НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ПОД РОДЕН ФЛАГ: „НЕСЕБЪР” ИЛИ „БЕЛИЯТ
ЛЕБЕД”

Димитър Рачев, моряк-ветеран, е плавал в продължение на 9 години на пасажерските кораби „Варна” и „Несебър” като отговорник на търговска зала и управител на ресторантите. В своите бележки, които ни предостави, се срещат редица интересни и малко известни моменти от дейността на тези големи и сравнително луксозни за времето си пътнически кораби.
В следващите редове ще прочетете спомена му за „Несебър”:
„Според информацията, която достигна до нас, научихме, че първоначалната идея, проект и замисъл за построяването на „Несебър” е била този кораб да служи за яхта на шведското кралско семейство. Но дали от неудобство пред собствените си граждани, че ще притежава толкова скъпо и голямо плавателно средство или поради някакви други причини, кралското семейство се отказва от него и го предава на търговско предприятие, което завършва строителството на този модерен за времето си кораб. Не след дълго обаче шведската фирма го продава на известната френска корабоплавателна компания „Женерал трансатлантик къмпани”. Но Франция, тогава колониална страна, има други нужди – освен пътници, да превозва и войскови части в Алжир, Тунис и Мароко. За тази цел корабът бива преустроен частично, като добавят и трета класа – или вместо по 300 – 400 човека, на борда му започват да товарят по 600 – 700. Така корабът под френски флаг и с име „Вил дьо Бордо” плава до 1964 г. между Франция и колониалните й владения в Северна Африка.
След като у нас международният туризъм получи през 60-те години начален тласък с построяването на курортните комплекси „Златни пясъци”, „Слънчев бряг”
VILLE DE BORDEAUX, по-късно „Несебър”. Снимката е от дигиталния архив на „Морски вестник”.
„Белият лебед” на Морска гара Варна. Снимката е от фонда на Държавен архив – Варна.
и „Дружба”, почувства се необходимост от туристическо-пасажерски кораби.
Нашата комисия отиде в Марсилия и след постигане на съгласие за цената, „Вил дьо Бордо” бе продаден на България. Още в Марсилия бе взето решение корабът да бъде нагоден според нашите изисквания - макар и с намаляване на капацитетът му за превозване на пътници, да се преустрои и кабините му да бъдат само І и ІІ класа. По този начин, вече преименуван на „Несебър”, над него през 1964 г. се развя  българският флаг. Корабът можеше да приема 317 пътници и 129 моряци екипаж. Имаше 6700 бруто регистър тона, 128 метра дължина, 16 метра ширина и максимална скорост 16 възла. Разполагаше с удобни салони, дневен и нощен бар, където редовно свиреше музика, просторни веранди с шезлонги (всички с фронт към  морето), обширна палуба, басейн, лекарски кабинет, салон за бръснаро-фризьорски услуги, шанд за сувенири, фри-шоп. В ресторанта, където се сервираше за всички туристи, храната бе еднаква както за І, така и за ІІ класа. Обслужващият персонал бе подбран по професионални качества и интелигентност.
Екипажът много обичаше „Несебър”, поддържаше го винаги изрядно чист. Няма да е пресилено, ако кажа, че той блестеше. Така се роди и гальовното му име „Белият лебед”. Така го знаеха в Севиля и Истанбул, във Венеция и Александрия... Като че ли се беше превърнал в одушевен предмет, близък и скъп за всички ни, които имахме щастието през тези години да работим на него.
Сърцето на кораба, машината, туптеше винаги в неотменен и равномерен ритъм благодарение на „златните” ръце на „желязната” команда, както наричахме моряците от техническа експлоатация. А на палубата нямаше нищо излишно, претрупано, което да дразни окото. Може би редът, уютът, способстваха бързо и лесно да се създават контакти между самите пътници, както и между пътниците и екипажа - нямаше дребнавост и разногласия. По време на всеки рейс се организираха Нептунови тържества, вечери на туриста и на екипажа, т.н. бал на капитана... Самодейни групи редовно изнасяха концерти, песните, танците и хората бяха непринудени и естествени. На „Несебър” пътниците от различни националности най-добре чувстваха и опознаваха душата на българина. Всяка услуга се изпълняваше бързо и коректно, в домакинската команда работеха истински звезди на кулинарното изкуство - бай Генчо, Георги Милев, Димитър Радков, Петър Гинев, Недялка Якимова, Филка и Петко Пеневи...
Когато през 1975 г. отидохме в Сплит да предадем „Несебър” за бракуване, последният му капитан - Карабаджаков, в прощалното си слово каза: „Драги моряци, корабът „Несебър” беше гордост за нашата страна. Развявайки родния трибагреник по много морета, ние също допринесохме за прославата на нашата родина и на морския ни флот. Нека се обичаме и уважаваме както досега и помним, че сме служили на първия в морската история на нашата родина голям пътнически кораб.”

Публикувано в предшественика на „Морски вестник” -  вестник „Маяк”, Варна, бр. 46 от 15 ноември 1990 г.

Бележка на редакцията на „Морски вестник”: С тази публикация продължаваме темата за луксозния ни пътническия кораб „Несебър”:
3 април 2013 г. Снимка и бордна карта от пътническия кораб „Несебър” (1964 - 1975 г.)
15 август 2010 г. Честит празник на Варна и на Несебър!
Очакваме и други мнения и снимки от читателите на „Морски вестник”!