КАК ПРЕЗ 1929 Г. МОРЕТО КРАЙ ВАРНА И БУРГАС
ЗАМРЪЗВА

Необичайно ниските температури в края на м. януари и в началото на м. февруари т.г. станаха причина части от Варненското езеро да замръзнат. Това пък от своя страна накара мнозина от нас да обърнат поглед към миналото и да си припомнят за подобни картини край нашия черноморски бряг. Така през зимата на 1928 г., в края на февруари и в началото на март температурата на въздуха във Варна достига до минус 15 градуса по Целзий. Замръзва, макар и за кратко Девненското езеро и южната част от Пристанище Варна – районът на военноморската база.
През зимата на 1929 г. обаче температурите поемат рязко надолу. От 1900 г. до 1929 г. температурният рекорд на Варна е минус 19,4 градуса, регистриран на 22 януари 1907 г. На 10 февруари 1929 г. температурата на въздуха достига до минус 23 градуса, което е много рядко явление за цялото българско черноморско крайбрежие. Продължителният студ е прекъснат с малки затопляния в средата и в края на м. февруари. С настъпването на м. март 1929 г. студът, макар и за кратко, свива отново. При тези застудявания всички пристанища, малки заливи и крайбрежни езера, както и части от Бургаския залив, замръзват. Лед сковава морето край нос Галата, при устието на река Камчия, около острова Света Анастасия. В морето по цялото ни крайбрежие тръгва ледоход. Най-характерно това явление се наблюдава в Бургаския залив, където корабоплаването за няколко дни е преустановено.
Сведения за това се съдържат в съобщенията, направени от командира на отряда торпедоносци капитан ІІ ранг Тодор Тодоров, който с кораба „Строги” е плавал от Созопол до Варна и заедно с екипажа наблюдава истински леден хоризонт от Гьозикен (Обзор) до Варна. В тънкия лед „Строги” е плавал като истински ледоразбивач, но на входа на Варненското пристанище спира, защото не може да влезе... На следващата сутрин пристанищният влекач „Осъм” разбива леда и помага на торпедоносеца да застане на кей във военноморската база.
По сведения на капитана на кораба „Варна” на Българското търговско параходно дружество Никола Бабев, който извършва преход от Цариград до Бургас и Варна, ледоходът е започнал за екипажа още при Маслен нос и край острова Света Анастасия „Варна” е плавал като ледоразбивач. По същия начин е извършен и преходът от Бургас за Варна, където „за да застанем на търговския кей, трябваше педя по педя да се приближаваме, разбивайки постепенно леда”...
В своите донесения до транспортното министерство в София, началникът на Варненското пристанище Боян Кънев отбелязва: „Освен пристанищния басейн замръзна целият залив западно от линията входния фар – Карантината и източната част на канала и Девненското езеро бяха покрити с лед... По леда в пристанището можеше да се ходи свободно и множество граждани опитаха здравината му и се фотографираха върху леда. Той имаше следната дебелина: при военния кей – 30 см, при седмото място – 17 см, а към малкия кей – 11 см.”
Началникът на Семафорно наблюдателната и спасителна служба в Бургаския район капитан-лейтенант Бочо Рачев съобщава в своето донесение, че „На 23 февруари една компания от 5 госпожици е ходила върху заледения залив между острова Св. Трифон и града на разстояние около 80 метра от брега. Ледът се е пропукал и всички са се оказали във водата. Четири от госпожиците са спасени, а едната от тях, която е попаднала под леда, се удави... Пред Василико (Царево) морето е замръзнало на едно пространство на една миля от брега... На юг към Ахтопол е замръзнало на разстояние около две мили”... Корабът „Бургас” на Българското търговско параходно дружество на 3 март тръгва за Варна от Бургас, но временно застава на котва край остров Света Анастасия, след което привечер започва прехода като ледоразбивач. По сведения на офицери от „Бургас” те са плавали в сложна ледова обстановка още при излизането им в Босфора, когато са поели курс към пристанище Бургас.
Началникът на Семафорно-наблюдателната служба за Варненския район капитан ІІ ранг (бъдещ контраадмирал) Иван Вариклечков уточнява в донесенията си, че „от 3 до 12 февруари морето замръзна до линията на хоризонта с дебелина на леда от 15 до 20 см... На 24 февруари морето наново се заледи до хоризонта”...
Благодарение на съхранените в Държавния архив – Варна, колекция от снимки от това време, можем да ви представим и картините на това необичайно явление. Проучването показа, че част от тях са дело на известния по това време варненски фотограф Аврам Славов.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Снимките са от фонда на Държавен архив – Варна
начало
избор на брой
"Морски колекции"















Морският бряг северно от Варна, зимата на 1929 г.
Централният плаж на Варна, февруари 1929 г.
Деца се разхождат край ледени натрупвания край останки от рибарско мостче на Централния плаж на Варна, февруари 1929 г.
Мостът на Централния плаж на Варна, февруари 1929 г.
Мостът на Централния плаж на Варна, февруари 1929 г.
Мостът на Централния плаж на Варна, февруари 1929 г.
Мостът на Централния плаж на Варна, февруари 1929 г. Любопитни варненци на ледена разходка.
Варненското езеро и блокираната в него дълбачка. Някои от разхождащите се по леда използват шейни за пренасяне на товари.
Картина от замръзналото Варненско пристанище. Моряците отиват до закотвените във вътрешността на пристанището кораби пеша, а не с лодка...
Варненското езеро, плаващият док „България” на предприятието „КОРАЛОВАГ” и параходът „Кирил” на Българското търговско параходно дружество.
Блокирани от леда във Варненското пристанище ветроходи.
Прехвърлящите вълнолома води от зимните бури са се превърнали в сталактити.