ПРИСТИГАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ
ВАРНЕНСКО-ПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ СИМЕОН

140 години от избирането на Първия български екзарх Антим и Варненско-Преславския
митрополит Симеон по документи в
отдел „Държавен архив” – Варна


На 16 февруари се навършват 140 г. от избирането на Видинския митрополит Антим за глава на възстановената Българска православна църква – Българската Екзархия (1). Във Варна събитията са още по-драматични и избирането на първия Варненско-Преславски митрополит се забавя почти с цяла година. Документите от тази епична борба за духовна свобода са съхранени в архивите.
В Държавен архив – Варна, се пазят документи, свързани с изграждането на Независимата българска църква, както и копие от Султанския ферман от 27 февруари 1870 г. (Обр. 2). Голям интерес сред изследователите на разглежданата тема предизвикват фондовете: ф. 79К  „Главна българска община – Варна”, най-големият масив с документи, свързани с темата – ф. 75К „Варненска и Преславска митрополия” и ф. 83К  „Гръцка митрополия – Варна”. Много ценни сведения получаваме и от личните архивни фондове: ф. 744К  „Софийски, Инокентий Архимандрит”, ф. 76К „Радов, Иван Костадинов” и 787К „Родов фонд Блъскови”.
Еманципацията на варненските българи от пагубното влияние на гръцката църква се развива бурно в няколко основни етапа. Първият е свързан с Великденската акция в Цариград и с дейността на големия радетел за решаването на Българския въпрос – Александър Викторович Рачински (руски консул във Варна в периода 1859 –1863 г.).
Втората стъпка е свързана с изграждане на Българска община, което става факт на 11 май 1860 г. Олицетворение на целите на Общината е сградата на днешната ул. „27-ми юли”, в която поетапно отварят врати – Главно българско училище, Българска църква „Св. Св. Кирил и Методий” (скоро преименувана на „Св. Архангел Михаил”) и читалище „Възрождение”. Тук са поканени за учители ерудитите  – Сава Доброплодни и Петко Славейков.
Третият важен момент е създаването на „Законник” за дейността на вече Главна българска община – Варна. Той е приет на епархиален събор през 1866 г. и допълнен през 1870 г.
През 1870 г. варненци вече са готови за пълноправно участие в изграждането на Българската Екзархия. След десет години борби те очакват с голямо въодушевление фермана от 27 февруари 1870 г.
Следващият етап в решението на Българския въпрос във Варна е свързан с бързото преодоляване на шока, предизвикан от член 10 на фермана. Варна е категорично изключена от Екзархията, а Варненска епархия не се споменава. Пред дейците във Варна се очертава нелекия път да утвърдят т. нар. „спорна епархия”. Целта е голяма. Варна взема дейно участие в Църковно-народния събор. Като космополитен град, чрез своя представител Господин х. Иванов се защитават демократичните начала в Устава на Екзархията. Трибуна на варненци за общонароден дебат става в-к „Македония”. На неговите страници са публикувани инструкциите за политиката на варненския представител.
Църковно-народният събор в Цариград от 1871 г., като пръв свободен законодателен форум показва на света, че българите са готови и за политическа свобода.
Във Фонд 79К са запазени документите по избора на специален варненски представител в Църковно-народния събор в Цариград – Господин х. Иванов. За радост на варненци мнозинството от народните дейци в Цариград са на мнение, че по състав съборът трябва да бъде действителен общонароден форум и отправят на 1 януари 1871 г. към българските общини в спорните епархии, призив да изпратят делегати (2). Варненци отново са стриктни и изпълняват всички изисквания в „Повода”, изпратен до главните общини в края на октомври 1870 г.
На 19-то заседание на Църковно-народния събор в Цариград, проведено на 13 април 1871 г., се взема решение към Варненската епархия да се предаде казата Провадия, а на Преславската - Ени пазар (дн. Нови пазар) и тези две епархии да се съединят под един архиерей – Преславско-Варненски, със забележката, че селата на епархиите остават несмесени, а само общото управление се дава на един архиерей (3). Така Варна ще се сдобие с митрополит без формално да се нарушава фермана. Но варненци не са склонни да приемат такова съединение и представителят им се изказва в такъв смисъл на 24-то заседание на събора на 18 май 1871 г. Той не успява да наложи това желание и пише в този смисъл на общината във Варна. Така на 6 юни 1871 г. общината дава съгласие за съединение, чрез писмо до Господин х. Иванов, но дейците са измъчвани от съмнения.
Следващите събития окуражават варненци, че все пак могат да имат собствен владика. Започват нови преговори с Патриаршията, в които въпросът за Варна е отново на дневен ред. През септември на мястото на подалия оставка Григорий VI идва нов  Вселенски Патриарх – Антим VI, прекъснатите преговори са наново започнати и така до януари 1872 г., когато службата на българските владици на Богоявление води до окончателно скъсване на отношенията с Вселенската Патриаршия. При тези преговори отново главната пречка за постигане на споразумение е въпросът за границите на Екзархията. Гавраил Кръстевич заявява, че въпросът за Варна и Пловдив е една от най-големите пречки да се постигне споразумение (4).
И така до окончателната схизма от 16 септември 1872 г. остават само няколко крачки. Във Фонд 83К са запазени писмата до гръцкия митрополит Йоаким по отлъчването на българските Отци, както и окръжното послание от Вселенския църковен събор за обявяване на Българската православна църква за схизматична (5). Калените в десетилетната борба Отци на свободната българска църква не са уплашени нито от заточението, нито от отлъчването им, нито дори от Българската схизма. И така, докато Патриаршията върши своите безумия, българите празнуват най-големите си успехи, именно поставянето на фермана в действие. Само пет дни след заточването на 20 януари 1872 г. на българските владици в Измит, Българският привременен съвет получава от великия везир позволение да приложи фермана и да премине към избиране на Първия български екзарх. Това става факт на 16 февруари. С избирането на Антим I – Българската независима църква е дело свършено, остава само напълно да се развие (6).
Новият екзарх и временният синод трябва да назначат в българските епархии владици – българи. С това се слага отново на дневен ред въпросът за Варненска епархия. Когато през февруари 1872 новоизбраният екзарх Антим I и неговият протосингел Симеон спират във Варна на път за Цариград, варненци отново изразяват желанието си за самостоятелност под формата на адрес (7). Това желание личало и от речите по този повод, в смисъл, че Варненска епархия трябва да се сложи под властта на Българската екзархия по силата на 10-я член на Султанския ферман, като й се изпрати един български владика. За тази цел Варненската епархия определя особен свой представител при Светия синод – Петко Р. Славейков. Той познава добре варненските нужди, като бивш учител в града. Дори и през юни 1872 г. варненци продължават да работят усилено, правейки статистика на селата от Варна до Кюстенджа (дн. Констанца), край морето и на четири часа навътре, какво е населението (8). И не е чудно, че предвид големите им надежди, разочарованието е още по-голямо.  Това е видно в писмо до Светия синод от 27 юни 1872 г. На това писмо последва скоро отговор от страна на Светия синод, който взема под внимание и разискване съображенията им, но не може да не се съобрази и със Султанския ферман, който изключва от Екзархийската област Варненска епархия. Светият синод изтъква, че ако се ръкоположи особен архиерей за Варненска епархия, в берата (9) му ще се повторят всички ония места, които ферманът категорично оставя на Гръцката Патриаршия и по такъв начин се отнема всякаква възможност за по-нататъшното им присъединяване, като се дава за пример аналогичния случай с Пловдивска епархия. Поради това Светият синод решава да обедини временно двете епархии без да ги слива и техният пастир да носи името Варненски и Преславски. В отговора по нататък се оказват подробно ползите от този акт. Съобщава се също, че архимандрит Симеон, избран вече от преславци, не е още ръкоположен и Светия синод препоръчва да го изберат за владика. Подчертават се качествата му, отговарящи на сложните нужди на варненци. Следва преписка между общините във Варненска епархия, резултатът е: Провадия е за присъединяване с условието бъдещият митрополит да резидира във Варна; Пазарджик е за без забележки; но Балчик е категорично против и дори изпраща писмо с исканията си в Цариград. Първоначално Варненска главна община възприема мнението на Балчик. Скоро обаче става ясно, че друг път няма. Това решение било подпомогнато от новоръкоположения Доростолски и Червенски митрополит Григорий, който пристигнал във Варна на път за Русе. И така чак на 27 август 1872 г. Варненската община отправила отговор до Екзархията. В него се дава съгласие, но със условия. Но този заповеднически тон обижда Екзархията и тя отказва да приеме условията. Варненци скоро се разкайват с писмо от 11 септември 1872 г. На 13 октомври 1872 г. Светият Синод на Българската Екзархия отправя послание до свещениците и християните от варненската епархия за назначаването на митрополит Симеон за духовен пастир на Варненска и Преславска епархии. На 1 декември параходът, с който пътува митрополита, акостира във Варненското пристанище. На 3 декември 1872 г. той извършва първата служба в българската църква „Св. Архангел Михаил”. Така във Варна има двама действащи митрополити – Симеон от българска и Йоаким от гръцка страна. Двама достойни мъже, отдадени на православието и науката с бляскаво бъдеще пред тях. Град Варна и България се оказват тесни за тях и единият трябва да се оттегли. Качествата на бъдещия Вселенски Патриарх Йоаким III, както и ферманът, който е на негова страна, правят победата на Българщината в „голямата порта на българското течение”, както самия Йоаким нарича Варна, още по сладка и ценна. „Българският въпрос е съсипителен, според него, и рано или късно ще съсипе всичко, което му се изпречи на пътя” (10). Той вече е усвоил идеята за самостоятелна Българска църква. „Допустимо е в смесените епархии на Тракия и Македония да се проявява за сега известно противодействие в полза на Църквата, но то ще бъде незначително и преждевременно в сравнение с правото, що им дава схизмата...” Това послание до бившия Патриарх Йоаким II от 16 октомври 1872 г., показва схващанията по Българския въпрос на митрополит Йоаким. Той преживява болезнено всички моменти от триумфа на Българското движение и накрая пристигането на Първия български Варненско-Преславски митрополит Симеон във Варна през декември 1872 г. След няколко дни Йоаким отправя прошение до Патриаршията с искане за отпуск в Цариград, който му е разрешен от Богоявление 1873 г. Той никога не се завръща във Варна. Назначен е през януари 1874 г. за Солунски митрополит. А след смъртта на Патриарх Йоаким II на 04 октомври 1878 г. е избран за негов наследник и заема високия престол на Вселенски Патриарх.
Както заключение трябва да се отбележи, че всички тези драматични събития са закодирани във фермана. Този така ценен документ – връх на Възрожденските дръзновения, юридически обрича Варненска епархия да не влезе в Българската Екзархия до Освобождението на България. Това ясно се вижда в чл. 10 на „Образ на високия царски ферман”, който се пази в личния фонд 76К  на един от строителите на съвременна България – Иван Радов.
Днес, 140 години по-късно, смятаме духовната и политическата свобода за даденост. Забравяме епичните битки и вглъбени в злободневието хвърляме камъни в двора на Българската църква. Разбира се, не без известно основание.
Трябва да ценим това, което не сме получили даром и да обръщаме внимание повече на доброто, извършено от българските владици в наши дни. Варненският и Великопреславски митрополит д-р Кирил съдейства за издаване на сборник по разглежданата тема – „Борбите на българите от Варненска и Преславска епархия за църковна независимост 1840–1879 г. Документи и материали” (11), а Русенският митрополит Неофит организира през 2011 г. Национална научна конференция „Църковно-народният събор 1871 г. и създаване на екзархийските епархии”. За щастие съществуват много подобни примери.
Владимир БЕКОВ,
Варна

Още за семейството на първия български Варненско-Преславски митрополит Симеон и за неговия брат Нико Попов (първият кмет на Бургас) можете да прочетете в: Първият кмет на Бургас - Нико Попов

1 - Печатницата на в-к „Македония”. Избирането на Българский Екзарх. Цариград, 1872 г. ДА – Варна, Ч.П. 393
2 - Маркова, З. Българската екзархия 1870-1879, С., 1989, с. 38-39
3 - Ников, П. Избиране на първия български Варненски митрополит в 1872 г. Сборник в чест на Варненския и Преславски митрополит Симеон. С., 1922, с. 167-168
4 - Ников, П. Избиране на първия български Варненски митрополит в 1872 г. Сборник в чест на Варненския и Преславски митрополит Симеон. С., 1922, с. 168
5 - ДА – Варна, Ф. 83К, оп. 1, а.е. 23, л. 2
6 - Ников, П. Избиране на първия български Варненски митрополит в 1872 г. Сборник в чест на Варненския и Преславски митрополит Симеон. С., 1922, с. 169
7 - Ников, П. Избиране на първия български Варненски митрополит в 1872 г. Сборник в чест на Варненския и Преславски митрополит Симеон. С., 1922, с. 169
8 - Ников, П. Избиране на първия български Варненски митрополит в 1872 г. Сборник в чест на Варненския и Преславски митрополит Симеон. С., 1922, с. 170
9 - Султански указ
10 - Ников, П. Българското Възраждане във Варна и Варненско: Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция. С., 1934, с. 175
11 - Дряновски, Б. Борбите на българите от Варненска и Преславска епархия за църковна независимост 1840–1879 г. Документи и материали. Варна 2002
начало
избор на брой
"Морски колекции"















Пристанище Варна в края на ХІХ век. Снимката е от фондовете на ДA – Варна, Ф.711К, оп. 1, а.е. 92, л. 33.
Обр. 1. Печатницата на в-к „Македония”. Избирането на Българский Екзарх. Цариград, 1872 г. ДА – Варна, Ч.П. 393.
Обр. 2. Копие от Султанския ферман от 27 февруари 1870 г. на български, османотурски и гръцки език. Това копие е отпечатано в Цариград скоро след обнародването на фермана. ДА – Варна, Ф.76К, оп. 2, а.е. 91, л.1.
Обр. 3. Втората училищна сграда във Варна, построена през 1863 г., в нея се помещава Българската църква и община.
Обр. 4. Първата страница на „Законника за управление на Варненската българска епархия”, приет на Събора на свещеници и първенци от епархията, проведен на 15 август 1866 г. във Варна. ДА – Варна, Ф. 79К, оп. 1, а.е. 1, л. 1-4.
Обр. 5. Писмо (18 януари 1871 г.) от Хаджиоглу Пазарджишка община до Главна българска община – Варна за избора на учителя Калчо Бобчевски за пълномощник на Епархиалния събор във Варна, свикан за избор на представител за Църковно-народния събор в Цариград. ДА – Варна, Ф. 79К, оп. 1, а.е. 1 л. 12.
Обр. 6. Протокол (10 януари 1871 г.) от Събора на пълномощниците от Варненска епархия за избор на лицата, които да определят представителя на епархията в Църковно-народния събор в Цариград. ДА – Варна, Ф. 79К, оп. 1, а.е. 1, л. 11-13.
Обр. 7. Варненският представител в Църковно-народния събор в Цариград – Господин х. Иванов.
Обр. 8. Писмо (11 септември 1872 г.) от Главна българска община – Варна до екзарх Антим I и Светия синод със съгласие за окончателно обединение на Варненска и Преславска епархии. ДА – Варна, Ф. 79К, оп. 1, а.е. 1 л. 55.
Обр. 9. Варненско-Преславският митрополит Симеон.
Обр. 10. Вселенският Патриарх Йоаким III.
Варненското пристанище в началото на ХХ век. На преден план: парният катер на военния флот „Хаджи Димитър” (бивш „Варна”), прехвърлен през 1880 г. от Русе във Варна. Пощенска картичка от фондовете на Държавен архив – Варна, Ф.711К, оп. 1, а.е. 92, л. 16.
Обр. 11. Богоявление 2012 г. – митрополит д-р Кирил и кметът на Варна сред множеството.
Обр. 12. Митрополит Неофит и проф. Бакалов – главните действащи лица в – Национална научна конференция „Църковно-народният събор 1871 г. и създаване на екзархийските епархии”.