НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











40 ГОДИНИ ОТ ОТКРИВАНЕТО НА МОГИЛНИТЕ
ПОГРЕБЕНИЯ В РАЙОНА НА НХК, БУРГАС

През лятото и есента на 1972 г. в района на Нефтохимическия комбинат (НХК) - сега „Лукойл”, бяха разкопани две надгробни тракийски могили. Първата беше известна на населението от Камено и Бургас под името „Бургаската могила”. Тя била наречена така, защото някога покрай нея минавал пътя от град Камено за Бургас. Може да се каже, че в тази могила беше открито едно изключително рядко погребение. То е било извършено чрез трупополагане в дървен ковчег, монтиран на дъното на каменен саркофаг.
Саркофагът се откри почти в геометричния център на могилата на 6 м дълбочина. Той е бил вкопан преди насипването на могилния насип. Правоъгълната яма е била значително по-голяма от саркофага и впоследствие е била запълнена с ломени камъни и бял хоросан. След запълването била получена равна площадка, върху която над саркофага от андезитен туф са били подредени напречно три андезитови плочи. Преди това коритото (долната част) на саркофага е била уплътнено по ръба с варно мляко и след полагане на капака, оформен като двускатен покрив, последвало запечатване с железни скоби, уплътнени с олово. Всичко това е създало един уникален микроклимат в дълбоко заровеното съоръжение. Като следствие металните предмети от желязо и бронз са се оказали много по-уязвими, отколкото органичните – дрехата, постелята, покривалото и самия дървен ковчег. Консервирани, тези изключително редки находки отпреди повече от 1800 години, сега са изложени в Археологически музей – Бургас.
През същата година в района на НХК беше проучена още една могила, в която се откриха четири погребения чрез изгаряне. Две от тях бяха изключително богати. В първото погребение на мъж се натъкнахме на бронзово умбо (пъп) на щит, една бронзова патера (ритуален съд, наподобяващ черпак) с дръжка, която завършва с глава на овен, покрита с емайл, три железни копия и голям глинен балсамарий (съд за благоуханни течности). Особено богато беше второто погребение. Тук намерихме голяма бронзова ситула (котел), бронзова амфора, украсена с менади, лампа с театрална маска върху дръжката, два стъклени балсамария, един стъклен ритон и глинена ритуална огърлица, която ни говори, че погребаната е била жрица на някое древно тракийско божество на плодородието.
Може да бъдем сигурни, че втората могила при НХК е била използвана многократно за погребване на членовете на богато тракийско семейство, притежаващо земи и villa rustica (земеделско имение) в района.
Още на следващата 1973 г. на ХVIII-та годишна археологическа конференция в Нова Загора беше прочетен доклад за тези сензационни находки и те бяха своевременно публикувани в Том I на „Известия на музеите от Югоизточна България”, 1976 г. (стр. 51-71). Археологическата статия е придружена с изследването на реставраторите и консерваторите  Антон Мехайлов, Александър Савов, Михаил Малецки и Е. Христова (стр. 73-83). Достатъчно беше днешната директорка на Бургаския регионален музей Цоня Дражева да разгърне страниците на това издание и да не заблуждава редакторите на „Черноморски фар” (Бр. 144 от 27-29 юли, 2012 г.) за това сензационно откритие. Тя греши датата на провеждането на разкопките и след цели 40 години й се привижда някакво „мумифициране”, може би защото днешния министър на просветата и науката е египтолог*.
Същият характер имат и могилните погребения около бургаския квартал Сарафово и при село Брястовец, които някога са се намирали в сърцевината на територията на Анхиало, а сега са в Бургаска община. Още през 30-те години на ХХ век в района на Летище Бургас в една могила е било разкрито, при строителството на водоснабдителен резервоар, богато погребение от II в. след Хр. Според бургаския археолог Панайот Воденичаров тази гробна находка от могилата „Маджар тепеси” е постъпила изцяло в тогавашното Археологическо дружество „Дебелт”. Разкопаването е било финансирано от Главна дирекция по настаняване на бежанците. В погребението е имало един рядък стъклен съд с цилидрично канелирано тяло, обеци от вита златна тел, една прекрасна глинена лампа с релефно изображение на птиче, кацнало на маслинено клонче, две неукрасени лампички, един малък стъклен балсамарий за благовония и два бронзови съда. Това погребение сега може да се свърже с останките от едно селище в района на Военната почивна станция - Сарафово. Голяма сграда от това селище беше разкрита при една силна буря през 1975 г. и имаше настилка от андезитови плочи, които през последните години непрекъснато пропадат в морето.
Друг такъв обект от Бургаска община е „Жековата могила”, която се намира на 15 метра вдясно от шосето Брястовец – Каблешково и на около 500 метра източно от Брястовец. В нея през 20-те години на ХХ век е било открито богато погребение чрез изгаряне с много бронзови съдове и с един доста добре запазен светилник. Тук е намерен рядък шлем с конична форма и пищна фигурна украса. Целият шлем е разделен посредством колонки на пет полета. В долната си част те имат бази, а горе капители и арки между тях. Това говори, че целта на древния майстор е била да изобрази храм. В арките има релефни изображения на боговете: Хермес, Аполон, Атина, Марс (Арес) и Нике (Виктория).  
Двата подвижни набузника на Брястовския шлем също са имали фигурна украса. Единият е разрушен от времето, а запазеният е интересен със своя Посейдон (Нептун) – бога на морето и стихиите, който държи характерния си тризъбец и бурята развява мантията му. Това рядко изображение още по-категорично от мидата над главата на Аполон ни напомня, че Брястовската находка е принадлежала на знатен тракиец, живеещ в непрекъснат досег с морето.
Неговата близка синева се вижда от съседния връх „Кайлъ баир”, където с колегата Константин Господинов преди две десетилетия, през 1992 г. разкрихме четири погребения в една надгробна могила. Те бяха извършени чрез трупоизгаряне на място в 3 саркофага и един тухлен гроб. Саркофагът на първото погребение, който беше разбит от иманяри, има двускатен поглед и сега може да се види вляво от входа на Археологическия музей – Бургас.
Второто погребение беше разкрито от нас. То се откри в коритообразен саркофаг с плосък капак, разположен източно от първия. В него имаше една забележителна кана. Нейната вертикална дръжка е с фигурна украса – Ерос язди делфин. Това е типичен морски сюжет. Пластичните паметници от мрамор със същата композиция датират още от елинистическата епоха. Същата тематика продължава и в рядката ситула (съд с хоризонтална подвижна дръжка) с многоъгълна форма. При нея дръжката е закачена отново на две апликации, моделирани като делфини. Подобен маниер не ни е известен до този момент. Брястовската находка е първа от територията на древно Анхиало и днешен Бургас, при която откриваме бронзови съдове с фигурна украса с такава тематика. Освен това тук се откри бронзова мастилница със сребърна украса, която ни говори за високото интелектуално ниво на погребания. Кои са били погребани в първите две погребения? Това трябва да са били богати траки от съседния голям морски град Анхиало, които през първата половина на II в. са притежавали в района на Брястовец родова villa rustica – поземлено имение. С колегата Константин Господинов ние публикувахме новите разкопки на могилата край бургаското село Брастовец в Том ХХII от 2006 г. на изданието „Известия на музеите от Югоизточна България” (стр. 115-132). Сведения за тези археологически обекти могат да се намерят и в Част I на новата „История на Бургас”, която написахме и издадохме с колегите Митко Иванов и Стоян Райчевски през миналата 2011 г.
Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ
______________
* През последните години директорката Цоня Дражева овърша десетки археологически обекти по естествения път на прелетните птици – Via Pontica и активно подпомага прелитането на софийски археолози до Бургаския бряг. Така тя обърна това направления и го направи перпендикулярно на морския бряг - Via Sofiopontica. Вместо да подпомага бургаските археолози, тя всъщност ги превръща в обикновени продавачи на билети в музейната експозиция.
Погребението в „Бургаската могила”.
Позлатената бронзова ситула от „Бургаската могила”.
Дървеният ковчег след изваждането му от каменния саркофаг и консервирането.
Култовата огърлица на жрицата от Могила № 2 в района на очистни съоръжения на Нефтохимическия комбинат.
Същата култова огърлица в експозицията на Археологически музей Бургас.
Бронзовата ситула с делфини от могилата на връх „Кайлъ баир” край бургаското село Брястовец.
Бронзовата мастилница, украсена със сребърни нишки, открита в едно от Брястовските погребения.