начало
избор на брой
"Морски колекции"















Първата страница от регистрацията на моторния ветроход „Дунав”, по-късно „Електроскат”.
КАК МОТОРНИЯТ ВЕТРОХОД „ДУНАВ” СТАНА
„ЕЛЕКТРОСКАТ” И ЗАБЯГНА КЪМ СССР?

Историята на българското корабостроене на река Дунав извън Русе през първата половина на ХХ век е все още слабо изследвана тема. Затова с интерес прочетох за кратката история на моторния ветроход „Дунав”, построен през 1928 г. в Свищов. В „Книга за регистриране на малките кораби във Варненското пристанище” (1931 - 1934 г.), водена от Корабоплавателния и пристанищен надзор към Областното пристанищно управление във Варна (Държавен архив - Варна, фонд 229к, опис 2, а.е. 2), срещнах сведения за този кораб.
„Дунав” е регистриран в тази книга на 6 април 1931 г., т.е. - три години след строителството му в Свищов. От регистрацията му е видно, че става въпрос за еднопалубен и едномачтов моторен ветроход с вместимост 6 бруто регистрови тона, с косо ветрилно стъкмяване. Дължината му е 9,30 метра, широчината - 2,40 метра, а газенето - при пълен товар е 0,60 метра. Собственик на „Дунав” отначало е Тодор Меронов, а след това - Грон Кавафян, и двамата от Варна. От договора за продажба, препис от който фигурира в книгата, узнаваме, че двигателят е бензинов (16 к.с.). Апропо, договорът за продажба е озаглавен „Продавателно” - нещо, което отдавна е забравено... И към инвентара, освен всичко друго, корабът има две котви и „две лопати” (гребла). Вероятно необичайното име „Електроскат” ветроходът получава при следващата му продажба на друг собственик, защото друга информация за това в посочения документ няма.
Първата страница от преписа на договора за продажба на кораба.
Интригуващият запис в рубриката „Забележка”.
Не по-малко интригуваща е информацията, вписана в графата „Забележка”: „Продаден в Бургас, откъдето забегна за СССР през 1935 г.” Тъй като вече ви представих един друг ветроход, „забегнал в Русия” през 1934 г. (17 май 2013 г. Неизвестният ветроход „Варна” от 1931 - 1934 г.), започвам да си мисля доколко е вярна тезата, че руската емиграция след 1918 г. у нас е допринесла за увеличаването на скромния ни плавателен парк с известен брой ветроходи. А знаем ли колко са ветроходите, заминали за винаги в обратна посока? Вероятно не са толкова малко, след като още на 20 юни 1920 г. функционерите на БКП Георги Димитров, Васил Коларов и Христо Кабакчиев са поели с лодка (?!) от Варна за Одеса, за да участват като делегати на ІІ конгрес на ІІІ комунистически интернационал (31 август 2010 г. Някой пропусна годишнина, свързана с паметника на „Карантината”). След като нито един от тримата не е морско лице, то за такова плаване си трябва и екипаж, и немалък плавателен съд, който едва ли е лодка, както го пишат някогашните мастити специалисти по история на БКП. Твърде е възможно само отплаването от „Карантината” край Варна да е станало с лодка, а някъде навътре в морето да ги е очаквал по-голям плавателен съд. Да сте чули някой с гребна лодка да е тръгнал от Варна и да е стигнал до Одеса?
Атанас ПАНАЙОТОВ
Източник: Държавен архив - Варна, фонд 229к, опис 2, а.е. 2