НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ПРЕДПРОЛЕТНА УМОРА („РОТЕН, ЗАКЪДЕ СМЕ
ТРЪГНАЛИ С ТИЯ ТИКВИ!?”)

Чувал съм някои да изразяват съмнения, че Ръка Маринова, Бай Янко и Янчо Бакалов всъщност са едно лице. Откровено казано и на мен ми е минавало през ума, но като чета каламбурите им, убеждавам се, че позициите им са равнопосочни и всяка е обоснована по своему убедително. Най-далеч стигна Бай Янко, който се опитва на гърба на мои авторски работи да вземе едни пари по проект и да си ги харчи самосиндикално. Което ме кара да мисля, че този си е човек автентичен и нищо човешко не му е чуждо. Но да спи зло под камък, животът си иска своето и верселям. Закачил се е обаче с моите „Басни в проза” (изд. „Стено”, 2012), където има цяла рубрика „Училище за избиратели”. Там става дума за глуми, рационализации и икономии, за зависти, евреи, сопи и шопи, бюджетни ребуси, аналогии без идеологии, за бозайници и спомени на вехти вехти, и дори за една линия, която е успоредна на Априлската. Като истински жив класик, както ме е определил пак Бай Янко, аз познавам поименно шепата мои читатели, чувал съм и ласкавите им отзиви. Точно това ме кара да се съгласявам да ме величаят (майтап бе, Уйли), защото имам поне едно общо кратно с класиците – и тях никой не ги е чел, но пак ги хвалят.
И този графит от Варненския вълнолом в някаква степен илюстрира констатацията на автора: „Компрадорски национализъм се отрива в членството ни в Европейския съюз”...
Не за това ми е думата, най-малко пък за моите читатели, искам да изокам за мнозината, които очевидно не са минали през „училище” ми, но се изживяват като „голямата работа”, тъкмо когато става дума за най-голямата работа.
Голямата работа от две седмици насам са големите улични протести, които така и не стихват. Преди два дни се сдобих с автентичен екземпляр от „некои съображения” на група лидери на бунта във Варна, нещо като програмен документ, съдържащ 17 точки с 46 параграфа. Ще се изненадате ли ако ви кажа, че в това нещо „ново, голямо, антично”, както им се иска да бъде, няма нищо! Изтъркани политологически формули се каращисват с леви идеи и десни консервативни политики. Компрадорски национализъм се отрива в членството ни в Европейския съюз. Някакви „адекватни мерки за борба с корупцията” са оставени без адекватно развитие. Мъдри се и мъдро пожелание за „финансов феърплей”, да ме прощавате! Има и друго, както сигурно знаете, все в този дух и все от страх пред перспективата на празния хладилник.
Лошо ми се пише! С толкова акъл и при толкова хъс нещо да се променя в някаква банално объркана посока, много лошо ми се пише! Тези многохилядни тумби от тревожни екзалтирани хора на ръба на отчаянието, доведени до тук пак от много акъл, в най-близко време все ще намажат мелницата на обичайните полит-тарикати, знайни и незнайни, лидери на национално отговорни и безотговорни „централи”, все така жадни за келепирец - няма как да е иначе. Нито знаят накъде да вървят, нито докъде могат да стигнат, а май не знаят и кой ги бута изотзад.
В моето училище за избиратели е ставало дума и за едни стари муцуни, превърнали се в политически трупове, които пак изпълзяват от дупките си, шестват по медии и студия, и имат нови идеи, представете си! Там, където се усети трупната им миризма, трева не никне. Те обаче спекулират с тъпичкото „едно време ние какво направихме” и сочат с гняв всички, които са ги изритали от топлите местенца. Като е лошо за нас, най-добре да е лошо за всички!
Някой ако е чул през тези две седмици нещо за свяст, споделете го, джанъм, аз ли съм крив, че не чувам нищо такова?
Бай Янко, Бай Янко, побързай да си вземеш париците по проекта и хващай пътя нанякъде, защото бедна ти е фантазията тук какво има да става!

P.S.
Как да забравя крилатата фраза на моя фамозен старшина на рота мичман Гърков: „Ротен, закъде сме тръгнали с тия тикви!?”.
Янчо БАКАЛОВ
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК