избор на брой
начало








ОБЕКТЪТ С БОРДОВИ НОМЕР 206 (30 ГОДИНИ ОТ ВДИГАНЕТО НА ФЛАГА НА КСР „КАПИТАН І РАНГ ДИМИТЪР ДОБРЕВ“)

2. Нептуниада
Животът на борда на всеки кораб преминава по строги правила, описани в различни устави, правила, наставления и инструкции. Към тях се прибавят и множество традиционни вярвания, поверия и суеверия, идващи от историческото минало с отдавна забравено значение. Всички тези писани и неписани корабни правила и традиции създават неповторимото преживяване наречено корабна служба. Една от тези традиции е посрещането на бога на Морето - Нептун. Фабулата на мероприятието е, че морският бог е ядосан от навлизането в неговите владения на моряци новобранци. За да си измолят добро време и спокойно море, тези моряци преминават ред изпитания и проверки, след което получават нови морски имена. Като всяко мероприятие по корабите и това завършва с банкет. Поради факта, че не е упомената никъде писмено, със съответните задължителни атрибути и последователност, тази традиция се провежда според възможностите и желанието на екипажа. Единственото правило, наложено от традицията, е че се провежда тогава, когато корабът прекосява екватора.
Във военния флот тази традиция някак си бе отшумяла, докато един началник, кандидат за адмирал, не отиде във Военната академия на съответния курс. По време на тези курсове кандидатите за генерали и адмирали правеха и обиколка на различни военни поделения. Всеки искаше да покаже своето поделение и то в най-добрата си светлина. Тъй като началникът бе от нашата военноморска база, естествено бе ние да поемем посещението на бъдещия генералитет. Решено бе един кораб да ги разходи до Калиакра и обратно, като по време на плаването да се извърши морско кръщене, с последващ опознавателен банкет.
Пресичането на екватора не влиза в плановете на Военният ни флот, но това не значи, че посрещането на бог Нептун е невъзможно. Екваторът е просто мислена линия, прекарана от хора. Тази линия може да бъде и на протока Гибралтар или на Босфора, а в по-кризисни години и линията между входните фарове на родното пристанище.
Както е известно, във Флота нещата рядко се случват по желание, а най-често по заповед. Корабът бе лесно избран - новият тогава размагнитващ кораб с бордови номер 206, изявявал се вече като щабен или параден. С Нептун нещата бяха малко по-сложни. По време на плаване се предполага, че целият екипаж е зает, така че никой не остава свободен. Командирът на кораба, капитан ІІ ранг Илчо Димов, бе съгласен с тези железни доводи и след като ме изслуша с благ глас каза: „Разбираш сложността на  положението, затова ти ще организираш кръщенето!”
И така бях неофициално произведен в Нептун за следващите двадесетина години. В групата по кръщенето влизаха съпругата на Нептун, доктор, бръснар и няколко морски дяволи и пирати, от възможно по-свободните членове на екипажа. Сценарият включваше медицински преглед, пиене на морска вода, бръснене, преминаване през спасителен пояс под струята на пожарен шланг, осоляване и именуване с морско име, за което се издава кръщелно свидетелство. Палубата за кръщенето бе уточнена, а след изпитания с най-едрия член на екипажа, бе определен и спасителният пояс. Изработени бяха, с подръчни материали, костюми за участниците, както и тризъбци. За жената на Нептун бе докарана нечия сватбена рокля с отпаднала необходимост.
КСР „Капитан І ранг Димитър Добрев“ в открито море, 2016 г.
Капитан ІІІ ранг Николай Стоилов.
Бог Нептун дава последни указания на членовете на неговата свита, 2009 г.
Начало на Нептуновото тържество на борда, 2009 г.
Начало на Нептуновото тържество на борда, 2011 г.
Бог Нептун, успешно играещият ролата на строг капитан І ранг Васил Михайлов, и „един твърд офицер, още по-твърд почитател на театъра, командир на база, впоследствие командващ, заместник началник-щаб на отбраната, сега депутат, а преди време и кандидат вицепрезидент, на който няма да осветлявам името“...
Когато новопокръстената е популярна актриса като Луиза Григорова, и Бог Нептун, и членовете на неговата свита, не скриват своите симпатии...
Всеки новопокръстен иска да се снима за спомен с Бог Нептун.
Незабравимата среща с Радой Ралин.
В деня на плаването времето не бе особено подходящо - лека вълна и студена вода, поради което се реши да не ги къпем с шланга, а само да им мокрим краката. Преди самото кръщене ме обхвана една сценична треска, която едва туширах с няколко яки глътки водка - една за кураж, една за просветление и няколко по инерция...
Всички са виждали полковници, но колко са виждали полковници по потници с навити крачоли на кантираните панталони, по джапанки и с хавлии на рамо. Тази изумителна група стоеше пред мен с широко отворени очи и попиваше всяка моя дума. Дали от водката или от гледката не знам, ама като ми тръгна една приказка, след което като се развихриха и доктора с бръснаря, настана една веселба и смях. Вярно, че се смееха основно тези, които бяха преминали изпитанията, стискайки в ръце новите си кръщелни свидетелства. Не знам какво съм им говорил. Помня, че на един офицер, вероятно танкист, според ръста и килограмите, поучително казах: „Външният ти вид може и да се харесва на дамите, но трябва и да плаши врага, така че наблегни на кюфтетата, чеверметата и не забравяй хляба!” Така всеки по отделно получаваше напътствия, относно живота като цяло и службата в частност.
След приключването на плаването не ни наказаха за неспазване на задълженията си съгласно глава „Началници и подчинени, старши и младши” от устава, поради което съдя, че всички са били доволни.
Тогава смятах, че повече няма да ми се наложи да организирам такова мероприятие. От една страна всяка година ми бе последна от службата, а и няма всяка година все от нашата база адмирали да стават. Уви, служих още дълго, а командването на Флота се погрижи ежегодно да има кандидати за морско кръщене. Кандидатите не бяха адмирали, а участниците във  Варненския филмов фестивал „Любовта е лудост”. В основата на този факт, бе една договорка, вероятно скрепена на маса, от типа: „Ние от Флота ползваме вашата зала за тържествени мероприятия, а вие - наш кораб за разходка на участниците.” Сега някой ще си помисли: „Къде е Флота, къде е тоя кинофестивал, че и свързан с лудост?” Ами, много са близко! Първо, никой не би служил на кораб, и то военен, ако не е малко луд. Второ, и филмът, и учението си имат сценарий, участници с определени роли или задачи, режисьор или командващ на учението, както и зрители. Основната разлика е, че едните зрители най-многода освиркат прожекцията, а другите ги наказват. Трябва да спомена, че в дъното на всичко това стоеше един твърд офицер, още по-твърд почитател на театъра, командир на база, впоследствие командващ, заместник началник-щаб на отбраната, сега депутат, а преди време и кандидат вицепрезидент, на който няма да осветлявам името.
Първата година повозиха кинодейците с катер, но след като той се оказа малък за мащабите на фестивала, на втората година пратиха правилния кораб - корабът с бордови номер 206 и неговия подготвен за всякакви задачи екипаж. Указанията бяха кратки и ясни: разхождане покрай брега и обратно за време, придружено с морско кръщене. Едно е да кръщаваш офицери, пък били те и почти генерали, друго е професионални артисти, режисьори, критици и други неясни специалисти, както и тълпа журналисти. Представете си, че сте в Народният театър „Иван Вазов”, но не седнал в залата, а прав и сам на сцената, а пред вас в залата са седнали всички известни български артисти и кинодейци. Тук няколко глътки водка са крайно недостатъчни, и дозата е в чашки.
Застанах пред тях с предчувствие за провал, но и с утехата, че аз тях познавам, а те мене - не. Без никаква покана първа пред мен застана Пепа Николова. Кой кого кръщаваше не знам, но бях се оставил в нейните ръце, а тя като магьосница ме освободи от всички страхове. Мир на праха й! Благодарен съм й защото тя ме накара да се почувствам наистина Нептун. Следваща бе малката тогава нейна дъщеря Александра. След което потече един поток от знайни и незнайни кинодейци, журналисти и деятели.
С годините мероприятието се разрастваше откъм посетители. Независимо, че не кръщавахме всички, по стотина свидетелства не стигаха, та се налагаше изготвяне на списъци. Седмица след това разнасях кръщелни свидетелства по издателства, телевизии и радиа.  В един момент се оказа, че половината град си плава и се кръщава, докато една година командир на базата с труд се качи на кораба от Морската гара. На следващата година бяха въведени покани и строг пропускателен режим. 
Технологията на самото кръщене не се промени много от първоначално въведените стандарти. Премахнахме само поливането с вода от шланга и пояса. Как да ги поливаме, като не си носеха хавлии? Да даваме ние хавлии не можем, защото бихме изчерпали годишния лимит за хавлии на цялото отбранително министерство. А поясът се оказа прекалено тесен за болшинството широко скроени кинодеятели. Кръщенето преминаваше в приблизително следния порядък. По корабната транслация обявяваха за качването на бога на моретата Нептун на борда на кораба. Под какофонията на крясъци и дрънчене на капаци от баки, потраквайки по палубата с дървените си налъми, аз и цялата ни група заставаше пред събраната тълпа на лодъчната палуба, която през годините разчистихме от вероятно важния, но неизползван от години размагнитващ инвентар. След някои поздравления и наставления от моя страна, пардон, от страна на бог Нептун, на кандидатите се даваше шанс да се откупят, като ни подкупят с бутилка.
Така и не се разбра през годините дали сме подкупни и корумпирани, защото никой не ни предложи. След това кандидатът за морско име попадаше в ръцете на доктора, който го преглеждаше като проверяваше фактическото му физическо състояние посредством слушалка, която при по обстоен оглед напомняше обикновена кухненска фуния с надянат маслоустойчив шланг, а рефлексите бяха проверявани с дървен чук от аварийно-спасителния инвентар. След това очуканият кандидат пиеше подадената му от доктора морска вода. Тази вода не бе морска, макар че на някои им се искаше да е такава, при вида на предлаганата...
Рецептата за приготвянето й бе тайна по-голяма от тази на „Кока кола“. Всеки готвач имаше своя уникална интерпретация. На вид бе тъмна и мътна с различни по цвят плаващи в нея добавки. На вкус се характеризираше в общия случай с плътен солен вкус, с карамелени нотки, обогатени от черен и червен пипер с послевкус на саламура от туршия или кисело зеле в зависимост от корабните наличности. Имаше и протестиращи и отказващи, към които докторът прилагаше строги мерки чрез увеличаване на дозата.
Първите години доктор бе машинният боцман. Един голям и гръмогласен българин с деликатна душевност, надлежно прикрита с брутална прямота. На отказалите жени, след проницателен оглед от главата до петите, заявяваше, че този еликсир изправя бръчки, или подмладява, или някоя друга екстра, според резултата на огледа. На мъжете, даже и без оглед , заявяваше, че ще им се получи и ще стане. Какво точно не казваше, но на всеки мъж му се иска и да му се получи и да му стане, било в работата, било в къщи или на други ексцентрични места, при различни по естество дейности. При вида му децата рядко отказваха.
След него бръснарят ги бръснеше с огромен нащърбен шперплатов бръснач, ръчно производство, а не китайско пластмасово менте. Понякога на сухо, понякога със сапунена вода или купешка пяна, в зависимост от това какво има в наличност с изтичащ срок на годност. За четка се ползваше голяма баданарка със следи от предни сапуни, приличащи на засъхнала вар. Бръснеше където и каквото си поискаше. Бузи, ръце, крака. Голи или облечени - без значение. След процедурата ги забърсваше с един стар пешкир, който, като се замисля, май така и не сменихме през годините. Клинично здрав и прясно обръснат кандидатът заставаше пред мен, бог Нептун, и бе осоляван със сол от солница, задължително морска, заменяща обливането с морска вода. След това бе кръщаван с морско име.
Имената бяха на риби и морски твари. От кит до цаца. Свидетелствата бяха предварително подготвени и разделени по половина на мъжки и женски имена. Джендъри тогава все още нямаше или не се бяха обособили. На практика кръстените никога не бяха равен брой по полов признак, така че можеше да се срещне здрав мъжага, кръстен Медуза, и крехка актриса, кръстена Кашалот. По правило повечето бяха доволни от имената си, или се примиряваха с късмета си. Изключението от правилото, наперена актриса, се появи няколко дена по-късно във военната база за смяна на името. Как да й обясниш, че акули има в морета и реки, под път и на път, а черноморска скумрия има само на картинка в една червена книга.
За кръщаваните мъжки екземпляри имаше и допълнително изпитание - да целунат заголеното бедро на Нептуновата съпруга. Наглед невинното изпитание често предизвикваше титаничен отпор. Не знам срамът ли бе голям или бедрото прекалено космато. Сякаш единствено Мона Лиза са целували, и само гурме манджи под микроскоп са яли! Дяволите и пиратите, или това, на което можеха да се оприличат, следяха за реда на преминаване и шумно оповестяваха кръщенето на всеки новопокръстен. В повечето случаи всяваха хаос и бъркотия, съпътствани с много смях, както и безброй фотографии, а с напредването на технологията и селфита.
През годините много членове на екипажа - офицери, старшини и матроси, преминаха през „групата на Нептун”. Основно бяха от механическата команда, със специалното участие на готвачите. Не че моите хора бяха по-свободни от останалите членове на екипажа, но бяха придобили определени артистични способности от многобройните учения, свързани с борбата с пожари и нахлуваща вода. Запознатите са наясно, че борбата с нахлуващата вода в машината е свързана с многообразие от възможни сюжетни обрати и последващи сценични изпълнения, обагрени с индивидуални импровизации, докато борбата с водата на мостика се свежда до плуване към плаващите останки със спасителен капацитет около кораба.
Разбираемо е, че не мога да запомня стотиците кръстени от мен, но някои ще помня по различни причини, ако не завинаги, то достатъчно дълго. Като Радой Ралин. Когато застана пред мен, изпитах вълнението, което изпитвах при първото ми кръщене. Отдавна вече не се впечатлявах и не ползвах отпускащи субстанции. На въпроса ми: „Как се казваш, чедо?”, той отговори някак смирено: „Димитър Стоянов.” „Виж сега, чедо - казах аз, -  Тоз народ има кой да го разплаква, ама ти продължавай да го разсмиваш, че има нужда.”
След кръщенето отидох при него с една негова книга, по-точно ксерокопие, за автограф. Разприказвахме се, попитата имам ли деца и други простички житейски въпроси. Накрая ми написа посвещение, което започваше с: „На моя приятел Нептун…..”. На следващата година дойде отново. Не мислех, че ме помни, но след като се качи на борда и ме видя се провикна: „Как е капитане, имаш ли още едно дете?” „Не!”- отговорих аз. „И аз - каза той,- ако чуеш нещо друго, да знаеш от мое име работят!” Същата година искали да го наградят с някаква награда на фестивала, той отказал, и повече не дойде. Това бе и последното му плаване с нас.
По друг начин протече кръщенето на Аня Пенчева, сексимволът на  поколения българи. Бяхме й подготвили подарък - моряшка фанелка, която и подадох. Тя без колебание свали тениската си пред всички и си облече подаръка. За нетърпеливите ще спомена, че бе със сутиен с подплънки в цвят корал, декориран с дискретни дантели. Е-е-е, и изглеждаше перфектно. Тениската си, с емблемата на фестивала, подари на мен, което бе повод за завист години наред сред колегите. Тази тениска почти веднага изчезна от гардероба ми. След време се оказа, че е единствената достатъчно добра, от камарите тениски в къщи, за почистване на прах.
Няма да забравя и кръщенето на едногодишната дъщеря на Александра Сърчаджиева, и внучка на Пепа Николова, след което три поколения жени от този род бяха станали мои кръщелници. Освен участниците във кинофестивала, кръщавахме и разни други групи от хора, по някакъв начин в допир с Флота, като участващите в някаква конференция магистрати, прокурори и висши полицаи. Както и много деца, по различни поводи.
Ще помня и едно кръщене, което не се проведе. Варненска гимназия помолила Флота да осигури кораб за участниците на някаква международна среща на гимназисти сервитьори, готвачи и други обучаеми за туристическия бизнес под егидата на министерството на образованието. Не знам какво са обещавали на Флота в замяна, но на екипажа обещаха голяма скара, поемаща по две кебапчета за всеки член на екипажа, както и готвачи и сервитьорки при нужда. Хората подготвиха всякакви документи, които им поискаха от Флота и военната полиция. Ден преди плаването получихме сигнал за отбой на мероприятието. Причината беше, че на албанските, или някакви други деца, не са били написани ЕГН-тата или каквито там номера имат, поради което е невъзможно да се проверят по надлежния ред. Ако трябваше да правим такива списъци и за фестивала, сигурно никога нямаше да плаваме!
Хората от гимназията бяха като попарени, но все пак успяха да си проведат мероприятието на друг, но цивилен кораб, с малко логистична подкрепа от наша страна. След седмица от гимназията поканиха командира на поделението, командира на кораба и мен, в ролята ми на неосъществен Нептун на скромен учебен банкет в специализираната за такива дейности зала на гимназията. Край заредената голяма дълга маса бе подреден целия учителски състав. Директорът на гимназията стана и каза: „Командването Ви може и да не ни помогна, но Вие направихте всичко по силите си и бяхте готови, за това сме Ви благодарни!” Тогава за пръв и последен път подариха за кораба нещо, за това, че не направихме нищо. Скарата явно бе подарена с мерак, защото дълги години служи вярно, а може и още да пече мръвките в камбуза на кораба.
Последното ми кръщене бе почти като първото. Новият командващ на Флота, който преди това беше началник на Военната академия, поканил всички ректори и заместник ректори на висши учебни заведения в България във Варна с опознавателна цел. Естествено бе планирана и разходка с кораб с морско кръщене. Аз, вече като редови асистент в Морското училище, предложих на командира на кораба да участвам като Нептун, което бе прието с нескрито задоволство. Преди да кръстя научния елит на родината, им дадох възможност да се откупят, като ме направят „Доктор”, като от моя страна обещавах да не лекувам никого. Не се подадоха. Но поне се съгласиха да помагат на всеки студент, явил се пред тях с моя снимка. Сред навалицата от професори и доценти, един от присъстващите се представи като главен асистент от университета в Симеоново. „А, ето кой е най-главният тук!” -казах аз. Погледна ме учудено, но след многобройните си контакти с кадрите на Военна полиция, съм сигурен че и най-невинният главен асистент, обучен в Симеоново, е по-главен и от най-мастития  професор от Софийския университет.
Така приключи кариерата ми като флотски Нептун. Надявам се групата по кръщенетата на кораба с бордови номер 206 да продължи да съществува, променяйки състава си, но запазвайки духа й, вдъхновен от всички участвали в нея през годините.
В гардероба ми на млад военен пенсионер няма нито една униформа, но в една картонена кутия от военни кубинки, тихо стоят чифт налъми, корона от латун, брада от пакли и роба от флотски чаршаф с изрисувани ордени, медали и почетни знаци. Както и една солница, наполовина пълна със сол. Морска сол!
(Следва)

О.з. капитан ІІІ ранг Николай СТОИЛОВ
В публикацията са използвани снимки от личния архив на автора и от архива на „Морски вестник“

7 юни 2018 г. Обектът с бордови номер 206 (30 години от вдигането на флага на КСР „Капитан І ранг Димитър Добрев“)