НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











НАГОРЕ - НАДОЛУ ПО ВЪЛНИТЕ НА ЖИВОТА (ОТ
ПРЕДИ ОСЕМ ДЕСЕТИЛЕТИЯ И ДНЕС)


Варна - наследницата на древния Одесос, градът титулуван като „морската столица на България”. През 2007 и 2008 г. (заслужено или не) Варна печели наградата „Най-добрия град за живеене в България”. През 2011 г. един вече бивш министър-председател сравни Варна със село. През 2013 г. заради плачевното състояние на града и предизвиканото от това недоволство на жителите му Варна стана известна в интернет пространството като „най-добрия град за ... протести в България”. Това изкачване и спускане по вълните на житейското море не е от вчера. Подобни противоположни оценки са правени и в не толкова далечното минало на града. Хумористично-сатиричния характер на двата материала отразява по безболезнен начин наболели за онова време проблеми, които продължават да са актуални и днес. Основната разлика между тогава и сега са оптимизмът и добронамереността, лъхащи като морски бриз от редовете писани преди почти  80 години.

Виж Варна, па не умирай

... за да можеш да можеш да отидеш и втори и трети път, и всяко лето от летата, които Всевишния ти е отредил.
Въ София, или Татар Пазарджик може и да ти мине през ум да се преселиш на оня свят. Някои дори отиват неузнаваеми при Свети Петра - и отрова са глътнали и с куршуми са се надупчили. Защото в София може и полици да имаш, и служба да нямаш и прочие. Въ Варна няма нито такива иманета, нито такива неманета. Който е дошел тук, той или си е уредил полицата, или пък - и да не я е уредил, нема
Картичка с изглед от входа на Морската градина във Варна. „Привет от хубавата Варна”. Изпратена на 15 април 1931 г. от подател с инициали МК до Борис Вителов – синът на Иван Вителов, един от най- известните обществени деятели във Велико Търново от началото на 20 век. Личен архив на автора
кой да го намери толкова далече. (за съжаление днес никъде не може да се скриеш от кредитори, банкери, лихвари и прочее люде, занимаващи се с чужди пари - б. а., Т. Р.)
На песъка, в градината или из околностите - вие непрекъснато сте заети съ своето щастие и през умъ не ви минават мрачни мисли. Въ София, или Ямбол може и да ви не достига харчилъкъ, но въ Варна сте се запасили съ нужната валута, па макаръ и за пет дена. Може да съ малко, но поне ще съ „царски”. Дето е рекъл народът - „това ще ти остане”, другото време отъ живота е загубено въ кахъри.
Кое да нахваля най-напред от нашата синеока хубавица? Дали природните й красоти, или хубавия редъ, който въведе новата общинска управа?
Нема вече по улиците ония ченгенета, които съ кирливите си ръце дърпаха белите рокли на чужденките и викаха;
- Дай пари, бре мадама! (за съжаление днес отново е пълно с тях, че на всичкото отгоре стават все повече - б. а., Т. Р.)
Нема вече и ония прости служащи въ банята, които не само, че не знаеха две чужди думи, ами и български не знаеха... Миналото лето един чехъ, който понаучилъ български, опиталъ се да влезе в разговоръ с един бански служителъ.
- Иокъ, билмемъ ефенди! Денъ ксери... - отговорил му оня на гагаузки...
Вместо въ мършава барака, курортното бюро се помещава въ разкошно здание на улицата, което води къмъ баните. Зданието не е общинско, но на него се мъдрят на чужди езици общински слова... И чужденците цъкат:
- Ето, това се вика курортна община!
Още въ влака къмъ Каспичанъ ви посрещатъ любезни господа и ви заговарятъ на неколко езици. Те са общински агенти и съ напълно в услугите ви. Ако сте българинъ - може и да ги „благословите”; за такива „благословии” ни бива. Но ако сте чужденецъ, действително ще ги благословите и безъ кавички.
Но да оставимъ общинската управа, че може да я урочасаме... (за съжаление днес  уроките се сбъднаха - б. а., Т. Р.)
Слизате на плажа. Наоколо ви съ налягали в полу-адамово облекло: чехи, чехчета, чехкини, поляци, полячета, унгарци... чуватъ се какви ли не езици - колкото е броятъ и на цветовете на гащичките... (за съжаление днес вече няма такива посетители на варненския плаж - б. а., Т. Р.) Нейде из кюшетата - гяволите и тукъ намират „кюшета” - българското сърдце се мъчи да направи федерация с някое чехско или маджарско... Отгоре онуй слънце като пекнало, и мъртавъ да си - ще те натъпче с ултравиолет и витамини... Речешъ ли, обаче, да разхладишъ огъня си, не се хвърляй в морето, а погледни някоя курортаджийка съ плюс 100 кила - и огънятъ ти ще изгасне моментално.
А вечер... Из китните алеи... ергенъ ако си - ще се оженишъ, жененъ ако си - ще се разведешъ, какво по-хубаво отъ това?
Вижъ, прочее, Варна - па не умирай.
Ето моя приятелски съветъ.
Фра Ангело

Б.Н. Драги ми брате Фра Ангело, съгласни сме съ хвалбите ти за Варна, но отъ името на веселите Щурци ти заявяваме, че докогато Варненската община покрай другите удобства не създаде и удобството да раздава и джебъ арашлък на курортистите - ще се държим къмъ нея хладно и на почетно разстояние.
Фра Дяволо 

В-к Щурецъ, стр. 3
14. VII. 1934,  година II
София, брой 88

- - - 

Родните курорти
(
Пътеводител за наши и чужди)

Варна. Бивша морска царица, сега обикновена слугиня, която е готова да слугува срещу скромно възнаграждение на всички вери и народности, нуждаещи се от море и песъкъ. От царското й минало съ останали големото пристанище - пригодено за големи параходи, големите хамбари - пригодени за голема търговия и големия театър - пригоден за голема публика. В големото пристанище, обаче, сега се меркат само малки лодки, въ големите хамбари обитаватъ малки мишки и въ големия театър влачи жалко съществувание големата радост, че започнатата преди 20 години сграда едва след 20 зимолетия биде най-после завършена.
Единствените големи неща на сегашния курортъ съ голямото море, големите реклами и големите надежди за големо число гости. (за съжаление днес към всичко това можем да прибавим само големите МОЛ-ове. - б. а., Т. Р.)
Курортътъ лекува всички болести. Болестьта безпаричие (Fukarlik acuta), обаче не може да получи тамъ изцерение и добре е, страдащите отъ това стагнационно възпаление на джебовете, да си седят по своите мили домове. (за съжаление днес тази болест е придобила размерите на епидемия както във Варна, така и в цялата страна - б. а., Т. Р.)
Морето при Варна служи за къпане и давене, а песъкът служи за печене и давене. Давенето въ морето и давенето на песъка се различаватъ по това, че давещите се в морето могатъ да бъдатъ спасени отъ специалната спасителна команда, а давяшите се на песъка въ смесения плажъ не могатъ да бъдатъ спасени отъ никого, по простата причина, че потъналите въ водовъртежите на разни черни, шарени, сини и прочие очи сами не желаятъ никакво спасение и далдисватъ доброволно до крайния пределъ, отъ който краенъ пределъ удавниците могатъ да бъдатъ спасени само чрезъ привършването на монетната наличност (за ергени) и внезапното пристигане на съпругата (за женени). (за съжаление до днес не е измислен друг начин за спасение от такива водовъртежи - б. а., Т. Р.)
Въ Варна ставатъ и музикални тържества, но тъй като разните музикални тържества ставатъ едновременно, то последствията съ крайно немузикални, вследствие на факта, че джазъ-банда от казиното пречи на концертите в открития летен театъръ, военната музика пречи на джазъ-банда, на военната музика пъкъ пречи високоговорителятъ на радиото, а на високоговорителя пречи високоговоренето на почитаемата публика, която е дошла на курортъ да се гечини где може и както може и не й е до музикалности. (за съжаление днес подобни „тържества” се провеждат цяло лято по крайбрежната алея - б. а., Т. Р.)
Все пакъ по-добре е лете да бъдеш тамъ, въ Варна, отколкото да четеш само описания за Варна.

В-к Щурецъ, стр. 4,
18. VIII. 1934, година II
София, брой 88

Изказвам специални благодарности на инж. Емил Димов за предоставените текстове. Те са част от организираната от него изложба на стари броеве
от хумористичния вестник „Щурец”. Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на главния редактор на вестника Райко Алексиев, известен с литературния псевдоним Фра Дяволо. Изложбата може да бъде посетена във фоайето на ФКЦ-Варна до 20.03.2013 г.

Теодор РОКОВ