НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











НОВИ СВЕДЕНИЯ ЗА КАПИТАН І РАНГ ИНЖ.
АЛЕКСАНДЪР ЛЕВКОВ

Наскоро имах приятната възможност да се срещна с инж. Евгения Василиевна Бесчастнова - внучка на видния морски деец  кап. І ранг инж. Александър Левков (1888 – 1966 г.). Тя е дъщеря на втория му син – хирурга д-р Василий Левков (1917-1991 г.), и балерината Валя Вербева (1918-2008 г.) – един от основоположниците на българския балет. Благодарение на нейната отзивчивост получих нови биографични сведения за именития й дядо [1].
Александър Александрович Левков е роден на 27 март (8 април) 1888 г. [4] в с. Дергачи, Самарска губерния, Русия (днес с. Дергачи, Саратовска област, Русия) [5]. През 1906 г. завършва Първа Саратовска гимназия със златен медал. После следва в Корабостроителния отдел на Санктпетербургския политехнически институт „Император Петър Първи” [8], където се дипломира на 7 (20) декември 1912 г. и получава титлата „морски инженер”. След това две години работи в този институт, но по здравословни причини се налага да смени климата и през 1915 г. се премества на юг – в гр. Мариупол на Азовско море. Тук служи като техник в пристанището (с ранг на колежски секретар) и преподавател в Мариуполското нисше механико-техническо училище [10].
Гражданската война в Русия, която избухва в края на 1917 г., прекъсва службата на инж. Ал. Левков в Мариупол, но му предлагат место като корабен механик на товаро-пътническия параход „Киев”. Той приема при условие, че разрешат заедно с него на кораба да живее и семейството му [11], [12]. През февруари 1921 г. параходът пристига във Варна и тук нареждат на целия екипаж да слезе на брега, защото междувременно собственикът на кораба го продава. Отначало членовете на екипажа не възнамеряват да останат в България и правят опити да се върнат в Русия. Някои решават да отплават с лодки, но инж. Ал. Левков категорично отказва да рискува. Така, вследствие най-вече на случайността, той се заселва в България.
През периода 1921-1923 г. семейството живее при изключително трудни условия най-вече поради липсата на постоянна работа за инж. Ал. Левков. За да се издържат, налага се  той да продаде и златния си медал.  После от 1 януари 1924 до 1 август 1933 г. е преподавател в Морските специални школи, Морското училище и Морския отдел на Военното училище в София [2, с. 123], [4], [13]. През 1933 г. е уволнен в интерес на службата поради съкращаване на длъжността, но причините за това съкращение остават неизяснени. Поради липса на работа във Варна семейството му се премества в София, където инж. Ал. Левков е принуден да припечелва от изработване на играчки. Около 1938-1939 г. благодарение на съдействието на д-р Петър Вербев намира работа като преподавател в Техникума по механотехника-Русе. Там остава до лятото на 1945 г. Непосредствено преди окончателното му отпътуване от Русе за Варна, за да встъпи в длъжност в новосъздадения Държавен университет „Св. Кирил Славянобългарски”, неговите ученици от VІІІ клас му връчват прощално писмо, съхранено от инж. Е. В. Бесчастнова. В него те изтъкват: „За всичко сторено от Вас, допринесло твърде много за нашето оформяване като люде и бъдещи граждани, ние Ви искрено благодарим и Ви обещаваме, че ще следваме Вашите съвети и ще вървим по пътя, предначертан от Вас.”
Наред с преподавателската си дейност във Варна, особено в Морското училище, инж. Ал. Левков участва активно и в работата на Централната морско-моделна лаборатория на Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО) в гр. Сталин (днес Варна). Във връзка с награждаването му през лятото на 1955 г. с най-високата награда на ДОСО – почетната значка „За активна дейност” – Централният морски  клуб – Сталин отбелязва в характеристиката му: „като бивш председател на секция „Морски моделизъм” и като преподавател в Централната морска школа на ДОСО е допринесъл за правилното развитие на морския моделизъм в страната, поставяйки го на строга научна основа [...]. Отличен педагог и образец на младите досовци, той всякога е играл творческа роля с качествата на дисциплиниран, изпълнителен и скромен организационен работник и специалист.”
В началото на 1955 г. синовете на инж. А. Левков, подкрепени от майка си, решават да се върнат в СССР. Баща им последен от цялото семейство склонява да напусне България, към която междувременно е изключително силно привързан. Той и съпругата му напускат страната окончателно през август 1955 г. Преди това получава хонорара за ръкописа на последния си учебник – „Теория и устройство на кораба” (изд. 1957 г.) и с него заплаща пътните разходи по преселването в СССР. Отначало получават квартира в гр. Магнитогорск, после трайно се установяват в гр. Уфа, където инж. Ал. Левков умира на 26 декември 1966 г. вследствие на заболяване от левкемия. До края на дните си тъгува за България.

Литература и бележки
1. През 2006 г. публикувах кратка биография на инж. Ал. Левков, съставена въз основа на твърде оскъдни източници [2, с. 122-128], а през февруари 2011 г. - кратко допълнение към нея [3]. Специална признателност за новите сведения дължа както на инж. Е. В. Бесчастнова, така и на нейната дългогодишна приятелка инж. Татяна Пчелинцева от София, която с готовност ми съдейства да се свържа с внучката на инж. Ал. Левков. Благодаря и на Любов Филипова от Националния политехнически музей в София, която ми помогна да осъществя контакт с инж.
Товаро-пътническият параход „Киев” - https://pics.livejournal.com/
Семейство Левкови, началото на ХХ в. Инж. Ал. Левков е вторият отляво на втория ред (той има 10 братя и сестри) - https://collections.cl.bas.bg/
Инж. Ал. Левков, 1916 г., Мариупол - https://collections.cl.bas.bg
Евгения Павловна – съпругата на инж. А. Левков, 20-те години ХХ в. - https://collections.cl.bas.bg/
Кап. І ранг Ал. Левков, Варна, 1954 г. -  https://collections.cl.bas.bg/
Ал. Левков, Уфа, 1965 г. (вторият отляво) - https://collections.cl.bas.bg
Т. Пчелинцева.
2. Алексиев, Иван. Омаяни от кораби мъже. В 2 т. Т. 2. Варна, ИК „Морски свят”, 2006. 256 с.
3. Алексиев, Иван. Допълнение към биографията на капитан І ранг Александър Ал. Левков. - https://morskivestnik.com (28 февр. 2011 г.).
4. https://www.naval-acad.bg (22 апр. 2012, 9:15 ч.).
5. Днешното руско село Дергачи е основано през първата половина на ХІХ в. от преселници от с. Дергачи в Харковска губерния (днес гр. Дергачи, Украйна) [6], [7].
6. Дергачи. - https://ru.wikipedia.org/wiki (22 апр. 2012, 9:25 ч.).
7.  Дергачи. - https://dic.academic.ru/ (22 апр. 2012, 9:30 ч.).
8. Корабостроителният отдел на Санктпетербургския политехнически институт „Император Петър Първи” е основан през 1902 г. През 1917 г. отделът е преобразуван във факултет, на основата на който през 1930 г. е създаден известният Ленинградски корабостроителен институт (днес – Санктпетербургски държавен морски технически университет) [9].
9. https://www.smtu.ru/ (22 апр.2012, 9:45 ч.).
10. https://old-mariupol.com.ua (22 апр. 2012, 9:40 ч.)
11.  В руската морска история близо 30 кораба носят името „Киев”. Инж Ал. Левков служи на товаро-пътническия кораб „Киев”, построен през 1892 г. в Триест – колесен параход с брутна вместимост 559,2 рег. т, дължина 62, 03 м, парна машина с двойно разширение и мощност 610 к.с., скорост 12,0 възела - https://www.kruiznik.ru (22 апр. 2012, 10:05 ч.)
12. През февруари 1915 г. инж. Ал. Левков сключва брак с Евгения Павловна Розалиева. През май 1916 г. се ражда първият им син – Александър, през юни 1917 г. – вторият син – Василий.
13. Известните понастоящем сведения за морската преподавателската дейност  на инж. Ал. Левков през периода 1924-1933 г. съдържат противоречия и непълноти и се нуждаят от допълнително проучване и уточняване. Например инж. Е. В. Бесчестнова съхранява удостоверение, издадено от Управлението на Морската учебна част през 1933 г., според което инж. А. Левков е редовен преподавател в Морските специални школи през периода 1 ян. – 31 март 1924 г. и редовен преподавател в Морското училище през периода 1 апр. 1924 – 1 авг. 1933 г., преподава по предметите – корабостроене, съпротивление на материалите, теоретична механика, чертане, технология, газови двигатели.
Иван АЛЕКСИЕВ