НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











ФАРЪТ НА ПРИСТАНИЩЕ БАЛЧИК

Месец март в календара „Български черноморски фарове `2010” е посветен на фара на Балчик. На 1000 места в България и по света (толкова е тиражът на календара), дните на м. март ще минат под знака на Балчик, пристанище Балчик и неговият фар.
Календарът „Български черноморски фарове `2010” спечели голямо признание със своя замисъл. Той постави началото на инициатива, подкрепена от община Балчик, която ще премине под патронажа на президента на  Р. България – Георги Първанов. Редакцията помоли един от авторите на календара да разкаже за най – интересните неща, свързани с фара на Балчик.


Разположен в защитения от ветрове залив, единствения по Западното Черноморие с южно изложение, многовековният град Балчик – Круной - Круни (Извори) – Дионисополис, се оказва благоприятно място за обитаване, риболов и корабоплаване.
През целия ХІХ век активно е използван балчишкия дървен кей, наричан „Голямата скеля”, откъдето е извършван експортът на добруджанско жито.
Началните опити за построяване на съвременно пристанище датират от 1905 г. През последвалите години въпросът за построяването му остава актуален и често се разисква по страниците на местния печат. През есента на 1911 г. гражданите на Балчик и околията с телеграма до министъра на обществените сгради, пътищата и съобщенията и министъра на финансите настояват да се довърши проучването и да се предвидят в предстоящия бюджет средства за строежа на модерен кей. В текста на телеграмата, публикуван на страниците на балчишкия вестник „Куриер”, бр.26 от 19 ноември 1911 г. четем : „Гражданите на Балчик и околията апелират да се продължи подетата от бившето правителство инициатива за построяването на кей на балчишкото пристанище. Въпросът за нашия кей е въпрос на общонароден износ, защото Балчик и околията заемат видно място в народното стопанство и поради това се надяваме, че правителството във ваше лице не ще закъснее да удовлетвори тая нужда”. Основите на пристанището най-сетне са поставени през 1912 г., но последвалите войни осуетяват строителството.
През 30-те години на миналия век от страна на румънската държава (Балчик тогава е в пределите на Румъния) се взема решение за построяване на съвременно пристанище. Строежът, който продължава от 1934 до 1936 г., предвижда пристанищният кей да е с дължина 830 м и вълнолом 450 м. На 26 октомври 1936 г. новото балчишко пристанище е открито и осветено в присъствието на крал Карол. Дължината му е 260 м., а в края му на височина 10 метра се издига еклипсов фар, който се вижда от
Картината „Фарът на Балчик” на румънския художник Николае Тоница (1886-1940)
4 морски мили. Подробно за събитието съобщава на страниците и в-к „Добруджански глас” в бр. 229 от 1936 г.
В периода между двете световни войни от малко пристанищно градче, Балчик се превръща в привлекателно място за румънския артистичен елит. Благодарение на богатството и щедростта на природата си той става част от изобразителните пространства на румънските художници. Балчишкият фар, вдъхновява и румънският художникът Николае Тоница (1886-1940), който му посвещава едно свое живописно платно, обляно в светлина наречено „Фарът на Балчик”. Интересен факт е, че картината, която доскоро бе частно притежание, минала година бе предложена на търг в румънската столица и оценена на близо 200 000 леи!...
С връщането на Балчик в пределите на българската държава през есента 1940 г., започва бавното и трудно възстановяване на градската икономика и стопанския живот на града. През същата година българското правителство отпуска средства за завършване на строителството на Балчишкото пристанище. Около 1945-1946 г. е поставено ново фарово съоръжение (фарова глава Julius Pintsch). Балчишката навигационна светлина е с координати 43°24' с.ш. и 28°09'9'' и.д. Представлява ажурна метална конструкция с височина над водата 10 м. Червената светлина проблясква с периодичност 6,5 s (св. 2,5 s, тъмн. 4 s). Далечината на видимост е 8 морски мили. От лятото на 2009 г. светлината е вече на автономно захранване със съвременна соларна система.
Нека да припомним една любопитна и куриозна случка, станала в края на миналата година. През м. октомври близо 2000-тонен турски кораб, влизащ в балчишкото пристанището, блъсна наскоро ремонтирания входен фар. Вследствие на „морската катастрофа” фарът не само че приличал на наклонената кула в Пиза, както писаха шеговито някои медии, а и че предишният основен ремонт на фара бил приключил едва една седмица преди инцидента... По късно бе установено, че щетите все пак не са толкова големи. Остава обаче историята с фара.
В сегашния си вид Балчишкото пристанище е реконструирано и механизирано през 1968-69 г. То е третото по значимост морско пристанище на България.
ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА,
ръководител на проекта „Български черноморски фарове `2010”