начало
избор на брой
"Морски колекции"








ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ МИРНОВРЕМЕНЕН
ВОЕННОМОРСКИ ГЕРОЙ

Димитър Атанасов Димитров е роден на 7 септ. 1943 г. в с. Сушица, Великотърновско. Баща му - Атанас Димитров Тасев загива през Втората световна война на фронта при Мохач, Унгария. Димитър е отгледан от баба си.
На 23 окт. 1962 г. постъпва в казармата в Горна Оряховица, в Школата за химици. След успешно завършване на школата е изпратен във Военноморския флот като специалист - химик. Служи на голям преседвач на подводници (БО - „Большой охотник“) с бордови № 17. На 24 септ. 1963 г. е произведен в звание „старши матрос“.
На 4 март 1965 г., по време на бойно учение в открито море, куршум от неволно произведен изстрел попада в погребите. Складът с оръжията и взривните материали се изпълва с гъст и отровен дим. Има опасност от взрив на кораба. Главен старшина Васил Вачев и старшина ІІ степен Васил Ангелов се опитват да открият огнището на пожара и да предотвратят взривяването на стотици снаряди и дълбоководни бомби, които са в кораба. Без заповед в погреба влиза старши матрос Димитър Димитров. Окулярите на противогаза му се изпотяват и той го сваля. След около 15 минути успява да подаде през люка деформираната и нажежена кутия със снаряди. Моряците я хвърлят зад борда. Преследвачът е спасен и се връща в базата. Старши матрос Димитър Димитров по спешност е закаран във Военноморската болница, където на 6 март 1965 г. умира от белодробно отравяне.
Погребан е с военни почести в родното си село.
За проявения героизъм в мирно време, с указ на Държавния съвет № 324 от 30 април 1965 г. Димитър Димитров е награден посмъртно със златната звезда на „Герой на социалистическия труд” и орден „Георги Димитров”.
Със заповед № 143 министърът на отбраната на 15 май 1965 г. го зачислява завинаги в екипажа на спасения военен кораб - преследвач на подводници и разпорежда паметни плочи в чест на героя да бъдат издигнати в родното му село Сушица и в района на рейдовия пост във Военноморска база Варна.

Паметникът във Военноморската база във Варна е открит тържествено на 6 март 1966 г. Командващият на Флота посмъртно присвоява на старши матроса звание „старшина първа степен”.
Проектант на композицията е арх. Камен Горанов, автор на бюста - скулпторът Любомир Чакъров. Надписът на паметника гласи: „Старшина I степен Димитър Атанасов Димитров, герой на Социалистическия труд, роден на 1 XI 1943 г. С цената на живота си спасил от гибел своите другари и кораба, на който служи. Починал на 6 III 1965 г.“
В село Сушица родната къща на моряка е превърната в музей и е създаден Моряшки парк, носещ неговото име. През 1978 г. построеният 3240-тонен военен транспорт е наречен „Старшина І степен Димитър Атанасов Димитров“.

6 март е обявен за Ден на матроското другарство и героизъм в мирни дни. Морално отличие на името на старшина I степен Димитров се връчва ежегодно на матросите - отличници в бойната подготовка.
„Стриктно изпълнение на Корабния устав и законите на НРБ, а това значи да бъда честен и храбър, да не жаля живота си в защита на Отечеството, да не се плаша от трудностите, когато сме на плаване, да обичам нашето родно море”...
Старшина I степен Димитър Атанасов Димитров

Скиците са част от необработено постъпление към фонд 1348 „Горанов, Камен Бебинов“, предадени в началото на 2017 г. от сина на арх. Камен Горанов - арх. Огнян Каменов.
Снимките са негативи от Ф. 616 „Държавно предприятие „Българска фотография“, оп. 5, а.е. 6788.

Донка НИКОЛОВА