начало
избор на брой
"Морски колекции"
Стайко Стайков
ПЪРВИЯТ КМЕТ НА БУРГАС - НИКО ПОПОВ

Обръщаме се отново към личността на първият кмет на Бургас Нико Попов и неговия брат Одисей, защото техният живот и дело по забележителен начин свързват двата големи черноморски града – Варна и Бургас. И още нещо – след по-малко от една година, вероятно двата града трябва да отбележат заедно 175 години от рождението му.
Нико Попов е роден в Бургас на 12 януари 1837 г. в семейството на иконом поп Никола и презвитера Елена. Поп Никола е от с. Факия (днес село в Средецка община). По бащина линия той е в близко родство с известния род на Бимбеловците. Преселва се в Бургас в началото на ХІХ век и служи като свещеник. Майката – Елена, произхожда от род с българско, албанско и гръцко потекло. В семейството се раждат осем деца - Зоопи, Нико, Калиопа, Одисей, Роксана, Палеолог и Олимпия.                                                    

Поп Никола доживява до 1858 г., а презвитера Елена почива през 1892 г. Нико Попов - второто поред в семейството дете, израства в Бургас. Получава основното си образование в местното гръцко взаимно училище, което е единствено в града през 50-те години на ХІХ век. Със съдействието и подкрепата на своя баща, Нико Попов отива на посещение в Русия, вероятно още преди началото на Кримската война (1853-1856). След това живее известно време в Цариград (днес Истанбул). Владее писмено и говоримо гръцки и турски език. Не е известно дали е продължил образованието си, но е логично да се предположи, че в това време създава полезни контакти и връзки за търговския занаят, който практикува.
След смъртта на баща си Нико Попов поема издръжката на многолюдното семейство.
По време на Кримската война и особено след нея, в Бургас се наблюдава икономическо оживление. Нараства броят на населението. В града се заселват българи и от други краища на страната. Изградена е нова пристанищна скеля, за да обслужва засиления морски търговски трафик. През 1862 г. Бургас вече е свързан телеграфически с Цариград, Одрин (днешно Едирне) и Варна. Чрез параход на Лойд-Триестино се осъществява и ежеседмична морска връзка с Цариград и Варна. В града се наброяват четиридесет търговски фамилии. Постоянно пребивават английска, австрийска, гръцка и италианска консулски агенции. Средищен център на кааза (околия) в Сливенския санджак (окръг) след 1864 г., Бургас се налага като главен пристанищен и търговски град на югоизточните български земи. В сведение от 1862 г., неговото население наброява около 4000 души.
В производството и експорта на стоки от селското стопанство, занаятчийството и търговията все по-успешно се изявява българската общност. С порасналото самочувствие и пиетет към национално признание, тя търси своето място в управлението на града. Затова е неминуем нейният сблъсък със силната икономически, обиграна дипломатически и с влияние в турската власт, гръцка общност. Тя владее немалка част от градското население със светското и религиозно образование, с традициите си в бита. В неравностойната на моменти борба за отстояване на своите права, българската общност печели първите си трайни успехи. През 1867-1868 г. е създадена бургаската черковно-училищна община. Сред нейните съучредители са Димитър Бракалов, Сава Хаджичев, Койча Райков, Никола Камбуров, Стефан Жечков, Яни Русалиев, Иван Хаджидимитров, както и поп Георги Джелепов - двигателят за народополезното дело. На 20.04.1869 г. на второ Възкресение, празничната литургия на Великден се отслужва в новата българска черква. В нея през есента е открито и българско училище (днес там е разположен катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий”). Тържество за възродения национален дух на българите е посещението на първия български екзарх Антим І през 1872 г. Надмощие на българския етнос спрямо турското и гръцкото население на града започва да се чувства в годините 1874-1875.
От първите години на българското училище Нико Попов е член на училищното настоятелство. С усърдната си работа и безрезервна помощ за учебното дело той печели доверието и уважението на общинските първенци и своите съграждани. В школото последователно учителстват Боян Керемидчиев, Сава Катрафилов, а през 1875 г. е назначен Стоян Шивачев. Броят на учениците и ученичките през учебната 1875-1876 г. достига 70. В края на годината е проведен изпит, на който учениците впечатляват с постигнатите резултати поканените турски управници.
Бургас не остава извън обсега на целите на Вътрешната революционна организация. През 70-те години българските общински дейци и интелигенция са посветени в народното дело. Сред тях са поп Георги Джелепов, Димитър Бракалов, Койчо Райков, Стоян Шивачев, както и други бургазлии, които подпомагат изпълнението на задачите на организацията. Не е случайно, че Васил Левски започва организационната си обиколка на селищата в Айтоския и Страндажнския край от Бургас през есента















Нико Николов Попов - първи кмет на град Бургас след Освобождението
Братът на първия бургаски кмет Нико Попов – Одисей, е Варненският и Преславски митрополит Симеон (1840-1937). Той е на своята катедра в продължение на цели 65 години (1872-1937)  случай без прецедент в православния свят. Митрополит Симеон е не само образцов и авторитетен йерарх, но и учен, преводач, публицист, мемоарист. А също така  исторически деец, един от „строителите на съвременна България”; да добавим и учител, просветител, благодетел и един от най-забележителните бургазлии в историята на морския град.
През 2006 г. Община Бургас за първи път почете своя кмет НИКО ПОПОВ издавайки нарочна пощенска картичка в тираж 1000. Днес тази пощенска картичка е колекционна и трудно може да бъде намерена.
Нико Попов е свързан  по бащина линия с известния род Беляне (Бимбеловци), който според летописеца му Балчо Нейков произлиза пряко от Момчил войвода и сестра му Милица. На гравюрата на проф. Васил Захариев е изобразен Маринчо Бимбелов – Страшния, един от легендарните представители от този род, живял във Факия. От този род произлиза и Стефан Караджа. Днес, някои от забележителните надгробни паметници на Бимбеловци се намират в Археологическия музей в Бургас.
на 1871 г. В 1872 г. за български учител тук е назначен революционният деец Сава Катрафилов. В подготовката на Априлското въстание в града е изграден и действа сигурен канал за прехвърляне на оръжие до Сливенския революционен окръг. След въстанието турската власт изпълнява в Бургас смъртните присъди на българи, помагали на Сливенската чета. За революционна агитация и дейност след въстанието поп Георги Джелепов е арестуван и хвърлен в затвора, но там той сам слага край на живота си. Заподозрян е и Димитър Бракалов. През есента на 1877 г. турската власт го осъжда на заточение в Диарбекир (Мала Азия).
Наближава края на тежката Освободителна руско-турска война. В навечерието на победното настъпление на руските войски през Стара планина, турските жители напускат Бургас през месеците ноември и декември 1877 г. В града вече няма реална турска власт, а в околностите вилнеят банди от башибозуци и черкези. Животът и имуществото на останалото християнско население се опазва благодарение на авторитета и помощта на европейските консули. Особен принос за това имат френският консул Жозеф Бунал и английският Чарлз Брофи, както и висшият турски офицер Руфат ефенди. От края на декември в Бургас е настанен за охрана и турски военен гарнизон, който напуска града на 28 януари 1878 г.
На 6-ти февруари в 15 часа бургаските граждани, начело със свещеник Максим Фратев, първенците Никола Русалиев, Койчо Райков, Никола Максимов, консулите на Автстро-Унгария, Италия и Гърция посрещат руския военен отряд на полковник Лермонтов в края на града (днешното място около пресечката на улиците „Трайко Китанчев” и „Пиротска”). Тържествен молебен се отслужва в черквата „Св. Преображение Господне” и площада пред нея (днес храм „Св. Богородица”).
На следващия ден, 7-ми февруари, руската военна администрация, след като взема мнението на бургаските първенци, назначава първия градски съвет в състав: председател Нико Попов, помощник-председател Панайот Русалиев и секретари - Мавруди Стойчев и Стоян Шивачев.
От началото на своята дейност Бургаската община трябва да се справя с много проблеми, за да се нормализира животът в изоставения и отчасти опустошен град. Извършва се настаняването на руските военни части, чийто брой в края на март достига до 1/3 от броя на жителите на Бургас. Осигурява се ежедневно продоволствие с хляб и храни за населението и военния гарнизон. За предотвратяване на болести и разпространение на епидемии общината предприема бързи санитарно-хигиенни мерки. Почистват се и се ремонтират кладенците за питейна вода, като се започва със Сладките кладенци (дн. мястото на „Ваятекс” ООД, кв. „Победа”). Липсата на канализация се преодолява със строги мерки и контрол върху използването на определени места за кланици и сметище извън града (по Айтоския и Поморийски път). Градският съвет определя сграда за обзавеждане на болница - къщата на турския жител Гаварха. В края на 1879 г. е открита общинската болница с 32 легла „Св. Пантелеймон” (дн. мястото в квартала между улиците „Морска”, „Цар Симеон І” и булевардите „Булаир” и „Княз Александър Батенберг І”).
Възобновени са прекъснатите през войната учебни занятия. В началото на 1879 г. общината контролира избора, заплащането и настаняването на учителите в българското, гръцкото и еврейското училище. През учебната 1879-1880 г. българското училище се обособява на мъжко и девическо и се разделя в две отделни сгради (респ. в салона на черквата „Св. Св. Кирил и Методий” и в къщата на д-р  Куциодимитрис, на дн. ул. „Антим І”).
Възстановяват се плащанията на общинските данъци от всички граждани. Светът гласува и налага увеличение на митническите такси от търговския трафик на пристанището, които да се използват за „градския ковчег” (касата на общината). Лична заслуга на кмета Нико Попов са и приетите мерки за подобряване на живота на бургаските граждани. За да се ограничи спекулата, цените на стоките на пазара се определят и се контролират от Общината. Отделени са средства и се изплащат помощи на бедните и на семействата на вдовиците от войната.
Една от постоянните задачи в общинската програма е благоустрояването и плановото строителство в града. През 1878 г. Бургас е селище с тесни, криви и кални улици. Само една от тях - „Узункалдаръм” (дн. улиците „Славянска” и „Константин Фотинов”) е настлана с камък, от дн. площад „Баба Ганка” до пристанището. От 1000 сгради, половината са полумасивни и паянтови. Много от тях са полуразрушени. След Берлинския договор (13.07.1878 г.) в града се завръщат турските бежанци, преселват се българи от Източна Тракия, Малкотърновска околия. Пренаселването поражда остра жилищна криза, която е причина за безразборно и хаотично строителство. Общинското ръководство реагира енергично, като приема рационални мерки и решения. В бюджета си за 1879 г. то предвижда средства за назначаването на „един инженер, за да състави точен план на Бургас” и на „градски майстор” - архитект, който да следи изпълнението на разрешените строежи. Даването на разрешение за строеж от общината се съблюдава и за чуждите поданици.
До края на юли 1879 г. е проведен търг за предприемачи и започва насипването с калдаръм на главната улица „Чаршията” (първата преименувана улица „Александровска”) от пристанището до началото на дн. площад „Тройката”. Поставя се калдаръм  и на ул. „Хасекийска” (дн. „Фердинандова”) на запад до дн. ул. „Уйлям Гладстон”.
В периода на Временното руско управление Градският съвет работи в тясно сътрудничество с военната администрация, представена от Сливенския губернатор и Бургаския окръжен и околийски управител.
Съвместно с руските войници български майстори и работници извършват разширението и удължението на митническата и карантинната скеля на пристанището (дн. място на сградите на Пристанищно управление автогара Юг). Изгражда се пътя от края на града до Айтоските лъджи (дн. Бургаски минерални бани) и с. Лъджакьой (дн. Банево). Работите по двата обекта се ръководят от инж. полковник Худяков през май и юни 1879 г. Ремонтирана е и сградата на митницата и карантинната служба със средства на Руското параходно дружество.
В края на май 1879 г. влиза в сила основният закон за управление на Източна Румелия - Органическият устав. Изтича срока на Временното руско военно управление. За управител (генерал-губернатор) на автономната област е назначен Алеко Богориди. В новата административна система Бургас става център на департамент (окръг) с четири кантона (околии). За окръжен управител (префект) е назначен Иван Хаджипетров. Предстоят първите избори за кметове на общини, околийски началници, за депутати в Областното събрание.
На 30 май (12 юни), след тържествен молебен, в Бургас се провежда парад на руските войски от 93 Иркутски полк. Командирът на дивизията награждава чиновете с Военен орден за отбраната на Шипченския проход (ноември-декември 1877 г.). За граждански заслуги, вероятно около това време, кметът Нико Попов е награден с бронзов медал от Сливенския военен губернатор. До 15 август руското командване предава на бургаската администрация всички частни и обществени сгради, пристанищните скели, пътища и мостове, построени или ремонтирани от воените части. На 28 септември 1879 г. бургазлии изпращат напускащите града руски войски.
Изборите за кмет на града се провеждат от 23 до 29 юли (5-11 август н.с.) „близо до писалището на Градския съвет” (дн. място в квартала между улиците „Фердинандова”, „Цар Петър”, „Цар Асен І” и „Тракийска”). За кмет е избран Нико Попов. Негови помощници са Панайот Русалиев, Никола Камбуров и Сава Хаджидечев, а за председател на градския съвет - Ясен Русалиев.
В края на 1879 г. постоянното население на Бургас е 2950 човека, според статистиката на Източна Румелия.
„Пристанищният град Бургас беше не само голям търговски център” - отбелязват в записките си наблюдатели от онова време. Градът е депо и изходен пункт за годишен износ на десетки тонове зърнени храни от Южна България, включително и от Старозагорския край. Освен с традиционното производство на месо и млечни продукти, занаятите в града са свързани главно с обслужването на търговията със зърнени храни. Построени са масивни складови помещения и мелници за брашно. В района на пристанището се наброяват 10 склада, а в чертите на града има 11 мелници - с вятърна и конска тяга. За настаняването и обслужване на пристигащите търговци постоянно работят 29 хана. Половината от тях, освен да полагат грижи за транспортните средства, предлагат хотелиерски и ресторантьорски услуги. Железарски и ковашки услуги се извършват в 5 работилници в града. Дюкяните (търговските магазини) достигат 300, а пекарните - за хляб, сухари и домашни печива са 1 Местното производство от лозови насаждения зарежда 11 спиртоварни. Работилниците по Абаджийската чаршия (дн. ул. „Граф Игнатиев”) произвеждат аба и за износ от местни суровини. В две „фабрики” (работилници) се преработват тютюневи изделия.
Постепенно в следвоенната година, животът в града се връща към своя нормален ритъм. Заслуга за това има и умелото ръководство на Бургаската община. Завършено е геодезическото заснемане, съставен е и първия кадастрален план на Бургас (18 юни 1879 г.). С участието на общинското ръководство е изготвен проектът на първия регулационен и градоустройствен план. Макар и неосъществен през мандата на Нико Попов, той е безспорно свидетелство за сполучливи решения в изграждането на градската среда на Бургас. Свидетелство за това е, че и в съвременния екстериор на града участват трасираните по-късно именно по този план множество улици, квартални и площадни пространства. Сред тях се открояват главната улица „Александровска”, улиците „Алеко Богориди”, „Константин Фотинов”, „Д-р Нидер”, площад „Тройката” и пространството около черквата „Св. Богородица”. В плана от 1880 г. е отределено място за строеж на катедрален храм (дн. двор на училище „Св. Св. Кирил и Методий”). Около днешното кръстовище на улици „Св. Св. Кирил и Методий” и „Цар Симеон І” се определя значителна площ за пазар на строителни и горивни материали. В югоизточната част на града ясно се очертават алеите на залесения вече градски  парк (дн. площ между улиците „Филип Кутев”, „6-ти септември” и „Княз Александър І Батенберг”).
Впечатлява фактът, че в 1879 г. общината включва в задачите на градския инженер, освен съставянето на плана, и „да устрои източниците на минерални води”. Тя търси решение на проблема за водоснабдяването на Бургас от изворите при днешните Бургаски минерални бани. Ще изминат много години, в които положените усилия за захранване на града от други водни източници, ще могат да задоволят устойчиво неговите нужди. Едва в 20-те години на ХХ век Бургаската община възприема и осъществява този първоначален проект. В 1925 г. половината от дебита на минералните извори потича в градския водопровод.
Кметът Нико Попов и членовете на Градския съвет изпълняват своите задължения до изборите на 29 август 1880 г.
Нико Попов е баща на три деца, всяко от които се вписва в българската и бургаската история. Първият му син е известният български учен историк проф. д-р Петър Ников. Той е роден в Бургас през 1884 г. Следва в Мюнхен, Германия, където изучава гръцка палеография и нумизматика, византология и класическа философия. Петър Ников е ученик и на проф. д-р Константин Иречек. През 1912 г. във Виена, Австро-Унгария, защитава докторска степен по история на Балканския полуостров и България. Преподава история във Варненската мъжка гимназия. От 1920 г. е преподавател в Софийския университет. От 1923 г. е извънреден професор, а от 1935 г. - редовен професор и титуляр на катедрата по история. Председател е на Българското историческо дружество, а от 1937 г. е редовен член на Българската академия на науките. Публикува редица свои изследвания за късната средновековна история и българското Възраждане. Участва в издаването на Българска историческа библиотека с проф. В. Златарски и проф. Мутафчиев.
Вторият син -  Никола, също следва в Германия и завършва машинно инженерство. Той се завръща в Бургас, където работи дълги години като главен инженер в железопътна тракция - „Арсенала” (след 40-те години на ХХ в. - Вагоностроителен завод „Червено знаме”).
Дъщерята на Нико Попов - Елена завършва висше музикално образование в Швейцария със специалност цигулка. Сред нейните възпитаници като преподавател е Емил Чакъров - роден и израснал в Бургас, той се утвърждава като диригент с европейска и световна известност през 80-те години на ХХ век.
Твърде оскъдни са сведенията за сестрите и братята на Нико Попов. Изключение в това отношение прави Одисей - неговият по-малък брат. Той е един от най-забележителните дейци на българската православна църква - митрополит Симеон  Варненски и Преславски. Роден е в Бургас през 1840 г. През 1856-1863 г. учи и завършва гръцкото богословско училище на о-в Халки, южно от Цариград в Мраморно море, а в Света гора (п-ов Атон, Гърция) получава духовното си име Симеон. Той е учител в българското училище в Цариград и в дома на д-р Странски през 1864-1866 г, а след това до 1868 г. е учител в гръцкото училище в Бургас. През 1869 г. приема духовния сан протосингел на Видинския митрополит Антим І (по-късно първи български екзарх). През 1872 г. е избран за Варненски и Преславски митрополит. Постоянен член на Светия синод през 1878-1912 г. и негов председател през 1883, 1902 и 1905 г. Митрополит Симеон е подпредседател на Учредителното събрание - 1879 г., народен представител в Първото Велико Народно събрание, председател на Третото обикновено народно събрание. От 1881 г. е дописен член, а от 1923 г. - почетен член на Българската академия на науките. Ръководи епархийска катедра, превежда от гръцки език редица извори за българската история и за общата история на християнската църква.
След смъртта на брат си Нико Попов, митрополит Симеон безрезервно и с братска обич поема грижите за неговото семейство, за образованието на неговите деца.
След напускане на кметската длъжност (29.08.1880 г.) Нико Попов работи като данъчен агент, но участва в обществения живот на града като член на училищното настоятелство. От 1886 г. е последователно управител на солниците и митницата в град Анхиало (дн. Поморие). През 1898 г. семейството му напуска Бургас и се заселва във Варна. Тук Нико Попов започва работа като касиер на Варненската митница и на тази длъжност е до края на жизнения си път.
На 5 септември 1905 г., на 68-годишна възраст, престава да тупти сърцето на един благороден българин, истински съпричастен с проблемите в живота на своите съграждани. На тях, на своя роден град, той служи с примерна всеотдайност и високия морал на възрожденец. Никога не позволява да бъде облагодетелстван за своята длъжност като кмет. На предизвикателствата достойно отговаря: „От сълзите и нещастието на хората, богатство не искам”. Така остава в съзнанието и спомените на съвременниците си първият кмет на Бургас. Един честен, справедлив и скромен труженик за благото на своя град. Истински строител на здравите устои на днешния Бургас.

Източници:
1. ТД „Държавен архив” - Бургас; Спомени на внуци на Нико Попов
2. Казакова, Веселина; в. „Труд”, 09. 01. 1993 г., статия
3. Христов, Атанас; Юбилейна книга Бургас, 1940 г.
4. Известия на държавните архиви, Министерски съвет; кн. 32, София, 1976, стр. 90
5. Report Commercial; London 1863
6. Димитров, Христо; Катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий” 1869-1930, Бургас 1920 г.
7. Недков, Борис; Османотурска дипломатика и палеография, глава „Провинциално управление”.
8. Шивачев, Стоян; Един забравен родолюбец - поп Георги Стоянов, 1911 г.
9. Бургас 1878 - 1968 г.; Юбилеен брой на в-к „Черноморски фар”, 06. 02. 1968 г., Бургас
10. Българска енциклопедия Н. Данчов, И. Данчов; издателство „Ст. Атанасов”, София 1936 г.
11. Съвременна българска енциклопедия; издателство „Елпис” том ІV а, 1994 г.
12. Българска енциклопедия А-Я; издание БАТ и издателска къща "Труд", София, 1999 г.
13. Известия на държавните архиви, Министерски съвет; кн. 34, стр. 212-231, София, 1977 г.
14. Юбилеен сборник Бургас 1818-1958, печ. „Г. Кирков”, Бургас
15. Очерки по истории южных славян и руско-балканских связей (50-70е годи ХІХ в.); Никитин.
16. Архив на Програмно-координационния център за научни изследвания - гр. Малко Търново, (1980 -1989).

д-р Стефан ПЕЙКОВ
Петранка ДИМИТРОВА


Из завършената книга „КМЕТОВЕТЕ НА БУРГАС” (1878 - 2011)
© Международен търговски и културен център •ГЕОПАН• 2011 г., текст и дигитален архив
© автори: Ст. Пейков, П. Димитрова, 2011