НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











Капитан далечно плаване Славчо Рангелов
Евгения Рангелова-Пеева
Капитан Васил Филев - Барбата, един от популярните му портрети, оригиналът се съхранява в семейния архив на автора.
Капитан Васил Филев - Барбата, на мостика. Снимката се съхранява в семейния архив на автора.
Параходът „Цар Фердинанд”, на борда на който се срещат капитан Славчо Рангелов и бъдещата му съпруга Радка Филева. Картината е нарисувана от корабния агент от Бургас Димчо Пишманов специално за публикацията на Евгения Рангелова-Пеева.
ОТ ЧУКАРИТЕ КРАЙ ЕРМА ДО КАПИТАНСКИЯ
МОСТИК (6)

Очерк за капитан далечно плаване Славчо Рангелов

В Българското търговско параходно дружество - част 1

Родино моя, зла е твойта орис
и тя чертае тежкия ми жребий
закърмен с твоята велика горест,
да работя и да умра за тебе.
(Н. Ракитин, 1920 г.)

През октомври 1938 г. стажантите от випуск’32 са произведени в трети помощник капитани. Славчо Рангелов е назначен на товаро-пътническия параход “Цар Фердинанд”. Корабът е построен през 1913 г. в Италия с предназначението да поддържа Близкоизточната линия, но в началото на 30-те години е преустроен и модернизиран, за да предлага повече комфорт. Развива скорост 12 възли, има 140 пътнически места и товароподемност 3000 т. “Цар Фердинанд” извършва и специални летни туристически рейсове, по време на които за доброто самочувствие на пътниците (българи, и чужденци) се грижи целият екипаж - от команданта до камериера и готвача. Голяма реклама за тази доходоносна инициатива на основаното през 1893 г. БТПД и за нейното отлично изпълнение от страна на моряците ще бъде поредицата статии “Цариградски скици”, излезли изпод перото на проницателния Тодор Кожухаров, илюстрирани от художника Борис Денев и поместени във вестник “Слово” през юли-август 1939 г. (Там, между любопитните коментари за кораба, команданта и моряшкия живот и възторжените описания на Босфора и Цариградските забележителности, се среща и констатацията, че “докато родените за туристи чужденци се интересуват и от най-незначителните подробности, ние [българите] мечтаем час по-скоро да се отклоним от отегчителните лекции на гидовете и да видим колко струват например връзките и ризите по витрините на цариградските магазини!”) През 30-те години на XX век с п/х “Цар Фердинанд”, а и с други наши кораби поединично или на групи пътешестват известни български интелектуалци (музиканти, артисти, архитекти, художници, журналисти и др.), индустриалци, търговци и политици. За да открият нови хоризонти, те за първи път влизат в досег с българското морячество. И се оказват спечелени завинаги за морската ни кауза, която не след дълго обаче ще преживее страшен крах…
Службата си като трети помощник кап. Сл. Рангелов започва при команданта Васил Евтимов Филев. Побелелият капитан с присвити по навик очи и с характерна къса брадичка (и с още по-характерен речник - заради многото руски, турски, гръцки, италиански и френски думи и изрази, които спонтанно вмъква) е роден в Русе през 1880 г. в семейството на търговци.

(Братя Филеви използват речния транспорт, за да изнасят кожи в Европа - чак до Лайпциг. С бланки с фирмения им щемпел отпреди Освобождението Ангел Кънчев, представящ се за доставчик на кожи, е прикривал комитетската си кореспонденция с Гюргево.) Бащата умира сравнително рано и оставя вдовица, три дъщери и двама сина. По-големият се удавя в Дунава. С клетви и сълзи сломената Сийка Ганчова Дряновска, по мъж Филева, заставя изтърсака на семейството да обещае, че кракът му няма да стъпи във вода. Васил насича лодката си и демонстративно извозва цепениците до дома им на ул. “Хр. Ботев” № 5. (Днес на това място се намира сладкарницата на хотел “Дунав”.) След време, упорито отклонявайки всякакви увещания за Търговската гимназия в Свищов, заминава за Русия - да учи в Морско училище! Когато го завършва, наема квартира в Одеса и започва работа на руски ветроходи и параходи. За да не се откъсва от семейството си, плава и по Дунава. (През 1886 г. по почин на княз Юри Гагарин руският п/х “Болгария” заедно с “Русь” са положили началото на ежеседмичната линия Одеса-Русе.) През 1903 г. за Васил Филев идва звезден миг - назначен е за втори помощник на българския “България”! От 1 април 1907 г. е вече командант.
За службата си на море е удостоен с два ордена: орден за военни заслуги V степен на Георгиевска лента (за участие в Балканската война - за услуги и прехрана на командваната от ген. Стилиян Ковачев IV армия при Булаир и Сароския залив) и офицерски кръст за граждански заслуги (за многократно спасяване на военнопленници през Първата световна война). Този стар морски вълк, неслучайно известен с прякора си Барбата, много ще хареса младия помощник Славчо Рангелов. (Онова, което русенецът знае за трънчаните, е твърде малко, но е похвално. То е от войните, в които сам е участвал и за които е добре информиран. В тежките битки при Булаир през януари 1913 г., когато и морето бълва огън срещу нашите позиции, трънчани - включително и “чичовците” от 49-ти резервен полк - са извършили истински подвиг, спирайки българското отстъпление и пленявайки турското полково знаме. Трънчани, командвани от трънчанина подполк. Хараламби Тошков (1868-1932), са участвали в атаката на укрепения Тутракан през септември 1916 г., а в деня на Солунското примирие (29/30 септември 1918 г.) са
разбили италианците при Соп. Трънчани са се били при Калугерени пред Букурещ през ноември 1916 г. и са гнили в окопите край Битоля през 1917-1918 г. Във войните 1912-1918 г. Трънско е дало 1178 убити. “Хм, значи, новият помощник е син на един от тях?!”)
През декември 1938 г. п/х “Цар Фердинанд” отплава за Цариград, Хайфа и Порт Саид. На борда му за първо учебно плаване са половината третокурсници от випуск’35. Между тях е варненецът с родопчанска кръв Добрин Чакъров,  приятел на кап. Сл. Рангелов още от Морското училище и брат на председателя на ФК “Тича”. На борда е и 22-годишната Радка Филева, която след 6-месечно пребиваване в Италия (брат й следва в Морската академия в Ливорно), е предпочела да прекара отново на път празничните зимни седмици. От 8-годишна тя често е “адютант” на баща си, тъй като издържа безпроблемно на морско вълнение (за разлика от сестра си, а и от майка си, която след воайажа до Египет през 1926 г. отказва всякакво плаване). Завършила полукласическия отдел на Варненската девическа гимназия “Княгиня Мария-Луиза”, капитанската дъщеря е една от първите колоездачки във Варна, играе тенис, кара летни кънки, катери се по дърветата в бащиното си лозе (точно срещу лозето на главния механик Борис Апостоловски), говори френски и италиански, не се разделя с фотоапарата си и до края на живота си ще запази страстта към пътешествия, въпреки безпокоящите я последствия от травма в гърба. Госпожицата, която умее да се вписва в корабното ежедневие дискретно, с разбиране и такт (без всякакви капризи!), се вижда не за първи път заобиколена от стегнати, почтителни и отговорни младежи, които  изпълняват безпрекословно всяка команда на баща й и един ден ще станат като него. По неговите реакции тя съди кой как е оценен и доколко това съвпада със собствените й впечатления. Но винаги идва време, когато младите се вглеждат по-дълбоко и от възрастните. На границата между две години и между две исторически епохи, в навечерието на Втората световна война, третият помощник на п/х “Цар Фердинанд” и командантската дъщеря ще се забележат като единствени под средиземноморското слънце, огряло открития летен мостик. И ще продължат да се вглеждат един в друг - все по-дълго и по-внимателно…
За кап. Сл. Рангелов периодът между пролетта на 1939 г. и лятото на 1940 г. минава в плаване. В усърдие и бдителност - когато е на вахта. В четене и размишления - когато се усамоти в полумрака на тясната кабина. Като изтекла вода са отминали годините на обучение (макар че всяка степен ще се превзема с нови изпити!) Службата е разпиляла приятелите му от Морското училище, разделила го е с близките му, отдалечила го е от дъхавата трева и сенчестите дървета (от сушата, както на борда наричат земята), превърнала го е в отшелник. В замяна е получил онова, за което е мечтал: път към света зад хоризонта - на кораб с българския флаг. (В годините, които следват, ще преброди океани, ще пресича екватора и Полярния кръг. Ще преминава през проливи - Босфора и Дарданелите, Керч, Месинския и Гибралтарския, Ла Манша и Па-де-Кале, Скандинавските, Баб-ел-Мандебския и Ормузския. Ще се промъква през канали - Суецкия, Килския, Панамския. Ще навлиза в устия на реки, в заливи и докови камери. Ще вдига флаг в пристанища от четири континента. И твърде скоро ще открие, че от всички брегове родният е най-жадуван!) Оттук нататък не курсантът, а капитанът ще живее и работи по нов график - в голямото семейство на многочленен екипаж. В железен дом - с желязна дисциплина. Сред мъже, с които отношенията са по устав йерархични и по мъжки колегиални. На борда няма ден за труд и нощ за отдих и не часовникът диктува ритъма. Сънят е кратък - сред люшкане, вибрации и шум. По всяко време тук може да започне товарене и разтоварване, маневра и контрола, щурмуване. Тук има вахта - в открито море, на рейда или на кея; при вятър и вълнение, течения и мъгли, приливи и отливи, фарове и шамандури, плитковини и теснини, магнитни аномалии. Има карти и лоции, уреди и машини, флагове и светлини, бои и въжета. Има лабиринт от дълги тесни коридори, стръмни стълби и малки каюти. Има водовъртеж от задължения и изненади. Тук от капитана се иска трезв анализ, предвидливост и бърза, но адекватна реакция. Преди всичко - отговорност. Няма място за възторг и унес, нито за отчаяние и равнодушие. Не командантът - самата служба пропъжда слабия, а силния задържа. Тя придава нов смисъл на нещата и изгражда друго самочувствие. Премине ли повратната точка, морякът сраства с кораба и остава свързан с морето завинаги. На борда - като вкъщи... Третият помощник кап. Сл. Рангелов приема предизвикателството и е доволен от избора си. За жалост, не ще се радва дълго на успешния си старт. След двадесет мирни години политическата ситуация в света отново се влошава до степен да разбие живота на милиони хора. След избухването на Втората световна война на 01.09.1939 г. (на този ден “Цар Фердинанд” е в Цариград - с около 300 немски и полски туристи на борда!) и особено през 1940 г. рязко се променят условията в районите на плаване на българските кораби: Черно море, Проливите, Средиземно море, Западноевропейското крайбрежие. В ранната пролет на 1940 г. сред екипажите се надига стачна вълна за по-добро заплащане на труда и за осигуровка на моряшкия живот и имуществото в условията на повишен риск. Въпреки закона за забрана на стачките протестиращите отстояват исканията си и в наши, и в чужди пристанища. Ще последват наказания за по-активните участници. Между уволнените е кап. Димитър Радулов, плаващ на п/х “Шипка” под командването на кап. Д. Фурнаджиев. Своевременно напуска служба и Васил Вълчанов - пом. капитан на п/х “Варна”. Не им остава друго, освен да потърсят работа на кораби под германски или италиански флаг, които по това време плават в Черно море. Дипломата и чуждите езици ще им помогнат…
В личен план този период е може би най-светлият в живота на кап. Сл. Рангелов. По време на кратките пребивавания във Варна, между дежурствата на кораба, се среща с г-ца Радка Филева и малко по малко навлиза в кръга на нейните приятели. Вече го приемат и в дома на Филеви на ул. “Опълченска” № 27. Там има втори професионален моряк - морският офицер Евтим Филев, някогашен футболен запалянко, а после и играч нападател в състава на прочутия варненски тим “Владислав”. Основна тема на разговорите  - не само между мъжете - са войната и очакваното връщане на Южна Добруджа в пределите на България. В този дом също тегне една граница. В Каварна (дадена на Кралство Румъния, съгласно Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г.) живеят майката, сестрата, братът и много роднини на г-жа Ганка Филева, по баща Никола Хаджидимчева. Котленци, потомци на Хаджи Димчо Хаджиянакиев и на цариградския търговец Хаджи Петър Хаджиматеев, те са напуснали изпепеленото си гнездо в Балкана след големия пожар през 1894 г. (С една дума, също преселенци, но в свои земи в равна Добруджа.) Най-големият брат на Ганка Филева, д-р Димитър Николов, е завършил в Женева през 1897 г., практикувал е в Айтос (основател е на болницата), а през Балканските войни и Първата световна война е бил фронтови лекар. Отзивчивото му сърце се разхлопва твърде рано и той почива през 1926 г. при близките си в Каварна, т.е. в Румъния. Вторият брат, Рафаил Николов, е бил кмет на Каварна до края на Балканските войни и на него се е паднала тежката участ да предаде града на румънците. През 1918 г. - година на превратности за Добруджа - за кратко се включва в политическия живот и после се оттегля по необходимост… Неомъжената сестра на г-жа Филева, любимата леля Мика, е завършила Девическото държавно педагогическо училище в Шумен през 1909 г., учителствала е за известно време, после е изкарала курсове за помощник-фармацевт и е постъпила на работа в Окръжната болница във Варна. В края на 30-те години се е прибрала в Каварна при майка си баба Радка и при болния си най-малък брат Георги, за които се грижи с онази всеотдайност, която е показала и като самарянка през войната. (През есента на 1940 г. пременените каварненци - с ученически хор, цветя в ръцете и сълзи в очите - ще посрещнат първите български катери, тръгнали на обход по крайбрежието. Всред военните ще бъде и Евтим Филев - висок, рус, синеок, с офицерска пелерина и кортик на кръста. За баба Радка и вуйчо Рафаил събитието е преголяма радост и не след дълго те ще си отидат от света - като български поданици, както подобава на котленци…)

От чукарите край Ерма до капитанския мостик (1)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (2)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (3)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (4)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (5)


Следва

Евгения РАНГЕЛОВА-ПЕЕВА