НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











В Съединените американски щати, които с наградната си система отхвърлят аристократичната традиция и монархическите табели за ранговете, по статут няма ордени, а само медали. Най-високият, „Medal of Honor”, през Втората световна война е присъждан 464 пъти (за сравнение, през така наречените „Индиански войни” е връчван 426 пъти, а през Първата световна война 148 пъти). Най-масовите военни награди за офицерите, сержантите и войниците от строя са „Сребърна звезда”, „Бронзова звезда” и „Пурпурно сърце”.
Сребърна звезда е връчена на над 180 хиляди военнослужещи, на някои от тях – повече от един път. Медалът „Бронзова звезда” можел да донесе на всеки военнослужещ на САЩ бонус от цели пет точки, които да го приближат към така желаната демобилизация, а най-младшата бойна награда през Втората световна война, медалът „Пурпурно сърце”, е връчен на 946 609 бойци. 
Съветският съюз посреща Отечествената война с наградна система, включваща  революционното  „Червено знаме”, учредения през 1930 г. военен орден „Красная звезда” и званието Герой на СССР, връчвано едновременно с най-високия орден на страната „Ленин”. В периода 1941-1945 г. най-висшето отличие,  званието „Герой”, е присъждано над 11 хиляди пъти.
По време на войната са учредени ордените „Отечественая война”, „Кутузов”, „Нахимов”, „Александър Невски”, „Богдан Хмелницки”, „Суворов”, „Ушаков”, „Слава” и най-накрая – орденът „Победа”. Учредени са и двадесет медала.
Специално внимание заслужава войнишкият орден „Слава”, учреден през 1943 г. в три степени, на носач в цветовете на войнишкия Георгиевски кръст от старото време, като кръстовете са заменени с петолъчни звезди. По време на войната с него са наградени над 970 хиляди бойци, като пълните кавалери, удостоени и с трите му степени, са около 2500.
В статута на висшия военен орден „Победа” е посочено, че се връчва за успешното провеждане на операции в мащаба на група фронтове, в резултат на които е променена напълно стратегическата обстановка в полза на Червената армия. Орден № 1 е връчен на маршал Г. К. Жуков, с него, освен още 10 съветски военачалници, са удостоени и  амриканският генерал Айзенхауер, британският фелдмаршал Монтгомъри, югославският маршал Иосип Броз Тито, полският маршал Рола-Жимержски и румънският крал Михай. Черната овца в този списък е нахалът Леонид Брежнев, който през 1979 г. се присламчи към истински заслужилите без да отговаря на орденския статут.
На героите – Слава и вечна памет!
Да му мислят живите!
ЯНЧО БАКАЛОВ
НАГРАДНИТЕ ЗНАЦИ НА ГОЛЯМАТА ВОЙНА
Едно заглавие „Наградите за победителите” може да бъде превратно изтълкувано, защото кой всъщност победи в Голямата война? Съветският съюз, който впоследствие се разпадна, или Великобритания, чиято колониална мощ си отиде заедно с нея, или САЩ - най-ненавижданата днес нация, поради подвизите на Уолстрийт? Може би това все пак е Германия, която без хомота на Хитлеристката паплач е най-платежоспособният член на Европейския съюз? Но нека да оставим това на политолозите и на другите там „лози”, които са абонирани за истини от последна инстанция и да погледнем кой изнесе тежестите на войната по бойните полета. И с какво е бил отличен за подвизите и храбростта си.
Третият райх започва войната начело с един луд фюрер, декориран с първокласен железен кръст от Първата световна и със скромна наградна система, наследена от имперския период. Обладани от психозата за величие, хитлеристите създават забележителна, детайлно разработена система за поощрения и морална подкрепа на своите генерали, офицери и войници, която от уважение към техните жертви ще коментираме само накратко.
За прояви на героизъм обикновеният войник е можел да получи Железен кръст - втори клас (за тази кампания, тъй като кръстовете се различни за отделните войни). Повторни и забележителни по своята смелост прояви се отбелязвали с Железен кръст - първи клас. Висшите степени за генералите, адмиралите и офицерите са известни като Рицарски кръст на Железния кръст, Рицарски кръст с дъбови листа, с мечове, с брилянти и със златни дъбови листа (такъв е връчен само един път). През цялата война са връчени общо 2, 3 милиона Железни кръста от „втори клас” или по един на осем войника, около 300 хиляди „първи клас”, и около 6 хиляди Рицарски кръста. От тях 871 са с дъбови листа, 148 с мечове и 13 с брилянти. 
Великобритания посреща войната с бляскавата по своя аристократизъм имперска наградна система и с традиционни ордени и медали, някои от които са основани преди повече от седем века. Сред тях най-високата награда за военна доблест и заслуга е Кръстът „Виктория” („Victoria Cross”). Учреден през 1856 г.  и изработен от бронз от пленени руски оръдия при Севастопол през Кримската война, през цялата Втора световна война с него са наградени едва 13 души. По орденски статут след него са учреденият през 1940 г. „George Cross” (с присъединен медал „George Medal”) и Военен кръст („Order of the Military Cross”). Освен това във Великобритания са връчени медали за участие в различни събития и кампании:
Най-високият - „Medal of Honor”, САЩ
Медалът „Пурпурно сърце”, САЩ
Медалът „Бронзова звезда”, САЩ
Медалът „Сребърна звезда”, САЩ
Кръстът „Виктория” („Victoria Cross”), Великобритания
Висшият военен орден „Победа”, СССР
Орденът „Отечественая война”, СССР
Войнишкият орден „Слава”, учреден през 1943 г. в три степени, СССР