легион при БНМС. Както се вижда на преден план – гребните лодки са само русалки.
В бр. 1 и в бр. 2 на сп. „Морски сговор” за 1929 г. е поместена кореспонденцията на инженер-корабостроителя Протасий Пампулов „Екскурзии с русалки по вода през 1928 година”.
В брой 5-6 от 1943 г. на сп. „Морски сговор”, в рубриката „Страница за малките”, е поместена статията „Как да си построим една лека лодка русалка”.
Снимката от корицата на сп. „Морски сговор”, бр. 2 от м. февруари 1928 г.