НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











I AM A EUROPEANMAN IN TOKYO
Заглавието, както сигурно много биха се досетили, е взаимствaно от известната песен на Стинг, а „Europeanman” не е израз на лична самоидентификация, т.е. самоизтъкване, а на първите впечатления от Страната на изгряващото слънце.

Азия не е Европа
Може би там човек си дава сметка, че България може да е един от последните вагони на европейския влак, но е част от този влак. Не е от африканския, не е от американския, не е и от азиатския. Затова, въпреки нещата, за които постоянно се оплакваме, можем да се мислим за европейци, защото сме такива. И така ни възприемат извън Европа, както по-нататък ще стане ясно.

Уточнение
Всички размисли по-долу са резултат от фрагментарни и епизодични наблюдения, следователно не са и не трябва да се разглеждат като изчерпателни, обобщаващи и/или заключителни относно действителността в Япония. Те са израз на лична, субективна преценка.

2010 г., Narita International Airport (Международното летище на Токио) -  пристигане
Минаваме граничен контрол. Старателно преглеждане на всички документи, откъде сте, какви сте, що сте, какво ще правите, къде ще отседнете, покажете резервациите си, с какви средства разполагате, отпечатък от едната ръка, отпечатък от другата, снимка, попълване на подробен формуляр, камери навсякъде. Любезен, но стриктен и щателен контрол. Знаех, че Япония има една от най-ниските степени на престъпност в света. Сега започна да ми става ясно защо. Някъде из формулярите прочетох, че можем да бъдем задържани до 28 дни при съмнение за извършено престъпление...

„Еuropean Volcano Disaster Passengers”
Два дни, преди датата на отпътуване, случайно разбираме, че в Европа цари хаос по летищата, заради изригналия вулкан в Исландия. Стотици отменени полети. Отиваме на летището Нарита. Огромни опашки. Полетът ни е отменен. Спестявам перипетиите в комуникациите с Аir China, които повече няма да уважим. Просто видях какво е да се изправи човек пред великата китайска стена. Ставаш малък, изчезващо малък. Първа възможност за връщане в Европа след 23 дни... Европейските авиокомпании намериха начин и извозиха пътниците си почти веднага... По-интересно и съществено е отношението на съпричастните японци. Бяха осигурили за всички „Еuropean Volcano Disaster Passеngers” сандвичи, спални чували, безплатна баня, телефонни карти и компютри с интернет. Преди обeд имаше екскурзии до забележителности, близо до летището. Чест им прави, много се бяха постарали.

Продавачът на вестници от Каназава
Докато „къщата” още спи, излязох с колелото да се поразходя из града. Да е било около 7:30 сутринта. На едно от натоварените кръстовища, където звуковата и газова какафония е тотална, ми направи впечатление продавачът на вестници. Стоеше прав, с вдигнат вестник в ръка, на самия бордюр. Погледът му гледаше в нищото... В около 18:00 минахме отново през това кръстовище. Продавачът на вестници стоеше по същия начин...

Продавачката на безалкохолни и сандвичи
Фина женица бута количка между седалките във вагона. Гледа само напред, без да фиксира каквото и да било. С безропотна изпълнителност говори тихо и монотонно през отмерени интервали какво предлага.

Раздавачът на листовки в Киото
Влизаме в поредния храм. На касата купуваме билет. След това един човек ви дава листовка. До него друг човек - друга листовка. За погледа вече се досещате. Запитах се „А бе толкова ли не могат да сложат един щендер и всеки да си вземе, ако иска, листовка, ами двама души трябва да са ангажирани за нищо?”. Сетих се, че в армията „хора без работа не трябва да има, дори и да изглежда напразна”.

Продавачката на дрехи от подлеза в Осака
Чуваме някакво оглушително викане. Какво да видим. Младо момиче стои пред магазин за дрехи и с предела на гласа си „привлича” клиенти... Дали е на работа от 7 до 7? Вече не бих се учудил.

Няма събота, няма неделя
През почивните дни учениците пак са на „училище”. Спортни мероприятия, излети, фестивали, екскурзии. Лично време - няма. Индивидуалността няма значение, важна е общността.

Доси ВАСИЛЕВ