НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











90 ГОДИНИ „РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА”
АД

Или отново за изопачаването на морската история на България

1971 г., 28 ноември
. В Русе тържествено е чествана 50-годишнината на Корабостроителния и кораборемонтен завод „Иван Димитров” (днес Корабостроителница Русе - АД). Знаменателното за българските корабостроители събитие е подобаващо отразено в списание „Корабостроене и корабоплаване” (1972, № 1, с. 14-15), издадена е книгата: Петров, Костадин, Г. Иванова и Пр. Бенчев. Дунавски корабостроители. Исторически очерк. С., Профиздат, 1971. 336 с.
Поводът да напомня това събитие е поздравителният адрес на ръководството на Корабостроителница Русе - АД, публикуван на 3 ноември т.г. в сайта на фирмата по случай 4 ноември - Ден на Корабостроителница Русе - АД. С адреса фирменото ръководство поздравява „всички бивши и настоящи корабостроители по случай 130  години от построяването в гр. Русе на първия български метален плавателен съд ... Бот № 1.” След съответните празнични поздравления следва уверението, че видите ли, Корабостроителница  Русе - АД била „първия за България корабостроителен завод” [1].
При прочита на това празнично послание най-напред силно се изчервих от срам, защото от 1980 г. досега през свободното си време уж се занимавам с проучване на историята на българското корабостроене, а напълно бях забравил за важното събитие. Не мога с нищо да оправдая пропуска си, т.к. през 2006 г. издадох двутомна книга по темата, в която значителна част е посветена на русенското корабостроене и кораборемонт, вкл. и една глава - специално за историята на Бот № 1 [2, с. 144-158].  Още по-голям стана срамът ми, след като както и да прилагах аритметичните действия събиране и изваждане, от 1921 г., когато е основана Пристанищната работилница - Русе, предшественика на Корабостроителница Русе - АД, до 2011 г. резултатът беше само 90 (деветдесет) години. Силно притеснен от отчайващата си морскоисторическа и математическа излагация потърсих в интернет допълнителни сведения за историята на българското корабостроене и открих два прелюбопитни материала.
Авторът на първия е Игнат Трайков - изпълнителен
„На 15 април 1981 г. Министерството на съобщенията пусна в обръщение юбилеен плик с три пощенски марки на тема „100 години българско корабостроене”. Както по онова време, така и до днес нямам представа кой е анонимният познавач, направил това предложение. В споменатата вече заповед от 16 октомври 1981 г. на генералния директор на ДСО „Корабостроене” беше изрично отбелязано обаче, че на 4 ноември 1981 г. ще се чества 100-годишнината на Бот № 1”... (Иван АЛЕКСИЕВ).
Бел. ред.: Както виждате, на юбилейния плик няма и следа от „Бот № 1”. Но пък през 1981 г. имаше 1300 години от създаването на българската държава, 100 години от началото на морското образователно дело у нас (100 години от създаването на Морското училище), 70 години от рождението на Тодор Живков... И някои (наистина анонимни „познавачи”) решиха, че в общата еуфория ще направят на бърза ръка един вековен юбилей и на българското корабостроене. Така направиха мечешка услуга и на корабостроенето ни, и на морската ни история!
Павел Алексеевич Машнин - първият началник на Флотския арсенал - Русе. Той е и първият началник на Морското училище. Възстановка на портрета: Веселин Чакъров
директор на Корабостроителница Русе - АД.  Според него: „На 4 ХІ 1881 г. ...е построен ... Бот № 1. (Някои изследователи приемат, че това се случва на 4 ноември 1882 г.) ... В носовата част на бота е монтирана мемориална бронзова плочка с надпис „Русчукский порт 1881 г.” Това е причината датата 4 ноември да стане рождена за съвременното българско корабостроене” (подч. И.А.) [3]. Вторият материал е кратко съобщение от 4 ноември т.г. на Българската телеграфна агенция, с което авторитетната информационна институция приема на юнашко доверие гореспоменатите измислици за датата на построяването на Бот № 1 и началото на българското корабостроене (за тях - след малко), но става и ясно, че те се тиражират от 1993 г. досега [4]. През 2007 г. публично обосновах усилията на ръководството на Корабостроителница Русе - АД да изопачава морската история на България [5], но то очевидно предпочита безогледно  да загърбва фактите и истината за създаването на фирмата си.
Кога е основана Корабостроителница Русе - АД
Още към ноември 1971 г., когато е чествана 50-годишнината на русенската корабостроителница, е известно, че през 1921 г. е основана Пристанищната работилница - Русе, която „дала началото (подч. И.А.) на съвременния корабостроителен и кораборемонтен завод „Иван Димитров” [6, с.31]. Както по това време, така и след това Флотският арсенал - Русе, който от 1879 г. е структурно звено на българския военен флот, продължава да функционира самостоятелно и няма нито формално, нито практическо основание дори с много-много изфантазиране да се приеме, че днешната русенска корабостроителница е основана чрез сливане през 1921 г. на двете предприятия. Този факт е известен от десетилетия в историческата литература и поради това дори в научни публикации не е необходимо за него да се цитира източник като средство за доказателство. Въпреки това тук ще спомена морска книга от 1928 г., която по онова време има гриф „Поверително” и поради това днес е слабо известна. В тази книга е публикувана организационната структура на българския военен флот и тя категорично свидетелства, че Флотският арсенал - Русе е в състава на Дунавската част на флота [7] и няма нищо общо с Пристанищната работилница - Русе. Междувременно тази работилница променя последователно  наименованията си на Корабна и машинна работилница -Русе, Държавна корабостроителница - Русе,  ККЗ „Ив. Димитров” - Русе, а в бр. 94  от 15 ноем. 1991 г. на „Държавен вестник” (с. 23) е публикувано решението на Русенския окръжен съд, с което е регистрирано едноличното дружество с ограничена отговорност „Русенска корабостроителница” като приемник на ККЗ - Русе, сиреч на Пристанищната работилница - Русе, основана през 1921 г. Това е било отлично известно и на авторката на втората книга за историята на русенското корабостроене, издадена през 1993 г., и тя добросъвестно отбелязва 1921 г. за начало на „Русенска корабостроителница” - ООД [8].  Знаят го и специалистите от Държавния архив в Русе, които през 1995 г. публикуват кратка историческа справка за Пристанищната работилница в Русе и също изрично отбелязват, че именно тя е предшественикът на „Русенска корабостроителница” [9].
Какво историческо събитие в българското корабостроене се случва на 4 ноември 1881 г.
НИКАКВО!
Уверенията на Игнат Трайков, че тогава в Русе бил построен Бот № 1 са чиста измислица. Както през 2006 г. [2, с. 153-154], така и през 2007 г. [5] публикувах факти, доказващи, че датата 4 ноември 1981 г., когато в Русе беше чествана 100-годишнината от построяването на Бот № 1, е избрана напълно случайно и още тогава имаше съществени съмнения в годината на построяването (1881 или 1882 г.?), камо ли да се приеме, че било станало тъкмо на 4 ноември. Със заповед № РД-01-176/81-10-16 от 16 октомври 1981 г. на генералния директор на ДСО „Корабостроене” инж. Й. Дечев бях упълномощен да контролирам и координирам подготовката за това честване във всички поделения на корабостроителния подотрасъл, вкл. в ККЗ „Ив. Димитров” - Русе. Съхранил съм и обемиста документация за събитието. Истината е, че подготовката на честването започна сравнително късно и това наложи то да се проведе в края на 1981 г., т.е. датата 4 ноември, нито пряко, нито косвено е обоснована с някакво корабостроително събитие през 1881 г. и беше избрана по организационно-административни съображения, а не въз основа на каквото и да е историческо свидетелство.
Кога е построен Бот № 1
Като „доказателство” за построяването на Бот № 1 през 1881 г. Игнат Трайков си е харесал версията за „мемориална бронзова плочка с надпис „Русчукский порт 1881 г.” Във връзка с това той витиевато  отбелязва, като как „Някои изследователи приемат, че това се случва на 4 ноември 1882 г.” Повече от 30 години следя публикациите по история на българското корабостроене и затова си позволявам да твърдя, че досега в морската историография само един автор, за съжаление, е изследвал целенасочено историята на Бот № 1 - моя милост. Друг е въпросът, че в научни публикации на някои автори тази история е отбелязана съвсем накратко между другото, спомената е и в трудно изброимо количество популярни писания, чиито автори не са правили никакво собствено изследване, а просто доверчиво тиражират небезизвестна монография от 1969 г. Не правя това уточнение, за да изтъкна резултатите от проучването си, т. к. те са публикувани през 2006 г. [2, с.144-158], а единствено с цел категорично да декларирам, че в нито една моя публикация не съм си позволил безотговорността да подвеждам читателите, че Бот № 1 бил построен на 4 ноември 1882 г. или пък е имал такъв надпис на корпуса си [10].
Няма да преразказвам отново тиражираните досега версии за годината  на завършване на строежа на Бот № 1 и за името му (общо 13). Отбелязвам само най-важното. Единственото пряко свидетелство в морската историография за това събитие са спомените на Константин Божков от 1933 г. Той също не е участвал в строежа  му, защото постъпва във Флотския арсенал - Русе през 1885 г., но безспорно е виждал многократно плавателния съд, доколкото през периода 1885-1899 г. служи в Русе. Според него, ботът е имал „бронзова таблетка, прикрепена на предната част с надпис: - „Русенский портъ 1882 год.” (подч. м.) [2, с. 144-151]! Всички автори, които са писали, че ботът бил построен през 1881 г., без да обосноват защо подменят годината (досега никой не го е правил!), просто съзнателно са изопачавали единствения източник, ако изобщо са си правили трудът да го прегледат.  

Коя е най-старата  днес корабостроителна фирма в България
Претенцията на ръководството на Корабостроителница Русе - АД, афиширана в официалния фирмен сайт, че тя, видите ли, била „първия за България корабостроителен завод” [13], стана повод да предложа кратък летопис на български корабостроителни и кораборемонтни предприятия, основани и функционирали ПРЕДИ създаването й през 1921 г.  Повечето от тях в началните години от развитието си по обективни причини извършват само или предимно кораборемонтна дейност, но в морската историография тя се приема за част от историята на корабостроенето.

Предвид обема, значимостта и актуалността на статията на Иван АЛЕКСИЕВ, ви предлагаме да се запознаете с пълния й текст (в word-формат) в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”, където можете да ползвате и научния апарат, и линковете към илюстрациите, които предлага авторът.