начало
избор на брой
"Морски колекции"















Капитан Димитър Фурнаджиев като преподавател във Военноморското училище. На снимката е в униформа на старши лейтенант от ВМС. Капитан Фурнаджиев преподава във Военноморското училище до края на 1954 г. Снимката е от фонда на Държавен архив Варна.
РЪКОПИСНАТА АВТОБИОГРАФИЯ НА КАПИТАН
ДИМИТЪР ФУРНАДЖИЕВ

Бележка на редакцията:
В Държавен архив - Варна, се съхраняват интересни документи и снимки, отразяващи живота и делата на капитан далечно плаване Димитър Фурнаджиев (1895 - 1988 г.) - истинска легенда от историята на българското търговско корабоплаване. Животът му е достоен за написването на книга, а поради пословичната си скромност капитанът събира делата си само в три ръкописни страници...
Предлагаме на читателите на „Морски вестник” този документ и оставяме темата отворена.

Автобиография на капитан Димитър Фурнаджиев
Роден съм във Самоков на 11 юли 1895 г. в занаятчийско семейство. Там завърших основното и деветокласното си образование.
1914 г. постъпих в Машинното училище във Варна, което беше в двора на флота, двуетажно здание близо до канала. В горния етаж бяха спалните, а долу класните стаи. Водопровод нямаше, затова всяка сутрин събуждаха шест ученика в 4 часа, които с бъчва на двуколка отиваха по пътя за Аспарухово на един километър от канала, до пътя имаше  пътна чешма. Оттам с кофи пълнехме бъчвите и после се връщахме с двуколката обратно, за да може в шест часа да се измият останалите ученици.
Ако някой от нас, по време на учението получи слаба бележка по два предмета, биваше уволнен. Затова от 62 постъпили ученици завършихме 34. Нямаше никакви учебници, учеше се от това, което сварвахме да запишем, когато учителите преподаваха.
През  1917 г. най-добрите по успех пет ученика от ІІІ курс ни изпратиха във Военноморското училище във Фленсбург. Поради революцията в 1918 г. училището бе затворено. Останах в Берлин и се записах студент по минно инженерство. Успоредно със следването си водех систематични занятия по морска астрономия на по-младите випуски.
1919 г. се върнах в България и бях произведен офицерски кандидат и бях включен във висшия двегодишен навигационен курс. По това време преподавах морско дело на първия курс от Рибарското училище.
1920 г. бях произведен в чин младши офицер - мичман ІІ ранг и поех командването на ведетата „Кондуктор Докузанов”.
1922 г. напуснах военния флот и постъпих в Българското Търговско Параходно Дружество (БТПД) като втори помощник-капитан на п/х „България”. След като влезе в сила Закона за морските лица, положих изпит за далечно крайбрежие. След две години практика положих изпит за капитан далечно плаване.
1935 г. купувам магнитофон с 32 урока по английски език. Размножавам на пишеща машина ръководството и се задължавам всеки ден по един час да водя занятия с офицерите на кораба да изучават английски език.
През време на Втората световна война нашето фашистко правителство предаде корабите и екипажите на немците. Бях капитан на параход „Бургас” и пътувахме от Солун за Пирея. Една нощ английски подводник пусна торпедо, което мина много близо зад кърмата на кораба. Така се спасихме от потъване.
1945 г. назначиха ме за лектор във Военноморското училище, където преподавах девиация на магнитния компас и корабни документи.
1946 г. бях назначен в комисията от седем души за покупка на кораби. От Копенхаген купихме кораба „България”, а от Норвегия - кораба „Родина” които аз докарах в България.
1948 г. като преподавател във Военноморското училище по навигация и теория на девиацията на магнитния компас преведох от руски от професор Ухов учебника по навигация и от професор Хлюстин учебника по теория на девиацията на магнитния компес. Двата учебника бяха напечатани. Това бяха първите два учебника издадени на български език по тези морски въпроси.
Същата година започнах да определям и унищожавам девиацията на магнитните компаси на нашите кораби. Инструментите бяха лично моя собственост. Като се пенсионирах тази инструменти подарих на Военноморския музей.
1981 г. ме наградиха със златен орден за заслуги към Българската народна армия.
1984 г. от Министерството на транспорта - СО „Воден транспорт” бях награден със „Златна котва” (заповед № 319 от 2.08.1984 г.).

Написани на 2.ХІІ.1984 г.
Кап. Фурнаджиев
Членове на българската легация в Лондон на борда на парахода „Шипка” (1938 г.). Капитан Фурнаджиев е в средата. Снимката е от фонда на Държавен архив Варна.
Капитан Фурнаджиев на борда на моторния кораб „Люлин” (1974 г.). Снимката е от архива на „Морски вестник”.
Капитан Фурнаджиев по време на честването на неговата 90-та годишнина (1985 г.). На снимката ясно личат неговите отличия: орден „Народна Република България”, медал „За заслуги към БНА” и „Златна котва”. Снимката е от архива на „Морски вестник”.
Страница първа от автобиографията на капитан Димитър Фурнаджиев.
Страница втора от автобиографията на капитан Димитър Фурнаджиев.
Страница трета от автобиографията на капитан Димитър Фурнаджиев.