ПЪРВОТО СЕРТИФИЦИРАНО КАРТОГРАФСКО ИЗДАНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е СЪВРЕМЕННАТА КАРТА НА СТРАНДЖА И КРАЙБРЕЖИЕТО Й

- Г-н Пейков, като член на БКА ще ни обясните ли защо се налага да се въвежда сертифициране на картографската продукция?
- Намерението си да въведе сертифициране на картографските продукти у нас, БКА - национален представител в Международната картографска асоциация (ICA) обяви още през м. юни 2017 г. С това тя се опитва да насочи автори и издатели към възприемане на установените европейски практики за създаване и разпространение на картографски продукти. При това ще подчертая, че тези практики - според многовековните традиции в картографията, винаги са регулирани от суверена на съответната държава. Точно това задължение на държавните институции в годините на нашия труден преход бе забравено. Това позволи на пазара да се появят и циркулират картографски „произведения”, които не отговарят на приетите международни стандарти и създават изкривена представа за територията България, която уж описват и представят.
- Разкажете ни как се стигна до представяне на картата на Странджа пред Българската картографска асоциация?
- След предлагането на един разумен ред от българската картографска общност измина почти половин година. Никой от производителите и разпространителите на картографски продукти не се реши да премине през строгата и професионална процедура на сертификация на продукта си. Първото заявление дойде едва в края на м. ноември 2017 г. Направиха го две дружества - КартГео - Троян и Геопан - Бургас. Макар да са разположени на пръв поглед далеч едно от друго, те вече имат съвместно осъществени трудни картографски проекти. Между тях - картографирането на Старобългарския пограничен вал Еркесията, първите карти на защитените територии в Бургаска област и страната, туристическата карта на Източна Стара планина за целите на правителството на Москва, първата трансгранична карта на Странджа/Йълдъз - „планината без пожари“, осемте издания на туристическата карта на Странджа, картата на Община Приморско и резерват Ропотамо и други. Подчертаният ни афинитет към нестандартна и некомерсиална картография очевидно е бил забелязан, тъй като седем от нашите издания бяха селекционирани и включени от БКА във впечатляващо дарение на българските картографи за библиотеката Даг Хамаршелд на ООН в Ню Йорк през 2015 г.
- Как се създава една съвременна карта, например на Странджа? Какви са трудностите и как се преодоляват?
- Създаването на съвременна карта на Странджа в М 1:110 000 е тежка професионална задача, която изисква всестранно познаване на терена, на културно-историческите и природните му богатства. Трудности крие и визуалното проектиране. Става дума за символи и пиктограми, които не само трябва да говорят на съвременен графичен език, но и лесно да бъдат разбирани от все по-пъстрата публика, интересуваща се от Странджа планина. Работата на картографската експедиция на КартГео и Геопан и обработката на нейните резултати продължи почти една година. И ще добавя, че тя не би била успешна без съществената обществена и институционална подкрепа на областния управител на Бургаска област г-н Вълчо Чолаков и на ръководствата на странджанските общини Приморско, Болярово, Средец, Малко Търново, Камено, както и на ЮИДП - Сливен със системата му от поделения и предприятия като ТП ДГС - Ново Паничарево, Царево, Кости, Малко Търново, Звездец, Средец и ТП ДЛС - Ропотамо и Граматиково, както и много още други съмишленици, които заслужават да бъдат споменати.
- Разкажете ни малко повече за самата карта. Кое я отличава от издадените преди нея?
- Съвременната туристическа карта на Странджа планина е двуезично издание в М 1:110 000, в проекция UTM, WGS 84, географска мрежа през 10’; формат 70,0 х 100,0 cm - разгънат; 22,0 х 12,5 cm - сгънат. Отпечатана е на специално подбрана хартия в дипляна, а в малък тираж - и във вид на стенни ламинирани карти, чието предназначение е да осигурят информация на туристите и да обогатят интериора на всеки туристически обект в планината. Картата е издадена в добър за туристическа карта и за  българските условия тираж от 5000 екземпляра. За разлика от предишни издания, тя е проектирана в пълните физикогеографски граници на Странджа на територията на Република България и част от нея на турска територия. Обхваща 6075 кв. км от планината, от които 4445 кв. км - от територията на Република България и 1630 кв. км - от територията на Република Турция. На територията на България, картата представя 3760 кв. км от Бургаска област (8 общини), както и 685 кв. км от  Ямболска област (2 общини). Освен това, тя вярно отразява съвременната административна структура и пътни комуникации в югоизточната част от страната. От Бургаска област в картата изцяло попадат общините Средец, Созопол, Приморско, Царево, Малко Търново, както и значителни части от общините Бургас, Карнобат и Камено. От Ямболска област в обхвата на картата са атрактивни части от общините Болярово и Стралджа. Детайлно са представени Старобългарският пограничен вал Еркесията (вкл. Малката Еркесия), природен парк Странджа и Странджанското черноморско крайбрежие - от протока Форос до Инеада, други исторически обекти и природни забележителности. От турската територия картата обхваща части от областите Къркларели и Одрин, разположени по протежение на 187,5 км от държавната ни граница - днес част от границата на ЕС с Република Турция.
- А как се възприема картата на Странджа в района и извън него?
- Най-напред ще кажа, че тя много добре се възприе от странджанските общини, от музеите и туроператорите, а също
начало
избор на брой
"Морски колекции"








Легенда на сертифицираната карта и отсечка на крайбрежието от Ахтопол до Инеада.
Д-р Стефан Пейков
Корица на съвременната карта на Странджа, издание на КартГео - Троян и Геопан - Бургас със знак за сертифициране.
Сертификат за качество на картографски продукт, № 001/1.12.2017 на БКА. С него започва засега краткият списък на професионалните картографски издания в България, който може да бъде видян сега и за в бъдеще на https://cartography-gis.com/
от собствениците на многобройните туристически бази и заведения - за тях тя е надежден инструмент за популяризиране на културния, природния и туристически потенциал на планината. Още в годината на издаването й - 2016, дойде първото признание - тя бе избрана за специален дар по повод Международната година на картата за народните представители в 43-то Народно събрание по предложение на г-н Петър Кънев - народен представител от Бургаския избирателен район. През м. юли 2017 г. картата на Странджа беше включена в представителната сбирка на Р. България в Международната картографска изложба във Вашингтон, като участието й в тази световна специализирана изложба на карти бе отбелязано в представителния й каталог под номер 220.
- Можете ли накратко да споделите  каква е фирмената философия, която стои зад проектирането и издаването на новата карта на Странджа?
- Споменах афинитета ни към нестандартна и некомерсиална картография. Намираме тази ниша за много перспективна. В нейните възможности е разработването на любопитни „разрези“ и съществени тематики, които във времето ще допълват усилията на страната да защити името си на важна туристическа дестинация. Оттук и нашето схващане, че съвременната карта на Странджа не трябваше да отразява планината едностранчиво - само като „природен парк”, или само като „културно-историческо наследство“ и някаква „останала част”. Физикогеографският природен и културен комплекс е едно цяло, което не може да бъде разчленявано на обгрижвани бенефициарно и ситуативно „защитени територии” и неглижирани, но обитавани планински райони. Странджа е единно цяло, разположено в две съседни държави и представлява интерес от съвременна гледна точка като комплекс с изключително значение за европейското природно и културно наследство. Ето, това е основното послание на съвременната карта на Странджа, което ще бъде разбрано във всички страни на ЕС и ще печели все повече приятели и съмишленици.