НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











„МОНИ, ЦУНКАЙ ДЖИДЖИ!” (ЛИКУЙ, НАРОДЕ! И СИ ОПИЧАЙ АКЪЛА...)

„Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина
Ботьова сте решили да докарате миризливия
казашки бутуш в Бългърско? Ако туй е тъй,              
то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“
ВАСИЛ ЛЪВСКИЙ
(из писмо до Любен Каравелов)

Падането на всяка арогантна, оядена и некомпетентна власт е вълнуващо и отрадно събитие. Сгромолясването на доскоро несравнимия и недостижим пожарникар Б. Борисов беше неминуемо като действието на закона за гравитацията. Само той, горкият и най-лютите му привъженици не го знаеха.
Скромните сили на протестиращите повалиха държавния Голиат и имат основание да тържествуват. Но както казват мъдри хора, революциите са сладко-тъжни и краткотрайни събития в човешката история. Те, революциите, пораждат големи и лъжовни надежди, които бързо угасват, за да отстъпят място на разочарованието, разединението, социалната апатия и омерзението. Великата френска революция от 1789-а и българската мини-революция от началото на 1997-а са достатъчно красноречиви примери.

Пълният текст на памфлета (в PDF-формат) от капитан I ранг о. з. Васил Данов можете да прочетете тук.