НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ПОЛЕТЪТ НА ГЕОРГИ ИВАНОВ БЕ ПОЛЕТ НА
ИЗПИТАНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ

И полет с проявен героизъм и себеотрицание!

В пресата излезе изявление на космонавта Александър Александров със заглавие: Реабилитирах България след неуспеха на Георги Иванов.
Не мога да си обясня как един човек може да падне толкова ниско. Още повече космонавт. Пословично е самочувствието на Александров. В авиационните среди има прякор, но не е красиво да се пише тук. А званията на ефрейторите и генералите, както и прякорите, са по заслуги. 
Моят полет беше реабилитация на България след неуспешния полет на Георги Иванов - много нескромно заявява Александров. Аз съм доайенът на българската космонавтика. - продължава той. Георги летял само две денонощия.
Ами Гагарин направи само една обиколка около Земята. Означава ли това, че Александров ще измести и Гагарин? И имало още много неща за казване, но това щял да напише в предстоящата книга. Авиационната общественост е потресена. Клуб ,,Летец” - Варна се разграничава с мнението на Александров.
Проведохме среща и с авиационната общественост в София. Отидох специално за това. Да не би пък аз да не съм прав? Да, но не се намери нито един, който да застане на страната на Александров.
Какъв ще бъде отзвукът за България, ако статията се преведе в някоя Западна страна? А у нас има чужденци, които владеят български език. Какво ще си помислят те? Това не е човек на средно или ниско ниво, а космонавт. Къде в света специалист, в която и да е област, говори така против колегата си?
При разговора с професор Борис Бонев се убедих, че Александров не може да бъде друг, въпреки обещанията. Но ако продължава в същия дух, което подронва авторитета на българската авиация, ще излязат истините от архивите. Тогава ще му стане горещо.
Лично аз признавам всичко, което е направил. Особено за комплекса край Омуртаг. Но стъпи върху заслугите си, г-н Александров! Недей да витаеш в облаците! Още повече, че твоите заслуги са на гърба на други хора, към които не виждам да изразяваш признателност.
С Георги се познаваме от курсанти. След това бяхме инструктори във военното училище. Летели сме заедно многократно. И определено мога да дам
Двамата герои на България – летецът-космонавт Георги Иванов и ветроходецът капитан Георги Георгиев на Морска гара Варна. Това, което сближи двамата, бяха не титлите и званията, а пословичната им скромност.
Летецът-космонавт Георги Иванов гостува на капитан Георги Георгиев на борда на спасителния кораб „Перун”.
висока оценка за него като пилот. В бойната авиация бе един от първите. Има звание ,,Военен пилот Първи клас” и ,,Военен пилот, инструктор - методист Първи клас”. И всички знаем какъв пилот беше Георги в бойните части. Александров няма тази подготовка. Като пилот е далеч, далеч назад. Та той не е първокласен летец! Откъде това самочувствие?
Дори американски астронавти казват, че полетът на Георги Иванов е допринесъл изключително много за развитието на космонавтиката.
А руските космонавти признават, че ако това се бе случило с който и да е друг космонавт от социалистическите страни, изходът би бил друг. А това в най-голяма степен важи за Александров, изхождайки от поведението му по време на полета.
И за да не бъда голословен, помествам откъс от книгата ,,На границата на възможното” само за част от полета на Георги Иванов.
Какво в същност се случи?
Извеждането на съветската станция от второ поколение ,,Салют-6” бе събитие от световно значение. След успешния полет на Владимир Ляхов и Валерий Рюмин със ,,Съюз-32” в края на февруари, на 10 април излита ,,Съюз-33” с Николай Рукавишников и Георги Иванов.
Стартът е успешен и до 17-та витка нищо не предвещава беда. Започва сближение за скачване. Разстоянието между кораба и станцията стремително намалява. 16 километра, 9, 6, 5… Космонавтите отлично виждат станцията. Но!!! Скоростта на сближение се оказва значително по-голяма от разчетената и системата за управление на ,,Съюз-33” веднага реагира. За да намали скоростта за 6 секунди се включва двигателната установка, коригираща сближаването. От този момент екипажът на кораба и Центърът за управление неочаквано и незабавно преминават към работа в екстремални условия. Двигателят се включва с нехарактерен за него шум. Вместо равномерно слабо бръмчене зад кърмата се раздава клокочещ звук и се чува рязък тласък в кърмовия отсек. Вибрация на приборната дъска, която се усилва. Носът на кораба рязко се повдига нагоре. След четири секунди автоматиката изключва двигателя. Какво е това? Нещатна ситуация или вече авария? Както се изяснява, за четири секунди произтичат толкова събития, че те се равняват на няколко аварийни ситуации. Настъпва тишина. На командно-сигналните устройства светят червени аварийни лампи. Рукавишников, който вече е бил в Космоса добре знае, че стиковка при това положение е невъзможна. Той докладва за аварията на Центъра, но ситуацията е усложнена и от това, че в този момент ,,Съюз-33” е над Атлантическия океан и връзка със Земята не се осъществява. Остава им едно - да чакат.
Накрая Центърът чува повторния доклад, вече на Георги и … отново мълчи. Необходимо е срочно да се разшифрова телеметричната информация, но нея още я няма. Корабът е извън обсега на видимостта. Центърът пита станцията ,,Салют-6” видял ли е някой от екипажа направлението на факела, излизащ от соплото на двигателя на ,,Съюз-33”. Следва уверен отговор: ,,Факелът излезе настрани”. Това означава, че е прегоряла страничната стена на горивните камери на двигателя и при най-лошия вариант космонавтите могат да останат във вечна орбита. А най-добрият? И има ли такъв?
Датата е 11 април 1979 година. Николай Рукавишников и Георги Иванов са на косъм от смъртта. Иванов получава команда да следи работата на животообезпечаващите системи. Ето, че вече корабът се появява в зоната на видимост и веднага се снема телеметрическата информация. Земята дава команда:
,,Опит за сближение със станцията да не се прави. Да се приведе кораба в режим на пасивен полет. Кацането на 31-вата витка. Почивка в продължение на 15 часа. Да се влезе във връзка утре 12 април в 13.06 часа. Зафиксирана е авария на основния двигател. В случай на необходимост от незабавно спускане да се използва резервния. Желаем ви успешен полет. Дочуване. Край на връзката”.
Но каква ти почивка? Екипажът пристъпва към подреждане на оборудването. А Георги носи със себе си много сувенири и даже ракия. Всичко това няма да бъде пренесено в спускаемия модул. Ще остане в битовия отсек и когато корабът навлезе в плътните слоеве на атмосферата ще изгори. Времето тече бавно. Минутите са часове, часовете - дни. Но ето, че седемте часа изтичат и за сън остават 8 часа. Рукавишников командва: ,,Отбой”. Космонавтите разтягат спалните чували, закриват илюминаторите, че след кратката космическа нощ да не ги събуди ярката светлина на слънцето. Сънят не идва. Няма я увереността, че резервният двигател ще заработи. Но космонавтите заставят себе си да заспят. Нужни са сили. Запасът от вода, храна, въздух, а така и работата на животообезпечаващите системи позволяват космонавтите да останат в орбита не повече от десет денонощия. Трябва да се бърза…, но бавно. От прегарянето на страничните стени на горивните камери е възможно да е повреден и резервния двигател. Но ако са повредени дори само кабелите за неговото управление… Цената е изключително висока. Два живота и подронване авторитета на две страни. Оперативната група взема решение за спускане. Отговорността е голяма. И всички се подписват…
И след всичко това Георги Иванов никога в пресата, в компания или дори в личен разговор не е подчертавал своя принос за успешния край на полета. Скромността на Георги е пословична. Славата се носи трудно. И Георги я носи достойно. Бих казал като никой друг.
Ех, ако на негово място беше Александров …?

Полковник о. р. Иван АПОСТОЛОВ,
военен пилот Първи клас
Снимките са от фотоархива на „Морски вестник”