НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











Pro Memoria:
К.Д.П. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ ГЕНОВ
(1920 - 1991 Г.)

Преди 93 години, в деня на преклонение пред светлата памет на Апостола на свободата, в по-скоро бедното семейство на Йордан и Недялка Генови се случва радостно събитие. Ражда се третото им дете, а именно баща ми -к.д.п. Георги Йорданов Генов. За него баба ми казваше: „Най-малкият беше най-лудата глава и любимец на къщата”.
От балканджийското Котленско -  Сливенско потекло му остава само буйният характер, иначе цялото му същество е обзето от морето и всичко свързано с него. Бяга от майчиния надзор, за да отиде на плажа да плува. Записва се в Морския легион (школа по гребане и ветроходство - б.а.) за да може да упражнява гребане и ветроходство. В къщи настолни четива са му романите на Емилио Салгари и списанията „Морски преглед” и „Морски сговор”. Носи му ги неговият чичо Димитър Генов - завършил Морското машинно училище през 1910 г., машинист на „Дръзки” при атаката срещу „Хамидие” и вече офицер във Флота.
Едва шестнадесет годишен, без никакво колебание кандидатства в Морското училище, намиращо се по това време в Созопол. Отличният успех и физиката му, на която се е държало не по малко, му отварят пътя. Трите години на общия курс отминават. Постигнатият отново oтличен успех го изпраща във висшия корабоначалнически курс. Отказва бъдеща офицерска кариера и става стипендиант на Българското търговско параходно дружество (БТПД), т.е. детската мечта на младежа започва да се осъществява.
Обзет от амбицията си да бъде от най-добрите, която не го изостави и до края, усвоява професията и мечтае за корабите. 1943 година. Войната е в разгара си. Току що дипломираният навигатор без двоумене се качва като доброволец на мостика като III помощник. „Бяхме като плаващи бомби” - казваше по-късно, когато ставаше въпрос за войната. - „Отгоре самолети, отдолу подводници, мини, а ние по средата, натоварени с бензин, снаряди и авиобомби. Свети Никола и Свети Георги заедно са ме пазили” - често се смееше той.
Войната отминава, търговският флот на България е унищожен, но време за губене няма, морето зове и ето го втори помощник в смесен екипаж на пленения „Маршал Толбухин” екс. „Johanna”. Така колелото започва да се върти: получава парахода „България” като III-и помощник-капитан, на парахода „Първи май” плава като  II-и помощник, кръстосва от Черно море до Близкия Изток и обратно с гемията „Мусала”.  През 1952 г. е удостоен за капитан. Тогава така е ставало.
Тук е момента да вмъкна, че моето първо стъпване на плаващо средство бе именно на „Мусала”, докато за внука му беше на ... моторния танкер  „Места”, където и проходи за огромна радост на дядо си! А между „Мусала” и “Места” бяха изминали 28 години.
Баща ми не беше от приказливите, особено на професионални теми. Не обичаше да разказва украсени морски истории. За него това беше професионалното ежедневие. Когато все пак го предизвикваха да разкаже нещо, започваще с думите: „Морето и занаятът ми са най-малката трудност. Проблемите са с хората на брега и на кораба. С първите трябва да си юрист, дипломат и какво ли още не, само и само да защитиш интересите на държавата и флага, а с вторите - изповедник, психотерапевт и за теб време няма” - завършваше със смях. „Лакърдиите ги слушайте от Петьо Бандера” (бургаският зевзек - б.а.). С една дума се стига до най-старата формула: „Първият след Бог е Капитанът”. Много пъти казваше: „Като оберем  вързалата от кея, оставамe аз и момчетата”. А от тях пък аз съм чувал: „А бе, ние сме надянали спасителните ризи, а той се майтапи с нас и ни се смее, като че ли нищо му няма, въпреки че от три денонощия не е слизал от мостика и не е дремнал”. „Настина ти трябват „нерви - корабни въжета” и „олимпийско спокойствие”, за да ти е бистър и бърз акълът, защото ти си единственото упование за тези мъже около теб” -  с тази фраза обикновено приключваше с желанията на аудиторията да чуе разкази за морски приключения.
Аз имах късмета да пътувам с него доста пъти и това до някъде изгради пълния му образ у мен. Той почти не можеше да контактува с нас - синовете му и това е разбираемо. Неговият живот премина в морето, а когато си дойдеше беше дългоочакваният гостенин. От него са ми останали само отделни формулировки - съвети, при това казани не повече от веднаж. От много малък ми се е запечатало в главата основното му правило: „На умен човек се казва веднаж”. Това остана в последствие златно правило и за мен.
Той никога не се намеси в професионалната ни ориентация, защото за него: „Професията не трябва да ти създава трудности, а да е удоволствие”. Единственото, което ни повтаряше не веднаж беше: „Професионализъм в занаята и пак професионализъм” и че „Всяка работа се върши преди всичко с етика и естетика”. Тази максима  му беше завещана от капитан Тодор Тодоров, първия му професионален наставник. „Името на този човек  трябва да е написано със златни букви в Параходството, а дали някой от тези,  които влизат там сега са го чували, камо ли да знаят нещо повече за него?” - е казвал не веднаж.
На мостика на моторния танкер „Осъм”, 1980 г.
Новодипломираният капитан.
Свидетелство за правоспособност „Капитан далечно звание”, придобита на 15 март 1950 г.
Подготовка за преход от Япония до Аржентина. Февруари 1965 г.
Една цигара време за размисъл.
Наистина се учудвам на себе си, че мога да разказвам толкова много за моя баща. Едва сега, от моята възрастова камбанария, си давам сметка колко мъдро и психологически силно е било реалното и виртуалното му присъствие около нас. Той беше невероятно силен и до болка амбициозен характер. Даже когато се пенсионира слезе от най-големия (тогава) български кораб моторния танкер „Осъм”. И това не го задоволи. „Преди да си отида от този свят трябва да командвам супер-танкер” - каза и го изпълни под кувейтски флаг. 42 години отдадени на морето, 40 от тях на българския флаг! Да, наистина завидно дълголетие в тази професия, особено като се имат предвид и времената, през които са натрупани.
Такъв беше баща ми. Остави светлия си пример за всички, които го познавахме.
Инж. Йордан ГЕНОВ
Снимките са от личния архив на автора

Още по темата за к.д.п. Георги Йорданов Генов (1920 - 1991 г.) в „Морски вестник”:
4 май 2011 г. Читателят допълва темата за парахода „Първи май”
30 май 2011 г. К.д.п. Георги Й. Генов: Когато се кача на кораба, ДРУГ ставам!
1 януари 2013 г. Моторният танкер „Дунав” на снимка и на картина