НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ПИРГОС (БУРГАС) ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ВЕКОВЕ НА РОБСТВОТО
Според световноизвестния английски историк Стивън Рънсиман днешното българско Южно Черноморие се явява последният свободен хинтерланд на Константинопол. Оттук през лятото на 1453 г. са потегляли последните кораби с жито и други припаси, предназначени за населението на милионния град. След няколко месеца, през есента на същата година, вековният Константинопол паднал под ударите на османците.
Настъпило време, което, ако използваме съвременния израз, бихме могли да наречем „време на информационно затъмнение”. Писмените извори за Пиргос стават по-редки, но все пак те съществуват. Само че допреди няколко години част от тях не бяха известни. Светлина върху този въпрос хвърли арменският автор Сурен Вартанович Овнаян в книгата си „Армяно-болгарские исторические связи и армянские колонии в Болгарии во второй половине ХІХ века”, издадена в 1968 год. в Ереван от издателството на Академията на науките на Арменската ССР.
Овнаян използва трудно достъпни исторически извори, за да проследи връзките на арменците с българските земи. Ето какво пише той на стр. 43 от своята книга: „Както свидетелствуват изворите в 1549 г., голяма група арменци се преселила от Нахичевана, Шорота и Карби в България и се установила в Айтос, Бургас и Шумен.”
Под черта авторът посочва източници, които сега не са достъпни за нас. Тук трябва да обърнем внимание преди всичко на датата. Става дума за 1549 г. Това е приблизително 100 години след датата на падането на Константинопол (1453 г.), за която, както споменахме, ни говори византиецът Дука. Какво се получава? У Мануил Фил срещаме Пиргос в началото на 14 век, а арменските извори говорят за него през 16 век. През втората половина на 16 век Бургас се споменава в съчинението на турския географ Хаджи Калфа (207). Тези векове са все още слабо осветени в нашата историография. …

Пълният текст на статията на проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ можете да прочетете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”.