НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











В КИПЪР - ФИРМАТА UNICOM MANAGEMENT SERVICES (1993 Г.), ЧАСТ 1
Късно вечерта на 14.06.1993 г., след снижаване и плавно лягане на обратен курс, самолетът на БГА „Балкан“ се насочи към аерогара Ларнака и след малко се плъзна по пистата. При слизането по трапа бях погълнат веднага от влажния и лепкав въздух „под едрите звезди на Фамагуста“, която беше само на 36 км  по права линия на североизток, но недостъпна като ничия земя и мъртъв град в неутралната зона между разделените от 1974 г. Северен и Южен Кипър.
След като преминах граничния и митнически контрол, излязох отново навън, където ме очакваше човек с табела на гърдите, на която беше изписано с големи букви моето име. Това беше шофьорът на таксито, изпратено от фирмата да ме вземе до Лимасол. Шьофорът Джордж, с който станахме после добри познати, ми настани багажа и ние потеглихме по 70 км магистрала за Лимасол. След около 40 минути навлязохме в града и колата пое по крайбрежния булевард „28-и октомври“. Малко преди старото пристанище таксито спря пред един 6-етажен блок и Джордж ми подаде ключ с табелка на апартамент в сградата на последния етаж. Това било апартаментът, който фирмата ми беше наела като начало.
Качих се с асансьора до етажа, отключих вратата и влязох в апартамента. Не ми беше за първи път да влизам и живея в кипърски апартамент. Квартирата беше с три спални, хол, кухня баня и тоалет и още един тоалет. Всичко това за моя милост. В кухнята имаше няколко вида супа на прах от типа „Bachelor’s soup“, шоколадови  бисквити, нес кафе пакетчета, чай и захар - все неща от първа необходимост за чужденец, попадащ в чужд град по средата на нощта.
Съблякох се и взех душ в банята, след което легнах и се наспах. Сигурно съм бил доста уморен. На другия ден, понеделник, 15-ти юни, се събудих рано и отпочинал. Сварих си кафе и закусих с няколко бисквити, изпуших 1-2 цигари. Познавайки града и местонахождението на фирмата, към 08:40 часа по риза с къс ръкав и вратовръзка потеглих към офиса, където щях да прекарам 9 години. Вървейки по пътя, прехвърлих в главата си моята морска кариера и отбелязах за мое учудване, че съм прекарал цели 20 години на море от завършването ми на Военноморското училище във Варна. ...

Пълният текст на статията на капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”