НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











ВСЕКИ СЛЕДВАЩ ПЪТ ВРАТАТА СЕ ЗАТВАРЯШЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ*

Вратата се затваряше все повече и повече...
При първото си турне като цигулар в Япония, кръстницата ми се бе запознала и сприятелила с нейна местна колежка. Последваха още три визити в Страната на изгряващото слъцне, а японката идва за 1 месец във Варна на гости. Кръстницата ми каза: „Надявах се, че с всяко следващо посещение и среща с приятелката ми, ще разбера тази култура по-добре. Получи се точно обратното. Всеки път вратата се затваряше повече и повече...” Тези думи звучаха непрестанно в главата ми, защото се потвърждаваха с всеки изминал ден на престоя ни там - все повече и повече.

„Извинявайте, че спите”
Ден първи. Отивам на закуска. Рецепционистката ме пита защо съм сам. Обясних, че Илиана е изморена от пътя и часовата разлика и ще спи най-вероятно до следобяд. Жената започна да ми се извинява, че Илиана ще пропусне закуската. Така и не разбрах, защо рецепционистката трябваше да ми се извинява... Както и много други работи не разбрах.

Закуската
Влизам в трапезарията. Гледам наляво, гледам надясно - ни стол, ни маса. Семейство японци закусва, седнало по турски (а то е всъщност „по японски”) на земята около малка, висока не повече от 25 см квадратна масичка. Ами сега? Като тях - не мога да седна. Все пак седнах на земята с опънати крака, стената стана облегалка, а масичката сложих върху себе си. В другия край ходилата ми надстърчаха над нивото й. Колкото и да са прибрани в емоциите си, сътрапезниците ми едвам сдържаха кикота си. Дойде и закуската. Бистра супа в малка чашка. Лъжица? Няма-а-а. Лъжицата са две клечки. Направих един водовъртеж в супата и това беше. Попитах: „Извинявайте, имате ли нормални прибори?”. Усетих се веднага каква глупост изрекох, ама вече късно. Добре, че жената беше любезна, разбра ме и ми донесе нож и вилица. Казвам си, „Е, ако не супата, поне оризът - ще става”. Ама и той не става. Пълен блудкаж. Микро салатка от бели къси фиденца със сини връхчета. Що е то? Вгледах се по-отблизо. А! Аз гледам и те ме гледат. Всяко фиденце - с две очички. О-о-о. Без мен. Я, да видим зелената салатка от две листенца натюр. Хубаво, ама две листенца. Е, поне едно яйце са се сетили да дадат хората, там няма какво да се обърка. Чуквам яйцето, а то пък взе, че изтече. Честито!

Караоке бар
Кас, единственият японец, с когото можахме малко по-дълго да общуваме, ни заведе на суши бар, а след това на  Караоке бар - все японски изобретения. „Кара-оке” означава приблизително „Без-оркестър”. Караоке барът беше... 12 кв. м. хотелска стая с две канапета и масичка, без прозорци. Сервитьорът се извиква по телефона. Всичко луксозно, цените най-вече. Картофките обаче, сервирани върху... вестник. И това не го разбрах.

“Санк-у-веи-мааац”
С този поздрав и типичния поклон с долепени длани се сбогуваше с нас почти всеки японец. След „Сан-да-ба-до” (= Тhunderbird) се замислих, дали пък не искат да ни кажат „Тhank you very much”. Така и не разбрах.

„За да не губим контакт с околната среда”
В Япония се чувствах като „Гъливер в страната на лилипутитие”. Всичко беше мини. Мини купички, мини порцийки, мини пазарски колички, мини седалки, мини автомобилчета, мини вратички, стаи мини-кутийки, тавана подпирам с цяла длан, без да се повдигам. На всичко отгоре, в тези стаи-килии - невероятен зверило-ветрилник. Постоянно става течение. Вратите изрязани отдолу, стъклата навсякъде армирани и единични, дограмата - с прорези за вентилация. Няма стопляне. Изолация никаква. Чудих се, „А бе толкова са технически напреднали, а живеят в курници”. Енергийна ефективност и чудо. А нямат никакви ресурси. Що за разхищение? Ако съм имал 100 въпроси преди Япония, за няколко дни въпросите станаха хиляда. Използвах срещата с Кас, да го питам: „Защо не са ви изолирани къщите?” - „Защо да не са изолирани?” Излагам на свой ред „железните” си доводи. Кас потъна в размисъл. Дълбок размисъл. 2-3 минути хъмка и се чуди. Накрая каза: „За да не губим контакт с околната среда”. Разбирайте - навън като е студено и вътре трябва да е студено, навън като е горещо и вътре трябва да е горещо. Отказах се да питам вече каквото и да било. Само тормозя събеседниците си. Азия не е Европа и толкова.

Доси ВАСИЛЕВ
___________
*
Продължение на пътните бележки от същия автор: 11 юли 2012 г. I am a Europeanman in Tokyo