НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











СЧЕТОВОДСТВО ПО ВОЕННОМОРСКИ (1977 Г.)
ИЛИ ВЕРТУШКА

Ритуален венец на всяко счетоводство е годишната инвентаризация. Тече такава във Висшето морско на Негово величество Народа училище. В трескава подготовка тичат старшини и лаборанти и сверяват своите имуществени книги с главната инвентарна книга. И след денонощния развод (това понятие няма нищо общо с брако-разводните дела! - бел. ред.), когато курсантите са на задължителна самоподготовка с подозрителни бързи стъпки и тътрене по коридора се преразпределят между складове и клетки (малки складови помещения - бел. ред.) разни веществени доказателства, прибори и съоръжения. Тръгва назначена със заповед комисия по инвентаризацията. Неин председател е офицер тиловак, но решаваща роля играе началникът на финансовата служба (разбирай главния счетоводител) в случая другарката Пенчева.
Пристига комисията в катедра „Корабоводене” и започва най-напред с малоценното и малотрайно имущество - пергели, навигационни триъгълници и транспортири, успоредни линии, навигационни карти и т.н. И започват досадни преброявания, безапелационни въпроси и мъки - „Къде му е на този пергел втория бод? Къде му е другото краче? Защо тази карта е пробита? Къде е другата и половина?!”... Това навигационно имущество неизбежно се износваше и повреждаше вследствие на интензивното му учебно използване, но в очите на височайшата счетоводна комисия трябваше да изглежда като ново.
Омаломощена от ревизията на навигационните пособия, комисията преминава към инвентаризация на трайните учебно-материални средства. Тук работата  потръгва по леко. Жирокомпасите, магнитните компаси, лаговете и други навигационни прибори са закрепени на постоянни места, дори със съответни табелки и тяхното броене и отмятане не създава проблеми.
Но при инвентаризиране на резервните и помощни към приборите материали, т.н. ЗИП-ве, работата на комисията отново забуксува. Броят и предназначението на материалите от ЗИП-овете е невъобразимо голям и комисията, често изпада в конфузни ситуации. За да улеснят уж комисията, лаборантите изваждат предварително от кутиите на девиационните комплекти постоянните магнити и ги струпваха на куп. Естествено, те веднага се привличат взаимно и образуват произволна чудновата фигура. Членовете на комисията се стараят да отделят магнитите един от друг и да ги преброяват по дължина, както са описани, но след десетина минути, изпотени, се отказват и ги броят на куп и приемат на юнашко доверие. По-смехотворни ситуации се случват при инвентаризацията но хидрометеорологичните прибори. Представят се за дълбоководни термометри почвени такива и комисията няма как да не ги приеме, защото нищо не разбира и разчита на добросъвестността на проверяваното лице. Защото на един стъклен термометър няма как да се жигоса инвентарен номер! Представят се сухи и „мокри” термометри. Тиловакът пипа един такъв и претендира, че не е мокър. Най-добросъвестно му разясняват, че на топчето на термометъра се поставя марля, която се напоява с дестилирана  вода и той става „мокър”. Той гледа с недоверие и мисли, че го пращат за зелен хайвер.
Коронният номер на инвентаризацията бе представянето и описването на т.н. вертушка. Вертушката е обемист и доста тежък хидрологичен прибор за продължително измерване на посоката и скоростта на морско течение. Един от чувствителните и елементи е въртяща се от морското течение  перка
Офицерът Зоро (капитан І ранг Василев - бел. ред.) съчинява стих, нещо като пародия по „О, Шипка” - „Три деня тиловите орди имущество трoшат! И взор надежда от нийде се не види.”
Преподаватели във Висшето морско на Негово величество Народа училище от това време. Не уточняваме имената им съвсем умишлено, защото току виж издадем кой от тях е авторът на настоящия разказ.
Паметникът на Никола Вапцаров във Висшето морско на Негово величество Народа училище през 1977 г.
- на руски вертушка, и от там целият прибор - вертушка. По силата на някакъв неосъзнат  методически напън на някой бивш ентусиазиран преподавател, една повредена такава вертушка е била доставена и заприходена в катедрата, въпреки, че не се изучава. Известен интерес към нейните чувствителни компас и лаг проявяват конструкторите на експерименталната мини подводница от научно изследователския сектор. Така или иначе при някои от поредните премествания на катедрата по етажите, вертушката изчезна. Да се намери друга такава се оказва невъзможно. В страната има само още три такива вертушки на постоянно ползване в Хидрографската служба на ВМС...
И в навечерието на поредната годишна инвентаризация се изпълнява оригинален радикален проект. Една непотребна метална кутия се запълва с пясък и капакът се заварява. Към нея се закрепва вентилаторна перка от автомобил, циферблат на някакъв оборотомер и плоска тенекия във вид на рул. Всичко това е боядисано в мръсно бял цвят, какъвто е на оригиналната вертушка. Иначе прилика с нея почти никаква. Само в извратена представа на някой треторазреден хидролог специалист тази чудатост може да се приеме за вертушка, понеже има перка. Но пред счетоводната инвентарна комисия номерът минава. Постепенно думата вертушка става синоним, нещо като код, когато трябва бързо да се замести нещо липсващо с друго, дори уродливо. Счупи се нещо или изчезне на море - веднага си казваме „Ще направим вертушка!” Това е за предпочитане пред безкрайни обяснения и счетоводни измъчвания. Вертушката се оказа изключително устойчиво явление. Нещо като политико-социалното състояние на държавата ни. Нещо като уродлив и никому полезен заместител на нещо тъй желано. Вертушка.
Когато комисията по инвентаризацията наближи склада, където се съхранява нашата вертушка, началникът на катедрата се сеща, че трябва да говори с някакъв по-голям началник от щаба и се затваря в канцеларията си. Част от другите присъстващи офицери и преподаватели изведнъж се сещат, че ще трябва да влизат в час. Другарката Пенчева сочи с пръст в инвентарната книга и изрича с безстрастен глас: „Вертушка”. Лаборантът с подчертано усилие измъква от шкафа нашата сурогат-вертушка и разсеяно мълчи. Комисията уточняващо пита: „Това ли е вертушката?” Присъстващите умно се навеждат, оглеждат чудноватото устройство и тактично мълчат. Някой все пак не издържа и смутолевя полу-уверено: „Сигурно това е вертушката.” И след като открият, че изписаният  с черна боя на дъното на кутията инвентарен номер съответства на този записан в инвентарната книга, всички доволно констатират: „Да, това ще е вертушката.” И взаимно си вярват. Лаборантът си отдъхва с облекчение.
Заключителен акорд на годишната инвентаризация е бракуването на износени, повредени и ненужни учебно-материални средства. Водеща и отговорна персона е началникът на финансовата служба - другарката Пенчева. Пристига тя с актовете за бракуване, съпроводена от двама-трима терминатори, матроси от домакинския взвод. Те носят чукове, клещи, ножовки, ножици и други инструменти за счетоводна инквизиция над имуществото определено за брак. С тяхна помощ терминаторите превръщат предложените за брак навигационни пергели, триъгълници, термометри и други прибори и пособия на дребни и неизползваеми части. Тази дейност се извършва под строга инструкция бракуваното имущество да не бъде възможно отново използвано. В българските военноморски сили не съществува явлението имущество втора употреба. Може би това се оправдава с обстоятелството, че едно изстреляно и взривено торпедо не може да бъде използвано повторно?!
Представен е за брак основният прибор на живачен лаг от някаква си немска подводница. И този лаг е неизвестно как попаднал в катедра „Корабоводене”, не се изучава, но се води на отчет. Устройството е  масивна метална отливка в тъмно сив цвят, висока близо метър и половина с огромна лупа от горе за отчитане директно на показанията за скорост и проплавано разстояние. Предвидливо източваме предварително живакът от него - около литър. А лупата, нашият колега сръчко, Кирчо, има намерение след брака да я превърне в приспособление с четири крачета за четене и корекция на навигационни карти.
Терминаторите оглеждат от всички страни  непонятното за тях техническо съоръжение и явно са изправени пред трудното и евентуално не съвсем скорошно успешно раздробяване. Но другарката Пенчева бърза, грабва чука и отривисто го стоварва върху лупата. Тя издава стон и се пръска на парчета. Кръв капе от сърцата ни ... ! Този лупа, преживяла Втората световна война, бе ликвидирана в мирно време от военноморската счетоводна безпощадност.
На площадката пред новостроящата се сграда на ВУЦ на СО „Воден транспорт” е организирана временна площадка за унищожаване и на друго тилово имущество. Дни наред терминаторите от домакинския взвод с олигофренска упоритост привеждат в негодност почти здрави служебни бюра, курсантски класни шкафове с тук там счупена вратичка, шинели, холандки, панталони и всякакво друго вещево военноморско имущество.
Гледаме от балкона на третия етаж на западния корпус тази баталия и офицерът Зоро (капитан І ранг Василев - бел. ред.) съчинява стих, нещо като пародия по „О, Шипка” - „Три деня тиловите орди имущество трoшат! И взор надежда от нийде се не види.”
Актът за инвентаризацията и произтичащите от него мерки са прочетени някъде пред равни и по старши. Някои старшини заминават за други поделения от флота. От там пристигат други. Някои лаборанти сменят катедрите. Като всяка временна човешка дейност инвентаризацията постепенно отшумява. Висшето морско на Негово величество Народа училище отново навлиза в своя градивен ритъм.
МИБЕЛ
Снимките са ни предоставени от капитан І ранг о.з. Христо Бориславов Димитров (ЧОНИ).