НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ОМЕРТА – 2 (НЕ Е ПРЕДИЗБОРНО!)
Eдин призрак броди по целия цивилизован Свят - призракът на Лицемерието. Макар че всички сили на Стария, на Новия, на Поднебесната, на Евразийската и прочия са се клели за омерта това да не бъде признавано публично.
Всички досегашни общества са почивали, както ни е показал пак онзи страховит евреин (Маркс), на антагонизма между хората с парици и на тези с грънците (счупени). Но за да може една прослойка да бъде жива – редно е поне на дъното на грънците да има нещо годно за ядене. 
През време на крепостничеството под игото на феодалния абсолютизъм селянининът се е добрал до положението на член на комуната, а дребният бюргер - до положението на буржоа. В съвременното нашенско общество какъвто и напредък да се случва - в индустриалните технологии, в транспорта и съобщенията, с лекарствените средства, в земеделието и прочия, това по никакъв начин не подобрява живота на всички прослойки, освен една – на корумпираната, лакома и лицемерно хилеща се многолика Медуза Горгона. Както в миналото работникът ставал паупер и пауперизмът се развивал по-бързо отколкото населението и богатството, така и днес застаналият пред бюрото за безработни труженик престава да бъде такъв, както и дребният търговец, занаятчията, фермерът, учителят в малкото градче, лекарят от болницата в Девин, и прочия, и прочия... Превръщат се в прегладняла сган, петимна да търси правата си в улични протести, готова да повярва на всеки креслив „лидер”, който по култови мостове и палаткови лагери им обещава манна небесна.
Когато за пореден път новите надежди и илюзии за справедливо общество се изпарят, отново става ясно, че хората, контролиращи ресурсите изключително в свой интерес, са подновили способностите си да налагат на обществото правилата на своята каста. Идолът, пред който се кланя тази каста, се нарича TRAPEZA, на флага им пише ОФШОРКА, клетвената дума е ОМЕРТА, ковчежето, в което кътат богатствата си, е заето от ПАНДОРА, ординарците им са наели квартири на „Уолстрийт”, а на личните карти след името в скобки се мъдри ЛИЦЕМЕР. И нека никой не се заблуждава, че тя повече не е способна да господства, защото е неспособна да осигури на своя роб робското му съществуване. Само малък брой супер специалисти имат достъп да съвременните свръх производителни технологии. Затова, че ги ползват и развиват, те получават грамадни бонуси и благоденстват, заселват се в градски зони с ограничен достъп, изпращат децата си в елитни училища и ги подготвят за свои наследници, без да отчитат безкомпромисния контрол, на който са подложени.
Клетвената дума ...
Ковчежето ...
„Социални  фондове” ...
Стратегическо творение на кастата на Медуза Горгона е лумпен-политикът (либерал-радикал-демократ-социал-националист), а ресурсите, които днес контролира, са толкова значими, че може да си разреши да храни цялата сган, макар и оскъдно, вместо тя нея да храни с труда си. Всякаква конкуренция, попаднала в полезрението й, безжалостно се изпепелява. „Гражданското общество” под нейното лидерство е общност от грачещи и кряскащи гладни и голи човекоподобни, петимни да заслужат жалката си лепта, която да превръщат в треторазрядни футболни мачове, чалга, парцуца, соеви кебапчета и маркови дрешки от пазара в Димитровград. Т.е., житието-битието на водещата каста е съвместимо с този тип общество, което у нас се формира повече от двадесет години.
Най-важното условие за съществуването и за господството на кастата на Горгона е натрупването на свръхресурс, и не просто в ръцете на частни лица, а точно в техните! Напредъкът на технологиите и контролът на ефекта от това, благодарение на които се множи нейното богатство, не само изолира произвеждащите хора от продукта на техния труд, тя постепенно ги ликвидира като обществено значим фактор, предоставяйки им, чрез „социални  фондове” и други видове милостиня, мизерни средства за съществуване, както и инструменти за морално самоубийство и оскотяване, на които господстващата каста е непротиводействащ носител.
По времето на капризния и сприхав евреин-женкар (Маркс) с развитието на едрата индустрия изпод краката на господстващата буржоазия се изплъзвала самата основа, върху която тя си присвоявала продуктите на общественото производство. Освен това, тя произвеждала и своите собствени „гробокопачи”, поради което нейната гибел и победата на пролетариата били неизбежни. Разгеле, дочакахме! Но от класа, която произвежда, мижавата буржоазия от града и селото у нас се е превърнала в заложник, обслужващ регламенти - за щастливите кокошки, за веселите прасета, за оцветената в зелено електроенергия, за кредитирането на бизнеса, за царевично дизелово гориво, за  разни „квоти”, за ограничаване на тютюнопушенето, за пренасочване и преоборудване, за затваряне, за развинтване и за какво ли не още!
Онези от офшорките никак не се интересуват от подобни глупости. Пази боже да не престанат да се интересуват и от нас, защото на идолопоклонническите им ръце сме останали!

Бележка на редакцията на МВ:
Тук старата моряшка ръка Маринова отново се затресе, съхранила сили само да ни изпрати текста с електронна поща.  
Апропо, който познава оригинала на тази кавърверсия, написан преди 165 години от един сприхав евреин (Маркс) - вгледайте се и днес през прозореца към залата, където заседава Общинският съвет, прочетете лозунгите, които са внесли там протестиращи, погледайте телевизия, прочетете и този текст, пък може пак да ви дойде вдъхновение да добавите нещо свое, все в този дух!