начало
избор на брой
"Морски колекции"















Моторният катер „Аспарух” край понтонния мост, свързващ двата бряга на Белослав.
„АСПАРУХ” - ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛЕН КАТЕР (1940 Г.) ДО СКРОМЕН МОРСКИ ТРУЖЕНИК ДНЕС
Моторният катер „Аспарух” е сред емблематичните морски плавателни съдове у нас. Построен е във Варненската корабостроителна и машинна корабостроителница през 1940 г., след което плава десетилетия наред не само в Черно море, но и на река Дунав. В биографията му са вписани най-различни назначения – от представителен катер до скромен морски труженик.
В книгата на капитан-пилота Николай Николов – Найк „Пилотаж и влекачна дейност в Пристанище Варна” (Варна, ИК „Стено”, 2006 г.) на стр. 16 четем: „През 1940 г. в Корабостроителна и машинна работилница във Варна е построен първият специализиран съд. Това е така записаната в документацията на пристанището Варненска инспекционна лодка под името „Аспарух”. Изпитанията на съда са проведени на 25.06.1940 г. и е отчетена скорост 9,4 възла при вятър 2 бала и море 1,2 бала с 10 души екипаж и пътници.”... (Написаното е вярно, за разлика от това, което авторът посочва на стр. 56, че „Аспарух” е построен през 1942 г. в „Кораловаг”, Варна).
От същата книга, стр. 17, ще ползваме още един цитат: „В Наредбата на началника на Пристанище Варна за използването на „Аспарух” четем, че: ... предназначенията и са да се ползва...” от капитана-водач при посрещане пристигащи кораби, а също и при изпращането им, когато взимат водач пилот ... за инспекции ... за спасяване. Началникът на пристанището най-малко два пъти в месеца да извика лодката по тревога през деня и нощта”.
От това позоваване на Наредбата, капитан Николов прави неправилния извод, че: „м/л „Аспарух” е първият съд със спасителни функции”. Това не е вярно. Първите морски плавателни съдове у нас със спасителни функции са държавните влекачи в пристанищата Варна и Бургас, като това е разпоредено официално още по време на Първата световна война.
Но по-нататък капитан Николов може да ни бъде полезен със следващата информация: „Скоро след постройката („Аспарух”) е прехвърлен в Русе, където работи до 1953 г. От 1953 г. върнат в гр. Варна, а през 1968 г. двигателят му „Хеншел” с 95 к.с. е заменен със SKL – 100 к.с. От 04.08.1953 г. се използва като пилотски катер в района на залива и пристанището до идването на пилотския катер „Нереида” от ГДР”...
В литературата почти няма разлика в публикуваните основни данни на „Аспарух”. В регистровата книга на Българския корабен регистър (БКР) от 1977-78 г. е посочено, че катерът има бруто вместимост 20, нето вместимост 6, най-голяма дължина - 13.00 метра, най-голяма широчина – 3.30 метра, газене при пълно натоварване – 1,30 метра.
Защо в регистровата книга на БКР от 1972 г. е посочено, че максималната дължина е 12.98 метра, а максималната широчина – 3.00 метра, е трудно за обяснение. Но това е единствено разминаване. Във всички следващи издания на БКР до 1991 г. включително, данните за „Аспарух” са като тези от 1977-78 г.
Влизането на „моторната лодка” (така е определен плавателния съд „Аспарух” по документи през 1940 г.) в експлоатация, предизвиква раздвижване в нашата морска администрация. В деня на неговите ходови изпитания – 25 юни 1940 г. началникът на Варненска крайморска област и капитан на Пристанище Варна капитан Найден Найденов дава пояснения пред по-горното началство защо е поискал по-голям щат за 1941 г. и сред причините посочва необходимостта от екипаж и за „Аспарух”.
Седмица по-късно началникът на отделение „Корабоплаване” в Дирекция „Водни съобщения” капитан Георги Купов (героят от Балканската война) разпорежда на началника на Пристанище Варна: „Съставете наредба-правилник за използването, обслужването и поддържането на инспекционната лодка „Аспарух”, като имате предвид, че тя се дава във Ваше разпореждане и ще се използва за посрещане на корабите, за служебни и инспекционни обиколки на длъжностните началстващи лица и за даване помощ в случай на нужда.” Ето, че още Купов определя основните задачи на „Аспарух”: за пилотаж (посрещане), за контрол на корабоплавателната и пристанищната дейност, за спасяване („помощ в случай на нужда”).
Месец по-късно в определянето на задачите на „Аспарух” се включва и самият директор на Дирекция „Водни съобщения” капитан Георги Славянов, който пък разрешава на началника на Пристанище Варна да отпуска лодката за ползване, когато бъде поискана от:
„1. Някои от г.г. министрите, гостуващи или намиращи се на обиколка във Варна.
2. Областния директор и кмета на гр. Варна за служебни цели или развеждане на видни чужденци, официални гости на страната.
Писмото на капитан Найден Найденов от 25 юни 1940 г. (документът се съхранява във фонд 229 на Държавен архив – Варна)
Рибарския кораб „Аспарух”, снимка на автора, направена през 2010 г. от входния фар на Варненския вълнолом.
Писмото на капитан Георги Купов от 4 юли 1940 г. (документът се съхранява във фонд 229 на Държавен архив – Варна)
Писмото на капитан Георги Славянов от 10 септември 1940 г. (документът се съхранява във фонд 229 на Държавен архив – Варна)
3. В изброените горе случаи не само ще отпущате лодката, а същевременно ще оказвате пълното си съдействие, за да представяте в най-добър вид постиженията на Дирекцията, така в организиране на съобщенията по вода, така и обзавеждане на крайбрежни излетни станции, пристанищни строежи и др.”
Ето и една от най-важните функции на „Аспарух”: представителен катер!
В книгата на БКР от 1991 г. пише, че собственик на „Аспарух” е Пристанище Варна. Успях да издиря снимка на катера от 1973 г., която показва, че е използван за поставянето и премахването на понтонен мост във Варненското езеро, между двата бряга на Белослав. Само преди четири-пет години зърнах катера „Аспарух” в района на Морска гара Варна, където изпълняваше функцията на съдийски катер на една регата. Беше вече частен плавателен съд, собственикът му бе категоричен, че това си е онзи, същият, построен през 1940 г. „Аспарух”, но със сменен (за трети път) двигател. През 2010 г. успях да направя снимка на рибарския кораб „Аспарух” с регистрация в Бяла, който удивително напомняше на стария „Аспарух”. Нищо чудно ветеранът да плава и днес!
Надявам се тази тема да предизвика интерес сред читателите на „Морски вестник” и те да напишат нейното продължение.
Атанас ПАНАЙОТОВ