НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-Н АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ ПО ПОВОД НЕГОВО ИНТЕРВЮ ОТ 02.12.2012 Г.
Като летец и най-вече като гражданин на България с радост и професионална гордост посрещнах новината, че в Космоса лети за втори път български космонавт. Но, когато разбрах, че сте Вие - г-н Александров, радостта ми доста помръкна. Нямаше как да не си спомня за годината, когато след като бяхте дубльор на първия наш космонавт Георги Иванов, Вие решихте да учите задочно и да завършите Военната академия „Г. С. Раковски”. Преподавателите от катедра „ВВС”, както и цялата академична общественост бяхме  радостни и горди, че избрахте нашата военна Алма Матер, за да получите още знания, независимо от преминалата подготовка за космонавт. Напълно обясним бе интересът на всички от Академията как  Вие ще се готвите като слушател и ще се явявате на съответните изпити. За най-голяма изненада и разочарование, се оказа, че сте решили да почивате на получената слава като дубльор-космонавт, пренебрегвайки сериозно подготовката си, както към очните занятия, така и към изпитите, поставяйки преподавателите в твърде неловки позиции. Така логично се стигна и до злополучния Ви изпит по щурманска подготовка пред тричленната комисия с председател - ръководителя на катедра „ВВС”. Уверен съм, че едва ли някога ще забравите оценката, която бе обявена от известния с принципността си наш професор: - „Александров, отговорът Ви е за слаб (2), но ви пиша (3) по милост, защото след като сте преминали курса за подготовка на космонавти, наистина ни поставяте в много неудобно положение с отговорите си - отговори, показващи знанията Ви по въздушна навигация”. Всъщност, след този изпит, Вие г-н Александров, правилно преценихте, че по-нататъшното Ви следване във ВА е твърде компрометирано, затова го прекратихте.
След този твърде неприятен случай, който даде повод за много приказки по Ваш адрес, минаха няколко години, когато отново бяхте удостоен да полетите в космоса в състава на многочленен съветски екипаж. След благополучно завършилия полет, чийто принос бе оценен по достойнство, Вашата кариера тръгна бързо по възходяща линия - станахте доктор на техническите науки, старши научен сътрудник, получихте генералско звание и най-високото отличие - ордена „Стара планина” . Откровено да Ви кажа, при всяко от тези Ваши изкачвания по житейската стълбица, винаги съм си казвал: „Дано Александров, с напредване на годините, наистина да си е взел поуки и е коригирал високомерното си поведение и отношение към колегите си!” Има такива примери от живота, когато разумни хора, след като разберат, че не са прави, се вслушат в добронамерените съвети на близки и приятели и се стараят да поправят грешките си.
За голямо съжаление, Вие сигурно не сте от тази категория разумни люде. За да мисля така, повод ми даде Вашето интервю пред журналистката от едно печатно издание, озаглавено „Реабилитирах България след неуспеха на Георги Иванов”. След като прочетох, че Вие с най-голямо безочие и наглост казвате :  „Аз съм доайенът на българската космонавтика” и отричате историческия полет на Георги Иванов, тъй като той продължил само два дни, моето възмущение стана неудържимо и реших да се обърна към Вас с това писмо.
Уважаеми „докторе на техническите науки”, защо сте толкова късопаметен? Нима забравихте, че полетът на Рукавишников и на Георги Иванов и начина, по който тези смели мъже се справиха с възникналата аварийна ситуация, веднага бе вписан в учебниците по космонавтика на всички космически държави? Защо е тази злоба и ненавист към колегата Ви, който няма никаква вина, че бе удостоен първи да излети в космоса през 1979 г.? Нима Родината след това не Ви даде и на Вас този шанс, а след него достатъчно и предостатъчно титли и звания, та продължавате и в навечерието на Вашата 61-а годишнина  да внасяте смут в редиците на българската авиационна общественост!
Има един много точен критерии за оценка същността на характера на всеки човек - това е оценката на хората от колектива, където той работи и се развива, а за Вас в случая, това е мнението на съвипускниците Ви от военното училище. Не знам членовете на мандатните комисии, които са преценявали годността Ви за космонавт, дали са били запознати със срамните прозвища, с които са започнали да Ви наричат Вашите съвипускници още в зората на авиационната Ви кариера и защо те са Ви назовавали именно по този грозен начин. Реших да Ви припомня само няколко факта, с надеждата, че през следващите години ще направите така, щото тези прозвища да бъдат забравени, а Вие да бъдете запомнени с добро и изчистено име.
01.02.2013 г. 
София

о.з. полковник доцент Владимир ПОПОВ,
военен пилот I клас

Още по темата в „Морски вестник”: 28 януари 2013 г. Полетът на Георги Иванов бе полет на изпитание на човешките възможности

Бележка на редакцията:
Вярно е, уважаеми читатели, че публикуваме отзвук на интервю от 2 декември 2012 г., а писмото на о.з. полковник доцент Владимир ПОПОВ е от 1 февруари 2013 г. Поместването му на 23 март (тогава то пристигна в редакцията) обаче не е „след дъжда качулка”. Наближаващият Международен ден на авиацията и космонавтиката е добър повод да припомним тази тема, а пък нека на самия празник да си спомним за много по-светлите мигове на българската космонавтика.