НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ТУРСКИЯТ КАПИТАН
През първата половина на месец май бях в Балчик - командировка. Денят беше топъл, почти летен. Вечерта настъпваше бързо и хладна. През май водата още е студена и след залеза на слънцето, нейният хлад се разпростира бързо и над сушата. Хубави вечери – тихи, спокойни и хладни. Вечерният хлад като че ли им вдъхва спокойствие. През пролетта тук е така.
Корабният кей на пристанището по това време е традиционно празен. Пристанището за лодки - почти пусто. Само няколко лодки на местни рибари стояха като изоставени на него. Встрани от тях, на достатъчно разстояние, усамотено беше вързана турска рибарска гемия. Около нея имаше хора. Някои довършваха своята работа, а други стояха на брега и разговаряха. Между тях забелязах и униформен полицай. Тази смесена съвкупност привлече вниманието ми и тръгнах към тях. Не познавах никого, просто исках да разгледам. Но ако възникнеше възможност за разговор, нямаше да се откажа. Наближих. Те ме заоглеждаха, поздравихме се мълчешком. Не разговаряха. Моята близост ги притесни. Желанието ми за разговор се провали. Не можех да остана при тях. Без да спирам, огледах гемията в движение. Тя имаше строен силует, сравнително нова постройка, с плавен водоотхвърлящ профил от носа към бордовете, силно изнесена към носа надстройка и естествено, характерния, изразително син цвят по бордовете. ...

Пълния текст на разказа на капитан І ранг от резерва Лъчезар ЛАЗАРОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.