НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











Капитан далечно плаване Славчо Рангелов
Евгения Рангелова-Пеева
Трима от стажант-капитаните с велосипеди, 1938 г. От ляво на дясно: Васил Вълчанов, Спас Радулов и Славчо Рангелов.
Ноември 1937 г. Капитан Фурнаджиев води сстажант-капитаните пред гроба на Хамлет. Славчо Рангелов е клекналият най- вляво.
Шестгодишният труд и амбицията за успех ще бъдат увенчани с диплома за получената квалификация. След признаването на Морското училище за висше училище (със закон от 20 април 1942 г.) дипломата, издадена от Военно-морското на Негово Величество училище, Мореходен отдел, ще удостоверява с дата 21 септември 1944 г., че лицето от 32-и випуск Славчо Рангелов Цветков, роден на 29 октомври 1914 г. в с. Драинци, Трънско, е получил висше специално морско образование.
ОТ ЧУКАРИТЕ КРАЙ ЕРМА ДО КАПИТАНСКИЯ
МОСТИК (5)

Очерк за капитан далечно плаване Славчо Рангелов

В Морското училище - част 3

Освен класни занятия, спорт, военна подготовка и едва 10-дневна лятна ваканция програмата предвижда ежегодни учебни плавания. За випуск’32 те са:
- 1932/3 г. (от 12 януари 1933 г., т.е. само няколко месеца след постъпване в училището!) - едномесечно зимно плаване с п/х “Цар Фердинанд” по Александрийската линия: Варна, Бургас, Цариград, Хайфа и Яфа (Палестина), Александрия и Порт Саид  (Египет), о-в Кипър;
- 1933/4 г. - плаване с п/х “България” по Александрийската линия: Варна, Бургас, о-в Родос, Хайфа, Порт Саид и Александрия;
- 1934/5 г. - плаване с новозакупения п/х “Кн. Мария-Луиза” по новооткритата Средиземноморска линия: Цариград, о-в Малта, Барселона и Валенсия (Испания);
- 1936 г. - лятно плаване с п/х “Бургас” по Александрийската линия;
- 1937/8 г. - съвместно плаване на стажантите мореходци от випуск’32 с п/х “Кн. Мария-Луиза” по Континенталната линия през зимното полугодие и индивидуален стаж на кораб през лятното полугодие.

Ротен командир на мореходците от випуск’32 през последната година е лейтенант Вълчо Тонков, роден през 1898 г. в с. Александрово, Ловешко. На този интелигентен и взискателен офицер те дължат много. С него правят и незабравим гребно-ветроходен поход на лодка десятка по протежение на цялото родно черноморско крайбрежие. (След Букурещкия договор от 28.07.1913 г. дължината на бреговата ни линия е 311 км.) Под вещото ръководство на лейтенанта ентусиазираните младежи екипират лодката с всичко онова, което би им било нужно сред непредвидимата морска стихия. В списъка на задължителното оборудване наред с ветрила, въжета, гребла, пояси, инструменти и т.п. влизат и непромокаеми рибарски костюми с широкополи шапки. Естествено - и достатъчни запаси от суха храна. Момчетата ще могат да си готвят и сами на брега, край изтеглената върху пясъка лодка - като откъснати от света мореплаватели... От Варна се насочват най-напред към нос Екрене - крайната северна точка на тогавашната ни морска граница. После под ветрила се спускат чак до границата с Турция. Запознават се с маяците и знаците, край които плават или гребат. На място опознават плитковините, подводните скали и течения, които са опасни при корабоплаване в мъгла. Ученото в клас сега се онагледява и допълва с поучителни истории за заседнали или пробити кораби и за морски битки. Там, където стъпват на суша, курсантите посещават брегови постове и анализират особеностите на заливите и бреговата ивица. Специално внимание отделят на подстъпите към вътрешността на страната и на особено уязвимите места, удобни за десант на чужди съдове или за контрабанда: широкото устие на Камчия, където няма препятствия; дефилето Камчия-Обзор с дълбоката гора, обраслия с растителност и добре прикрит район на Свети Влас и т.н., и т.н., чак до устието на река Резовска. (Лейт. В. Тонков ще достигне до чин капитан II ранг и началник на Флота. През 1945 г. ще бъде осъден на смърт от Народния съд, във връзка с разстрела на девет комунисти във водите на Варненския залив през юни 1944 г.)
Съгласно учебния план на Морското училище теоретичното и практическото обучение през последния курс се провежда на кораб. В зависимост от личните желания на курсантите петима от випуск’32 се подготвят за морски капитани, трима - за речни капитани (до 1935 г. дунавските ни пристанища са били обслужвани от чужди кораби!), останалите - за механици и офицери. Има и пет авиатори, четирима от които ще загинат твърде млади.
Учебната 1937/1938 г. на мореходците (една пълна година, без ваканционни седмици) е разделена на два семестъра: зимен - практически (но включващ и теоретични занятия), и летен - приложен (упражнителен). Курсът съдържа всички елементи на академична учебна програма (график, лекционни теми, практически занятия, начин на ръководство, начин на оценяване, актуалност и т.н.) и дава ясна представа за процеса на обучение на курсантите. Освен това показва, че по отношение на подготовката на кадри Морското училище и БТПД - при съвместни усилия, за кратко време - са поставили началото на похвална традиция.
За бъдещите морски капитани Васил Дамянов Вълчанов от Пловдив, братя Димитър и Спас Стефанови Радулови от Габрово, Димитър Цанев (по фамилия Атанасов) от Враца и Славчо Рангелов (по фамилия Цветков) от София плаващ университет в периода октомври 1937 г. - февруари 1938 г. става п/х “Кн. Мария-Луиза”, поддържащ континенталната линия Варна-Бургас-Западна Европа. (Корабът е под български флаг от 1933 г., но е построен през 1919 г. във Франция. Има товароподемност 5000 т и 64 пътнически места. Развива скорост до 10 възли. Дълъг е 107.75 м, широк - 14.20 м.) Облечени в униформа на офицери от БТПД, курсантите се качват на борда на кораба, за да отплават към Ла Валета на о-в Малта, Гибралтар, Ла Манша, Анверс, няколко датски пристанища и немското Кайзер Вилхелм при Килския канал. Командант на кораба е кап. Димитър Фурнаджиев (1895-1988), високоинтелигентен и родолюбив българин, който има славата не само на отличен навигатор, но и на талантлив преподавател. (Роден в семейството на хлебари в полите на величествената Рила, той попада твърде неочаквано под влиянието на свой сродник - морския офицер Никола Фурнаджиев, участник в Руско-японската война. Красивата униформа на отпускаря грабва очите на самоковлийчето, а разказите за морски битки и пътешествия запалват съдбоносната искра, която ще го отведе към морето. Завършва Морското училище през трудната за България 1920 г. и специализира две години в Германия. След завръщането си за кратко време е командир на военен кораб, после постъпва в БТПД. Известно време е преподавател в Морското училище.) Старши помощник на п/х “Кн. Мария-Луиза” е роденият в Габрово през 1909 г. кап. Иван Станчев. (След четвърт век, през 1963/64 г., като капитан на 10 000-тонния м/к “Раковски” той ще стане първият български Магелан!) Втори помощник на “Кн. Мария-Луиза” е кап. Альов, трети помощник - кап. Георги Заяков от випуск’31. Съгласно програмата, по време на плаванията стажантите по цикличен разпис се придават на отделните капитани, като изпълняват съответните им функции, но без носене на самостоятелна вахта. Вечер всички се събират за теоретични занятия. По заповед на кап. Фурнаджиев офицерите разработват и изнасят пред стажантите лекции на определени теми. После на свободна дискусия се подлагат практически въпроси. В съответствие с изискванията на програмата се правят и упражнения, като се решават задачи. Подробно се обсъждат точността и възможните грешки при астрономическите наблюдения и при различните изчислителни методи в областта на навигацията и товарно-разтоварните операции. По лична инициатива на кап. Фурнаджиев един час всяка вечер се отделя и за изучаване на английски език - като абсолютно необходим за всеки морски навигатор. Командантът със собствени средства е набавил учебници самоучители по програмата на Радио Виена и, седнал в салона редом със стажантите си, той самият усвоява и усъвършенства езика. Необходимостта се налага от боравенето с морска терминология, от контактите с представители на чуждоземните власти, с агенти, клиенти и пътници, даже и от разговорите с обикновени местни хора.
На 13 февруари 1945 г. Дирекцията на водните съобщения към Министерството на железниците, пощите и телеграфите ще издаде свидетелство, удостоверяващо, че същото лице има степента капитан от далечно плаване - на основание Закона за търговското корабоплаване от 28 февруари 1931 г., който установява правата на корабоначалниците, първите механици и корабните офицери в Българския търговски флот.
Вежливият кап. Фурнаджиев държи екипажът му да оставя похвално впечатление където и да се намира, защото дълг на всеки моряк е да представя достойно своята страна! През ноември в гр. Рандерс (в източната част на очаровалата много български моряци тогавашна Дания), отегчен от бавното и примитивно разтоварване на кюспето, кап. Фурнаджиев решава да посети отдалечена на 5-6 км извънградска забележителност и веднага отправя покана към стажантите: “Господа, хайде с колелетата да отидем до гроба на Хамлет!”
Макар и да ги нарича “Господа”, към тях той се отнася по-скоро бащински, тъй като разликата във възрастта е двадесет години. А момчетата, попаднали под благотворното влияние на големия педагог, усещат желание да научат все повече и повече - личният му пример е заразителен. Тази любов и уважение към своя учител те ще запазят до края на живота си. (Нещо повече - ще я предадат и на собствените си деца, които, срещайки белокосия господин из варненските улици, ще го поздравяват с почтителност като “учителя на татко” и “последния командант на потопената “Шипка”. През март 1975/9 г. Морското училище ще покани капитаните Димитър Фурнаджиев, Славчо Рангелов и Любомир Милков - ветерани от две поколения - на среща с поредния випуск. Ще ги посрещнат тържествено и ще ги аплодират още докато се изкачват по парадната алея - “както се полага на хората, отдали сили и дръзновение, посветили десетилетия за утвърждаване името и традициите на българските моряци и флот” (думи на дописника курсант П. Стоянов). Споделяйки своя опит и спомени, трупани няколко десетилетия, морските “вълци” ще отправят напътствия към новото попълнение. С множество примери из личните си одисеи ще призоват към висока отговорност и всеотдайност, дори и с цената на жертвоготовност - в името на любимата професия и родината… И в последните години на дългия си живот кап. Фурнаджиев, с разклатено здраве и измъчващи го крака, но със свеж ум, ще бъде винаги желан гост в дома на кап. Рангелов и съпругата му, която познава от дете: нали и той, на свой ред, е бил помощник при баща й! Разговорите са за морето, корабите, Параходството, колегите, за стара Варна - толкова общи спомени ги свързват. По волята на съдбата те тримата - кап. Д. Фурнаджиев, кап. Сл. Рангелов и съпругата му Радка Рангелова, ще останат близки во веки веков. Макар и в различни години, ще бъдат погребани в три съседни, поредни гроба на новото варненско гробище в Тополите. И както приживе, така и след смъртта си истинските кавалери ще оставят дамата в средата…)
След последното съвместно плаване настъпва час за раздяла на петимата неразделни другари от мореходния випуск’32. Съгласно учебната програма всеки от тях ще поеме функциите на стажант капитан със самостоятелна вахта на един от корабите на БТПД. На п/х “Кн. Мария Луиза” остава само Васил Вълчанов. Славчо Рангелов е разпределен на п/х “Балкан” и с него през март 1938 г. посещава Анверс, а през м. май с.г. стига до Белфаст (Северна Ирландия), където заедно с десет от по-младите членове на екипажа представя българския футбол - в мач срещу местен отбор.
През октомври 1938 г. приключва 6-годишното обучение на випуск’32 в Морското училище. Резултатите, показани от възпитаниците мореходци, са обобщени в следната
ПРЕЦЕНКА
ОТНОСНО ПОДГОТОВКАТА НА СТАЖАНТ КАПИТАНИТЕ ОТ ВИПУСК’32 НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ
През практическия курс, който преминаха при нас стажант капитаните от 15 октомври 1937 г. до 15 октомври 1938 г., констатира се, че изобщо теоретичната подготовка, която им е дадена от училището, е пълна и добре усвоен материалът по различните изучавани предмети.
Практическата подготовка също им е дадена в нужния размер, за да могат бързо и вярно след само тримесечно практическо плаване да получат пълното доверие от страна на командантите от параходите ни за тяхната положителна работа.
Единствен недостатък при службата им на нашите параходи се почувства от слабото владеене на чуждите езици, особено на английския език, който никак не е застъпен в училището. Този недостатък затруднява силно стажантите при ползването от лоцията, картите и при сигнализация.
Би било много полезно, ако на учениците се даде поне една основа по английски език, върху която те впоследствие да изградят по-нататъшното изучаване на езика.
Прави силно и отрадно впечатление насадените здрави морални и нравствени качества в учениците. Те се проявиха напълно дисциплинирани - почтителни, послушни, добросъвестни към изпълнение на служебните задължения и с пълно желание да усъвършенстват още повече тия качества.
Всички с любов и преданост носят морската служба и дават основание да вярваме, че ще станат добри и надеждни капитани, които с достойнство ще носят морската служба не по-зле от капитаните от големите и старите морски нации.

Шестгодишният труд и амбицията за успех ще бъдат увенчани с диплома за получената квалификация. След признаването на Морското училище за висше училище (със закон от 20 април 1942 г.) дипломата, издадена от Военно-морското на Негово Величество училище, Мореходен отдел, ще удостоверява с дата 21 септември 1944 г., че лицето от 32-и випуск Славчо Рангелов Цветков, роден на 29 октомври 1914 г. в с. Драинци, Трънско, е получил висше специално морско образование.
(Дипломата ще бъде презаверена от Отделението за висше образование към Министерството на народното просвещение на 27 февруари 1945 г.) На 13 февруари 1945 г. Дирекцията на водните съобщения към Министерството на железниците, пощите и телеграфите ще издаде свидетелство, удостоверяващо, че същото лице има степента капитан от далечно плаване - на основание Закона за търговското корабоплаване от 28 февруари 1931 г., който установява правата на корабоначалниците, първите механици и корабните офицери в Българския търговски флот.
На 20 август 1945 г. свидетелството ще бъде легализирано и комплектовано със заверен превод на английски език от Консулския отдел към Министерството на външните работи и на вероизповеданията на Царство България. Така сертификатът за квалификация captain from the far navigation става валиден и зад граница.
През 1962 г. шестте години обучение на випуск’32 ще бъдат погледнати в ретроспекция. По случай 30-годишнината от постъпването в Морското училище механикът от Българското речно плаване в Русе Любен Станев ще отправи към съвипускника си Петър Андронов послание в стихотворна форма.

Спомени
Помниш ли, Пепо, дните начални, плаца учебен и редкия ход?
Помниш ли дългата пушка, що глезените стигаше и детското рамо кривеше?
Помниш ли извънредното учение и патешкото ходене?
Помниш ли такта на марша параден и бодрата песен?

Помниш ли караула в затвора и трепета в мрака на банката
в мазата, парола, караулното, гдето за класно учихме?
А бяхме деца, забравили детската волност, сковани
зад оградата телена в сурова войнишка съдба.

Помниш ли гребното учение, примките и лопатите тежки,
десеторките с ветрилата и походите в морето лазурно,
Галата, Карантината, Камчия и езерото синьо?

Помниш ли Созопол, скалите, морето прозрачно,
прибоя и златния пясък?
Помниш ли десеторката наша и такта на веслата,
състезанията гребни и ветроходни?
Помниш ли танца моряшки?

Помниш ли “Храбри” и кубрика с гъсто окачени койки,
плесента, смрадта, и дървениците рояци?
Помниш ли Гълъбчето с червената мутра и плесника
заради нашата солидарност?
Помниш ли качегарната и морето бурно, десанта на Каваците,
вълнението мъртво и умората смъртна?
Помниш ли походите морски в златото на луната обляни?

Помниш ли, Пепо: Иван Русев, Николчев Цоло, Матейчо, Спас Радулов
и други, които в борбата с живота паднаха, в устрем
младежки и вяра в победа и хубаво утре?
Едни паднаха, други закалени останаха и продължиха
до днеска борбата с живота, и победиха.

Преживелици прежни - и хубави, и лоши - отлетяха в забрава,
под ударите на живота, но други все пак останаха,
и ще останат след предстоящите битки - до бореца последен.

(По изричното желание на автора стихотворението ще бъде прочетено след двадесет години - на 2 октомври 1982 г. - на юбилейната среща на 32-ри випуск, състояла се в София.)

От чукарите край Ерма до капитанския мостик (1)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (2)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (3)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (4)

Следва

Евгения РАНГЕЛОВА-ПЕЕВА