начало
избор на брой
"Морски колекции"









КОГА БЪЛГАРСКИТЕ ЧЕРНОМОРСКИ ФАРОВЕ УГАСВАТ
ЗА ПЪРВИ ПЪТ?

Отговорът е: на 7 октомври 1912 г. и той се съдържа в този интересен документ, съхраняван в Държавен архив - Варна. В своя „твърде бърза” телеграма началникът на Пристанище Варна съобщава на „Г-на Окр.[ъжен] Управител”, че: „Вследствие телеграмата на Г-на Главния Директор на Железниците и Пристанищата от днес под № 97130, чест имам да Ви съобщя, че Г-н Управителю, че фаровете по Черноморския бряг, както и онези в Пристанището, от днес до второ нареждане ще бъдат огасвани нощно време. Горното съобщете, моля, за знание на Г.Г. Чуждестранните консули тук”.
Защо на 7 октомври 1912 г.? Балканската война започва на 5 октомври 1912 г. Рано сутринта на 6 октомври с.г. пред Варна се появява турска ескадра в състав:  броненосците „Хайредин Барбароса” и „Тургут рейс”, ескортирани от четири контраминоносеца. Срещу тях излизат „Храбри” с командир Рашко Серафимов (първият български офицер - подводничар) и „Строги” с командир лейтенант Петър Стоянов (по-късно кмет на Варна от 1923 до 1927 г. и от януари до септември 1944 г.). Миноносците поемат артилерийския обстрел на ескадрата върху себе си, а турците не наближават на повече от 14 000 метра от Варна, за да не попаднат под огъня на българската 240 мм брегова батарея. За проявеното мъжество и безстрашие пред многократно по-силния противник и двамата командири на миноносци по-късно са наградени с орден за военна заслуга.
Става ясно, че турският флот започва офанзива, която може да включва както блокадни действия, така и опити за стоварване на десант. За това е и заповедта за угасване на фаровете нощем. И тя е напълно своевременна, защото още на 8 октомври 1912 г. турските крайцери „Хамидие” и „Меджидие” се появяват пред Каварна и изпращат парламентьори, които да предложат на местните власти да се предадат. Парламентьорите са отблъснати с пушечен огън и последва бомбардировка на беззащитния български град ... Скоро българските военни моряци дават урок както на „Хамидие”, така и на „Меджидие”, но това вече е друга тема.
„Морски вестник” изказва своята благодарност на колегите от Държавен архив - Варна, и специално на г-жа Донка Николова, за оказаното професионално съдействие при издирването на публикувания документ и съпровождащите го снимки.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Илюстрациите са от фонда на Държавен архив - Варна
Зеленият входен фар на Пристанище Варна. Днес зад него се издига Пилотската кула. Държавен архив - Варна, ЧП 961, л. 72.
Не открихме снимка на онзи фар на Поморие, който е угаснал през 1912 г. Този фар на Поморие е построен през 1933 г. Снимката е от Държавен архив - Варна, Ф. 713, оп. 1, а.е. 13, л. 5 (личен фонд „Васил Николов Георгиев“).
Писмо от началника на Варненското пристанище до Варненския окръжен управител, относно нареждане на Главния директор на железниците и пристанищата за изгасянето на фаровете по черноморския бряг и пристанището. Варна. 7 окт. 1912 г. Оригинал. Ръкопис. Държавен архив - Варна, Ф. 78К, оп. 1, а.е. 38, л. 173 („Окръжно управление - Варна“)
Снимка на архимандрит Инокентий (Илия Петров Софийски (1882-1976) и други лица на фона на фара при н. Галата, 1936. Държавен архив - Варна, Ф. 744K, оп. 1, а.е. 10, л. 44 (Личен фонд „Архимандрит Инокентий“).
Фарът на Шабла, 1968 г. Негатив от Ф. 616, оп. 5, „Държавно предприятие (ДП) „Българска фотография” - Варна”.