начало
избор на брой
"Морски колекции"















СНИМКА НА 300-ТОННИЯ ТАНКЕР „БЕЛОСЛАВ” ПО
ВРЕМЕ НА РЕМОНТ

В Държавния архив – Варна, се съхранява интересна снимка на единият от първите танкери на Параходство „Български морски флот.” На нея се вижда 300-тонния танкер „Белослав” по време на ремонт. След консултация с нашия читател, приятел и автор к.д.п. Николай Йовчев, можем да дадем следното обяснение към тази снимка:
Вижда се 300 т. моторен танкер „Белослав” в основния производствен район № 1 на Корабостроителния и кораборемонтен завод „Г. Димитров” – Варна. Докуването му се извършва на втория малък надлъжен стапел с ползване на шейна. Капитан Йовчев си спомня, че през лятото на 1955 г. там е бил изваден на шейна и моторния кораб „Благой Касабов”, който си е загубил гребния винт в Егейско море и след провлачване до Варна е постъпил в завода, за да му се постави резервния винт. Въпросният втори стапел се е ползвал само за ремонт, а първият - само за
новото строителство на кораби. Към този период кораборемонтът у нас е под ръководството на корабостроенето, а то е под шапката на Управление „Воден транспорт”.
300-тонният моторен танкер „Белослав” по време на ремонт втория малък надлъжен стапел с ползване на шейна в основния производствен район № 1 на Корабостроителния и кораборемонтен завод „Г. Димитров” – Варна. Снимката е от фонд 21 на Държавен архив – Варна.
„Белослав” и еднотипният му „Тюленово” са първите танкери, постъпили за експлоатация в Параходство „Български морски флот.” Това става на 18 март 1956 г. До тогава те са в състава на Военоморския флот като МТ 101 и МТ 102. Танкерите са предостъпени за извършването на превозите на нефт от Шабленското находище чрез скелята в Каварна за нуждите на „Петрол” - Варна. Двата кораба са построени в ККЗ „Г. Димитров” - Варна (проект 415 на Конструкторското бюро на завода с главен конструктор инж. Василев), през 1955 г. и са с товароподемност от по 297 тона.
Първите ни танкери имат стоманен корпус с нитова конструкция. Най-голямата им дължина е 40,40 метра, широчина - 6,40 метра, газене - 2,75 метра. Главният им двигател е дизелов (МWМ), с мощност 200 к.с. След изтичане на експлоатационния им срок, танкерите са предадени от БМФ на предприятието „Трансимпекс”, където са използвани като бункеровчици.
В каталога, издаден от Института по корабостроени, проект 415 („250-тонна нефтоналивна баржа”) е представен на първо място. Само че по отношение на рубриката „Реализация” съставителите на каталога са ни оставили една не дотам коректна информация. Според тях,през периода 1952 г. - 1957 г. във варненския корабостроителен завод са произведени 50 танкера от проект 415 (средно по 10 за година!), но всички те са само за СССР. Добре, ама откъде се взеха българските МТ 101 и МТ 102? Освен това, в състава на Военноморска база Варна повече от 40 години служат още две самоходни наливни баржи със сходни данни на тези от проект 415, но в справките те се водят като проект 503 - а такъв в каталога на Института покорабостроене просто няма... Все пак, в книгата на Тремол Иванов „Страници от историята на българското корабостроене” (Варна, 1998 г., с. 90) проект 503 съществува и от него са произведени точно само два броя. Но пък според Тремол Иванов, построените танкери по проект 415 са само 27. Е, май тази тема направо си плаче за продължение!
МОРСКИ ВЕСТНИК
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК