СНИМКА НА МОТОРЕН КОРАБ „ДУНАВ” („ВИХРЕН”,
„ПРИМОРСКО”)

Всъщност, в справочниците можете да откриете, че кораб „Дунав” през 60-те години на миналия век в Параходство „Български морски флот” (БМФ) наистина има и това е танкерът с предишно име „Монтана”, построен през 1961 г. във Великобритания. Той е приет в състава на българската компания на 14 август 1963 г. под името „Дунав”. Така става ясно, че моторният кораб „Дунав”, построен през 1961 г. в Русе, получава второто си име – „Вихрен”, малко преди август 1963 г. Причината за това преименуване е решението новопостъпващите в състава на БМФ да носят имената на български реки или на реки, които преминават и през българска територия. Началото е поставено с танкера „Арда”, вдигнал български флаг на 21 юни 1961 г. Следващият е „Янтра”, вдигнал български флаг на 22 януари 1962 г. Третият е танкерът „Дунав”...
Само че и „Вихрен” не се оказва подходящо име за малкия 300-тонен сухотоварен кораб. На 17 септември 1970 г. във Варненската корабостроителница (КЗ „Георги Димитров”) е спуснат на вода първият от серията 23 500-тонните кораби, на когото кръстницата Людмила Живкова дава името „Вихрен”. Това пък е след административното решение корабите от тази серия да носят имената на български планински върхове или на български планини: „Белмекен”, „Балкан”, „Рила”, „Витоша”, „Рожен”, „Славянка” и т.н. Тук има и изключения: „Генерал Владимир Заимов”, „Капитан Георги Георгиев”, но това няма значение за някогашния „Дунав”, който вече е „отстъпил” и второто си име – „Вихрен”, за да приеме третото – „Приморско”. С това име е изведен от състава на БМФ през 1974 г. Причината е потъването му в едно от
начало
избор на брой
"Морски колекции"















Моторният кораб „Дунав” в Пристанище Бургас. Снимката е от фонда на Държавния архив – Варна.
Моторният кораб „Дунав” след приключване на ходовите изпитания, 27 април 1961 г., Русе. Снимката е от фонда на Държавния архив – Русе, и е предоставена на Държавния архив – Варна, за да бъде използвана за изложбата „120 години българско търговско корабоплаване” ( 5 декември 2011 г. Изложба „120 години българско търговско корабоплаване”; 6 декември 2011 г. Откриха изложбата „120 години българско търговско корабоплаване”).
пристанищата на Истанбул при нещастно стечение на обстоятелствата. При форсмажорни условия (надигаща се буря) се налага „Приморско” да се премести на друго кейово място, като маневрата е извършена без укрепването на пренасяния товар (няма време за това) и при внезапния силен порив на вятъра и получения от това голям крен, корабът се преобръща след сместването на товара и потъва. След изваждането му е преценено, че не е изгодно възстановяването му и е предаден за нарязване на скрап.
Останалите кораби от серията имат по-добра съдба. И след извеждането им от състава на Параходство БМФ те получават нови предназначения и служат още дълги години под български флаг в други сфери на морското ни стопанство.
Кои са другите събратя на „Дунав” („Вихрен”, „Приморско”)?
През периода 1960 - 1962 г. в Русенската корабостроителница (тогава Корабостроителен завод „Иван Димитров”) са построени пет 300-тонни морски кораба по поръчка на Параходство БМФ. Те са по проект 533 на Конструкторското бюро на Варненската корабостроителница (тогава Корабостроителен завод „Георги Димитров”). Те са:
- „Камчия”, приет в БМФ през 1960 г.
- „Ропотамо” (по-късно „Китен”), приет в БМФ през 1960 г.
- „Дунав” (по-късно „Вихрен”, а след това - „Приморско”, приет в БМФ през 1961 г.
- „Папия”, приет в БМФ през 1961 г.
- „Ком”, приет в БМФ през 1962 г.
Всеки един от тях е с дължина от 49,33 метра, широчина - 7,22 метра, газене при пълен товар - 3,09 метра (дедуейт - 341 тона). Главният двигател на корабите от този проект е с мощност 400 к. с., като максималната скорост, която развиват различните плавателни съдове е от 9 до 11 възла.
Корабите от тази серия се оказват с удачна конструкция и с добри експлоатационни качества. По-голямата част от тях след извеждането им от БМФ са използвани като „водолеи”, плаващи работилници, противопожарни кораби и др.
МОРСКИ ВЕСТНИК