начало
избор на брой
"Морски колекции"















Атанас Мочуров - портрет, поместен на страниците на стихосбирката му „Арена”.
АТАНАС МОЧУРОВ ЗА МОРЕТО И ЛЮБОВТА
Пред нас е един открояващ се цикъл от стихове за морето и любовта на Атанас Мочуров, с които искам да поздравя читателите на „Морски вестник”. Вълна от впечатления, дело на истински морски импресионист, който рисува с перо. Те са поместени в стихосбирката „Вървя към теб”, която въздейства най-силно на моето непрофесионално око. Тези четири стихотворения са писани в три момента от живота на автора. Единият поглед към вечната синева е през очите на любимата, години преди реалната среща, другият е точно преди нея, третият и най-важен миг е ..., ще  го видите сами. Вие, които като мен не помните първата си среща с морето, сигурен съм, преживявате подобни чувства при всяка следваща.

ПРИЗНАНИЕ
Оттук мина тя,
Водата
след нея пясъка заля,
но той запази топлината
на босите и ходила.
Тя неусетно влезе в моя
живот.
Учуден, един ден
почувствах, че светът е двоен:
от любовта е удвоен.
И другояче днес живея,
над всичко имам двойна власт:
знам, че видяното от нея,
щом искам, ще го видя аз!
... Извиват стъпките и – ето
зад хълмчето се мярна шал!
Тя ми разказа за морето,
Морето аз не съм видял.
Юли 1961 г., с. Сломер

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА МОРЕТО
И сърцето се свива:
Тук наблизо – зад къщите
има море.
Влакът спря закован:
Релсите свършват отрязани.
Няма път по-нататък, няма земя.
Някъде тука зад сградите почва морето.
Вече разбирам къде е родена
мисълта, че света има край:
тя е родена край брега на море.
Идат сенки на облаци смръщени,
Над комините гларуси с писък
Размятат криле.
Април 1966 г., Варна

ПЪРВА СРЕЩА С МОРЕТО
Толкова много копнеех да го видя,
че когато трийсет и пет годишен,
протегнах ръка и отпих
от солената му вода –
така както направил
преди сто и десет години прадядо ми,
аз се разочаровах от него.
Вълните му идваха, блъскаха,
блъскаха силно,
блъскаха страшно брега.
Но моряците ми казаха:
„Морето е страшно само
ако попадне човек във властта му,
морето,
не излиза никога
из бреговете си.”
–  Слушай, море!
значи ти си било
просто една стара, благоразумна вода!
Затова аз обичам
оня малък планински поток:
той не се мае
да  мисли и да пресмята –
скача във водопада,
макар да знае,
че ще си счупи главата!
Но първата среща и първият миг са две различни вселени:

ПЪРВИЯТ МИГ,
В КОЙТО ЗЪРНАХ МОРЕТО

Неочаквано свърши земята,
изведнъж ме обгърна небе
и соленият вятър.
Някой викна: – Морето!
Море!
Ах, морето! Морето!...
Къде е?
Гледах: сива отвесна стена.
... И видях как се спусна по нея
една лодка със бели платна.

Творчеството на варненския поет Атанас Мочуров се съхранява в Държавен архив – Варна, Фонд 1300. Горните четири стиха са с искови данни Ф. 1300, оп. 3, а.е. 32.

мл. експерт Владимир БЕКОВ