начало
избор на брой
"Морски колекции"















ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА С ИЗОБРАЖЕНИЕ НА
ГЕМИЯТА „СВЕТИ ИВАН”

Във фондовете на Държавен архив - Варна, се съхраняват множество пощенски картички и снимки, на които са запечатани отделни части от Пристанище Варна през различни периоди от неговата история. Пощенската картичка, която ви представяме сега, само на пръв поглед не се отличава от останалите, отразяващи периода между двете световни войни. При внимателното взиране обаче, опитното око ще открие име върху борда на една от застаналите на котва и кърма гемии: „Св. Иванъ”... На тази гемия „Морски вестник” не разполага с друга снимка. Тя е втората поред, след малката бяла едномачтова ветроходна лодка.
„Св. Иван” е двумачтов ветроход с дизелов двигател. Построен е в Херсон през 1918 г. и отначало се нарича „Донец”. Тази гемия пристига във Варна заедно с голямата емигрантска вълна от Русия след 1917 г. Тогава във Варна идва цяла малка флотилия от ветроходи, които са собственост на руски моряци. Те вдигат български флаг, наемат на работа не само руснаци-емигранти, но и българи. Тази тема все още не е достатъчно проучена, но още от сега може да се каже, че тази руска емигрантска вълна оказва позитивно влияние върху изграждането на няколко поколения български моряци.
За разлика от големите тримачтови ветроходи като „Марица” (товароподемност 170 тона), „Шипка” (товароподемност 170 тона) и „Цар Крум” (товароподемност 120 тона), двумачтовият „Св. Иван” е с товароподемност 25 тона. Според Тремол Иванов

(„Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава”, Варна, ИК „Галактика”, 1996 г.), „Св. Иван” излиза от експлоатация през 1953 г. Според флотски ветерани обаче, това става веднага след 1947 г. Повече информация за „Св. Иван” откриваме в спомените на капитан Милчо Трифонов Милчев, съхранявани във Военноморския музей във Варна. Той е капитан на двумачтовия ветроход с прекъсвания от 1940 до 1947 г. В спомените си пише, че собственик на гемията е Иван Бондар, който плава и като неин механик, а моряк – Сергей Карнет (руснак-емигрант). Според капитан Милчо Трифонов, през есента на 1947 г. „намаля работата по крайбрежието” и той е принуден да преминe на работа на м/к „Делфин” в Ахтопол. След национализацията (Постановление на МС от 3 януари 1948 г.) в Параходство БМФ постъпват 20 частни моторни кораби и ветроходи, но най-малките от тях са с товароподемност 40 тона. „Св. Иван” остава закотвен в района на стария плавателен канал „море – езеро” и вероятно към 1953 г. е окончателно отписан от списъците на плавателни съдове, които се водят към Пристанище Варна.
„Морски вестник” ще публикува и други сведения (и снимки) за този плавателен съд, ако читателите намерят за необходимо да допълнят темата.
МОРСКИ ВЕСТНИК

Пощенската картичка се съхранява във фонд 711К на Държавен архив – Варна