НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











КАКВО ИЛИ КОГО ЧЕСТВАМЕ НА ШЕСТИ МАЙ?
„Денят на храбростта”, ще кажат някои и ще бъдат прави, защото преди 130 години тази дата е обявена от Княз Александър Първи за празник на Ордена за храброст. Можете да прочетете тук и там, че прототипът му е хесенският орден „За военна заслуга”, но обявеният празник, денят на Св. Георги, сочи аналогия с руския орден за храброст „Св. Георги Победоносец”.
„Денят на Българската армия”, ще допълнят други и също ще бъдат прави, защото така е постановил Министерският съвет през 1993 г., макар че Великото народно събрание две години по-рано обявило за ден на армията 23 август, в чест на боевете при Шипка.
В „царско” време, чак до 1937 г.,  както знаете е имало друг официален военен празник - Ден на победите на българското оръжие.
Щом като е празник, ще го отбележим подобаващо, а защо и да не поразпитаме за него, „знаете ли, че”?
Знаете ли, че с най-високата Първа степен на Ордена за храброст са наградени само трима българи – Стефан Стамболов, Георги Живков и ген. Сава Муткуров, всички за заслугите им по време на Сръбско – българската война, като първите двама не са от състава на действащата армия. Знаете ли и това, че заедно с други монарси, удостоявани през годините с високото отличие, кавалер на ордена е и крал Милан Първи, сръбският владетел, започнал братоубийствената война през 1885 г.?
Знаете ли, че Орденът за храброст се е връчвал изключително и само на офицери? Така наречените „войнишки кръстове” („войнишки знаци”) са със статут на медали, причислени към ордена. Носачът за тях е същата светло синя лента, каквато има  и орденът. С най-много войнишки кръстове, цели пет, е удостоен ефрейтор Иван Арабаджиев, роден в с. Аврен, Варненско, войник в 24 Черноморски полк, като първият е получил за пленяването на знаме в боя при Бунар Хисар през м. октомври 1912 г.
Войниците, подофицерите и фелдфебелите обаче нямали правата да се наричат „кавалери на ордена”, а също да носят пръстени със съответния знак или да го изобразяват върху личното си оръжие.
Знаете ли, че Орденът за храброст е връчван и на едно знаме – Самарското, на Трета опълченска дружина и на Въздушните на Негово Величество Войски, които по-късно поставят негова реплика като отличителен знак на самолетите от бойната авиация.
И накрая, знаете ли, че по съвременния наш закон за ордените и медалите да покажат храброст от „първа степен” (с мечове) са способни само генералите и адмиралите, за офицерите е отредена храбростта от  втора степен, а войниците и сержантите потенциално са най-банални третостепенни храбреци.

P.S.
В статута на Ордена за храброст „Святого Великомученика и Победоносца Георгия” от 1855 г., заимстван от Княз Александър Батемберг в решението му от 1880 г., е записано: „Сей орден никогда не снимать!”
Ефрейтор Иван Арабаджиев, удостоен с пет войнишки кръста „За храброст”, илюстрация сп. „Един завет”
Орден „За храброст”, IV степен, II клас, аверс
Войнишки знак на ордена „За храброст”