:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
WOW! КОМУ Е НУЖНО ВСИЧКО ТОВА?
Или: Пази Боже, сляпо да прогледа!

Този въпрос (от заглавието) си го задават много хора по света и особено онези, които знаят за какво става дума във ветроходството. И едва ли някой ще намери справедлив отговор.
Гледайки тази ... яхта или по-скоро този плавателен съд с три мачти, се сещам за много хора с тежко и отчайващо бедно детство, в което са доминирали насилието, алкохола, побоите в семейството и/или пълното презрение към човешкия живот.
После съвсем изненадващо са дошли големите пари и започват мегаломанските изцепки.
Примерите в това отношение са хиляди, но един от най-фрапиращите е ТОВА, което ще предложа на любезните читатели на „Морски вестник“.
„ТОВА“ - то се води яхта и трябва да го приемем за такава, въпреки всички условности на понятието. Тъй като и аз се чудя как да започна, ще прибягна към един способ на учителките от основното училище: „И сега, мили дечица, закрийте с ръчички дългите около сто (!) метра мачти на снимката и нека да остане само корпусчето на тази яхтичка, която е дълга само 143 метра. И какво виждаме сега, мили дечица? Вижда се само корпусчето, нали? И на какво ни прилича това корпусче? Я, Иванчо, кажи ти, нали татко ти е офицер във ВМС. Правилно, Иванчо, корпусчето прилича на недостроен боен кораб със специално предназначение. А мачтите, милите, са сложени само за камуфлаж, та всички да си мислят, че става дума за ВЕТРОХОДНА яхта.“
И аз така си помислих, но вероятно не съм прав и мнозина ще да са на друго мнение, но може и да не са, особено като разберат колко струва това нещо и кой е неговият собственик.
Преди месец и нещо от корабостроителницата на German Naval Yachts в град Кил бе спусната на вода тази яхта и то при (почти) пълно информационно затъмнение. Първото плаване в залива пред града бе осъществено без ветрила, след което плавателният съд бе отбуксиран до достроечния кей на същата фирма. Това, обаче, са рутинни процедури и в тях няма нищо особено, пък и те са доста скучни и не казват нищо по същество. А точно там е най-интересното.
Първоначално яхтата се казваше „White Pearl“, но малко след това бе преименувана на „А“. Като първата буква от малкото име на г-н Андрей Мелниченко, редови руски милиардер. Но и в този факт няма нищо интересно. „Тактико - техническите” характеристики са много по-привлекателни.
Холандската фирма Dykstra Naval Architects, например, е конструирала кила на плавателния съд и рангоута. Ветрилата са от Doyle Sails - САЩ, карбоновите мачти са произведени от Magma Struktures в Южна Англия и са високи 100 метра, както вече бе казано по-горе. Повтарям тези данни, за да не си помисли някой, че става дума за метафора или нещо подобно. И тъй като нищо не е оставено на случайността, трябва да се каже, че гиковете са произведени от испански специалисти във фирмата Future Fibres. Всички тези фирми са водещи в света и никой не би си и помислил да се съмнява в качеството. Също и в цената.
Според непотвърдени данни, корабът може да поддържа крейсерска скорост от около 21 възела, но само на двигател(и). Нямам никакви данни относно сумарната мощност на силовите установки, брой на генераторите на борда, подрулващите устройства и пр. В този момент не съм в състояние да кажа и каква е ветрилната площ, тъй като не знам колко са дълги гиковете, ако това въобще има някакво значение. Аз мисля, че няма.
Знае се със сигурност, че има хеликоптерна площадка, огромна кинозала и пр. и пр., но и това вече не са никакви новини, ами едно просто изреждане на нЕкои факти и обстоятелства, както е модерно да се казва. Пък и що за яхтсмен си ти, ако нямаш на борда поне 3 басейна, няколко бара и още около стотина глезотийки? Това да не ти е някой одъртял „Петерсон“ или още по-вехт „Картър“ от ерата на стъклопластиката.
Екипажът се състои от само 54 души. И защо не? Че как иначе се управлява 143-метрова яхта?
Защо е дълга 143 метра, ще попита някой и с право. Защото в Турция се строи 4-мачтова ДЪРВЕНА шхуна, която е дълга само 141 метра.
От достатъчно информирани източници разбрах, че цената варира между 300 и 500 милиона евра, което също няма никакво значение. Парите са на човека, който си ги има, и си ги харчи, както намери за добре, пък и старата еврейска поговорка гласи, че САМО тези пари са твои, които вече си похарчил.

Георги НИКЛЕВ
Специален кореспондент на „Морски вестник“
Снимки: Фин КАРСТЕНС
Снимка от въздуха на потъналия кораб и началото на спасителните дейности.
Момент от изпитателното плаване. На фона на пътническия ферибот се вижда много ясно за какво става дума.
Обратно към достроечния кей.
Дървената шхуна, която е дълга само 141 метра ...