МВ "Компас", новини, юли 2013 г. :: ОТ ЧУКАРИТЕ КРАЙ ЕРМА ДО КАПИТАНСКИЯ МОСТИК (11) ::

НОВИНИ

ДОКУМЕНТИ

август 2013 г.

:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар

Капитан далечно плаване Славчо Рангелов

Евгения Рангелова-Пеева

ОТ ЧУКАРИТЕ КРАЙ ЕРМА ДО КАПИТАНСКИЯ
МОСТИК (11)
Очерк за капитан далечно плаване Славчо Рангелов

Времето, прослужено по крайбрежието, има едно неоспоримо преимущество: кап. Сл. Рангелов е повече у дома си. И ритъмът на живота му е по-близо до оня на сухоземните люде, които пълнят улиците, учрежденията, заводите, стадионите, градините, транспортните средства. Тези хора работят осем часа на ден - по регламент. Извън работните часове се срещат с приятели, явяват се на родителски срещи, правят излети със семействата си, посещават лекарски кабинети при първия симптом или, крайно разстроени, оставят детето си в болница (както става с Рангелови, когато малката Мая заболява от скарлатина). Те прекарват вечерите си по гости, в ресторант, на театър и кино или просто вкъщи - в разговори или над увлекателна книга. Те даже и не си помислят, че някъде из морето и световния океан - отвъд линията на хоризонта зад фара на Галата - бодърстват, напрягат ум, сетива и ръце мъже от едно прастаро съсловие, обрекло се на риск и на вечно движение. Мъже, носещи се из необятния простор, но приковани към къс желязо. Мъже, които надушват бурята, преди да се е появила. Мъже, които като жреци посрещат и изпращат небесните светила - с вечна готовност да ги вкарат във формулите си, за да хвърлят котва именно там, закъдето са тръгнали. Мъже, които могат и да не легнат по няколко денонощия, щом метеорологичното време или товарът не позволява…
В тези години, прекарани на сушата, една заплата е недостатъчна и капитанската съпруга започва да плете срещу възлагане. (След като е изплела толкова красиви дрешки на дъщерите си, защо да не се справи и с чуждото?!) Понякога плетивото й се връща за поправка и това я разстройва, но с търпение и с подкрепата на съпруга и сестра си тя понася всичко - в името на децата, на които се е посветила изцяло. Ще държи плетката в ръце и едновременно ще провежда диктовки или ще препитва ту едната, ту другата дъщеря. Ще ги насърчава да водят кореспонденция с роднини и приятели, за да се упражняват в писането (след години ще въведе тази практика и при четирите си внучета). Ще ги насърчава в различни домашни и извънучилищни занимания - четене, изучаване на чужди езици, рисуване, бродиране, плетене за куклите, хербарии, колекциониране, спортуване, докато те сами не тръгнат след своите интереси - всяка според наклонностите си. Капитанът се намесва по-рядко - по въпроси, които чакат неговата компетентност, или пък като последна инстанция, раздаваща справедливост. Когато е възможно, ще качва децата на кораба и там, изпълнявайки задълженията си, неволно ще им преподава уроци, каквито другаде не се предлагат.
Рангелови ще общуват отблизо с хора от различни кръгове. Единият е колегиалният: преди всичко семействата на съвипускниците от Морското училище, но също и на по-възрастни или по-млади колеги като капитаните Георги Боев, Иван Станчев, Васил Кушев, Михаил Попов, Георги Генов, Владимир Странджалиев (след няколко години - и кап. Тодор Камбуров, кап. Михаил Мортев, главния механик Костадин Стрелухов)

Параходът “Хр. Смирненски” в Пристанище Бургас. Снимката е направена през 1956 г. и е от фондовете на Държавен архив - Варна

и др. Тук разговорите най-често скачат от море на море и от порт на порт, но с онази сдържаност на истинските моряци, която изключва забавната интрига от професионалните дела. Не минава и без закачки, но те са от сърце и са предназначени повече за развеселяване на моряшките съпруги…
Друг кръг съставляват варненци, с които дъщерите на Филеви дружат от деца: Цена Блъскова и съпруга й Иван Димитров, Радка Аврамова и съпруга й Петър Петров, Вичо Димитров и съпругата му Виолета от Лом, Любен и Ана Чобанови, Милка и отец Христо Михайлови. (Лятно време към тях се присъединяват многоочакваните приятели, напуснали Варна: Елена Константинова и Пейчо Загорски, Надя Бойчева и Антон Ковачев, и др.) Тези общителни и интелигентни хора със свой стил на живот не забравят нито традициите, нито прелюбопитните си спомени от стара Варна… Третият кръг с годините ще се превърне в нещо като голямо семейство. Уникалната “компания”, както я наричат всички, включва семействата на инженерите корабостроители с европейски дипломи Георги П. Георгиев, Николай Бояджиев, Стефан Парушев и Архангел Стойнов, на преподавателите от Икономическия университет проф. Станислав Хаджиев и доц. Илия Патев, на доктор Димитър Димитров, на адвокатите Иван-Асен Иванов и Петър Горнев, на музикантите Елена и Веско Иванови, на икономиста Вълчо Дублев и др.). Освен взаимни гостувания със и без повод вкъщи или на лозе, размяна на мнения, съвети, новости и книги, посещения на спектакли (и мачове - за мъжете) и т.н., “родителското тяло” организира чудесни излети ту до красиви гористи местности, ту до все още девствени плажове, а в топлите вечери - и срещи на прохлада в Морската градина. Вместването на многобройната чета и вкъщи, и в превозното средство създава затруднения, но за всичко се намира решение. Казано накратко: живот със и всред приятели, какъвто младите в по-ново време нямат щастието да познават…
Годината 1955 отминава неусетно, с едно единствено събитие: на 6 октомври Радка и Славчо Рангелови отбелязват 15-годишнината от сватбата си. Поканени са най-близките роднини и приятели. По хубава случайност скъп гост става пристигналият във Варна кап. В. Вълчанов, който се появява неочаквано с огромен букет от бели карамфили. Такава среща винаги покачва настроението и открехва вратата към задушевни разговори…
Новата 1956 г. започва със запомнящо се посрещане. В дома на сем. Иванови на ул. “Парижка комуна” всички дами от компанията са се постарали да направят трапезата наистина празнична. Разиграва се томбола - радост за децата! След топовните гърмежи всички излизат на улицата и се хващат на хоро - за почуда на съседите и редките в този час минувачи. После се прибират в топлата къща и продължават с “танци, песни, викове и смехове”, както е записано в детския дневник…
На 5 март 1956 г. Варна посреща жеравите - те долитат откъм морето и носят първия пролетен лъх… На 19 март 1956 г. Рангелови и приятелите им отбелязват Заговезни. Децата са маскирани с голяма фантазия, но въпреки това се оказва, че японките са две, двама са и палячовците. А има още унгарка, балерина, кадъна, готвачка, Кумчо-Вълчо и т.н. Олелията стига връх, когато домакинът залюлява конеца с халвата. В един миг глъчката замира: пред очите на всички във въздуха се е превъртяла красива бяла торта и е тупнала на килима! Пространството не е било достатъчно за развеселената компания…
На 25 април 1956 г. кап. Сл. Рангелов заминава с влак за Русе, оттам - за Браила, Румъния. Изпратен е да приеме новия влекач “Г. С. Раковски” и през Сулина да го докара във Варна. (Явно, най-после е заслужил доверието на отговорни лица, за да премине в по-горна категория право на плаване!) Прибира се на 8 май, след Великден. На следващия ден купува за домашно ползване нов, голям Географический атлас мира. Първото, което ще направи, е да отвори на картата с делтата на Дунав. За да разкаже как се плава там и какво е новото (в сравнение с военните години), а и за да провери доколко пълен е азбучникът на географските наименования в края на обемистата и доста тежка книга. Накрая ще възложи на дъщерите си справка - уж на игра, а всъщност за упражнение. (Капитанът няма да забрави никога невъздържаната реакция на свой колега, чиято съпруга не е могла да назове столицата на европейска държава!) И докато ученичките се ровят из атласа, капитанът ще разтвори една от книгите на многотомната “Унгарска рапсодия” и ще се постарае да навакса закъснението поради командировката. За романа има опашка от читатели, естествено - от компанията.
През лятото кап. Сл Рангелов е на влекача, а съпругата му разнообразява ваканцията на децата с разходки по море! На 16 юли 1956 г. - до Звездица във Варненското езеро, с 60-местния м/к “Евксиноград”. На връщане, още преди корабчето да е навлязло в канала под Аспаруховския мост, връхлита буря. Рангелови и гостите им от София (единствени пътници!) са облени с вода, която в миг прехвърля борда. Дотичалият моряк се спуска да завърже тентите, но не успява и набързо прибира децата и двете майки в долния салон. При силно клатене и ураганен вятър корабчето едва успява да акостира на кея във Варна. В съседство е вързана “Калиакра”. От борда й в тъмното долита басов глас с покана към измокрените и премръзнали туристи да се подслонят на завет в уютната обстановка на първокласния салон. Оказва се, че под проливния дъжд г-жа Рангелова е била разпозната от дежурния Крум. В това време в града се сипят счупени стъкла, клони и саксии… На 20 юли 1956 г. следва екскурзия до Несебър с м/к “Емона”, чийто капитан е Георги Генов. (Съпругата и големият син на капитана правят компания на Рангелови). На тръгване морето е спокойно, но още преди нос Емине задухва вятър. В Бяла люлеещата се върху вълните лодка идва два пъти до кораба, за да превози пътниците. Обзор е отминат без спиране - условията не позволяват. В Несебър слизат повечето пътници. Разходката из стария град е приятна, но къпането на плажа при дюните е забранено заради вълнението. В следобедните часове - малко след връщането на “Емона” от Бургас - в района на Несебър се разразява силна буря. Кап. Генов решава да изчака с отплаването, докато стихне вятърът. Към полунощ качва пътниците, тръгва едва в 03:00 ч. Морското вълнение обаче не пада изведнъж и то превръща плаването покрай нос Емине, та и до Варна в тежко изпитание за повечето пътници. Морската болест се предава буквално от човек на човек, а екипажът се чуди как и на кого по-напред да помогне… Само след седмица - на 27 юли 1956 г. - е третата разходка на Рангелови по море: до Каварна, пак с кап. Генов на м/к “Емона”. Този път случват чудесно време и не могат да откъснат очи от красивите брегове и блестящата синьо-зелена вода. Пътниците слизат на скелята под белия Чиракман и вземат автобуса за града. Леля Мика ще бъде изненадана! Поостаряла, но все още хубава, с неугасващ мерак по красивото, тя прелива от радост, когато в къщата й дойдат племенници и деца. Гостенчетата, на свой ред, се радват на градината и особено на кучето Левчо. Занимава ги и странната пещ в двора, и оградата от червеникави плочки, осеяни с морски вкаменелости. И вътре в къщата е интересно: стари мебели и непознати предмети, котленски тъкани, стъклена витринка с божигробски реликви и гравирани седефи - спомен от хаджийството на прадедите, за които Света гора Атонска и далечният Йерусалим са били достижими като Цариград, Брашов, Бабадаг и Мангалия, където са били канторите и земите им…
На 3 септември 1956 г. Радка Рангелова посреща с голямо вълнение гостенка от Египет. Преди двадесет години командантската дъщеря се е сбогувала в Александрия с красиво дете, говорещо няколко езика; сега вижда образована и изискана млада дама. Пристигналата с български кораб Евелина Шулева е племенница на много известен лекар от Александрия. (Десетки години аристократичният дом на д-р Дойчин Шулев е бил широко отворен за българските моряци кап. П. Абаджиев, кап. В. Филев, гл. мех. П. Керемедчиев, кап. Д. Фурнаджиев и др. За копривщенеца с швейцарска диплома тези негови сънародници и приятели са живата връзка с отдавна напуснатата родина. А скромната “кофа черноморски хайвер” в предвоенните години е предпочитаният армаган на доктора - щом е донесен от север!) От Варна гостенката ще отиде в София, където живее баба й, сестра на проф. Асен Златаров. След година ще дойде повторно, за да се омъжи и да роди децата си в земята на своите деди. Така правят достойните издънки на старите български фамилии…
Новата 1957 г. Рангелови посрещат в Параходството - сред колеги. В края на януари в София след грип почива неразделната приятелка и съученичка на г-жа Рангелова - Пари Гарабедова-Румян, майка на две малки деца. Загубата се отразява тежко даже и върху децата на Рангелови, които още не са забравили заедно прекараните летни дни и премеждието във Варненското езеро.
През лятото на 1957 г. Рангелови правят обиколка из страната. Почват с Дунава - от Русе, откъдето преди 70 години е тръгнал кап. В. Филев. Вечерта на 8 юли се качват на борда на пътническия кораб “Ал. Стамболийски”. Предстои пътуване нагоре по течението на Дунава - до Видин. Плаване, интересно даже и за морския капитан, който на сутринта ще се представи на колегата си и ще остане на мостика почти през целия ден. Защото в тази част от течението на голямата европейска река и условията, и правилата са други. (Неслучайно още в Морското училище навигаторите са били разделени на морски и речни.) След Видин отиват в София. Заедно с баба Сета и софийските й внуци посещават Бояна (това място ги зарежда винаги с особена енергия!), после гостуват у леля Юца - на вилата във Владая. Братовчедът Евтим Дедов, оптик по професия, а иначе страстен почитател на музиката (и на футбола - през 1932 г. става издател на спортния вестник на ФК “Левски”!) врежда гостите си на последния за сезона спектакъл в Софийската опера: в ролята на Кармен пее оперната прима Илка Попова.
В края на 1957 г. Славчо Рангелов най-после се завръща там, където е естествено да бъде капитанът от далечно плаване. С новоиздаден задграничен моряшки паспорт в ръката и сам невярващ на очите си, той се изкачва по трапа на 3205-тонния п/х “Хр. Смирненски”, за да отплава на юг - оттатък проливите! Оглежда капитанската каюта, подрежда принадлежностите си за писане - както винаги с голямо старание, хвърля поглед към предната палуба и си спомня оня, последния ден на борда на “България”. Живот и здраве да е, всичко останало - добро или зло - идва, изживява се и отминава като сън! Остава споменът, който пари, но избледнява. Остава опитът - той все някога за нещо ще послужи. В каквито и обстоятелства да е попадал, Славчо Рангелов е запазвал достойнството си - така са го учили. Сега е капитан с тежка отговорност - като старите команданти, негови добри учители. И понеже времето е друго, ще бъде не само наблюдаван, но и следен - може би и провокиран. Ще служи съвестно - както винаги. Ще бъде предпазлив. Ще докаже, че заслужава доверие, и ще спечели уважението на онези, които са го изпратили тук. Ще се изправи с чест и пред онези, които са били против. Ще работи за престижа на България - в която и точка на земното кълбо да се намира. А проливите така го теглят, така копнее да усети с всички свои сетива, че е отново там - на прага между родното море и широкия свят. Вече като капитан на кораб - както в пророческия сън от ранното му детство. Корабът!? За да се управлява и владее, той трябва да се опознае. Още от първия момент - време за губене няма.
Предисторията на кораба е кратка. Построен е в Белгия през 1947 г. Използван е за океанографски изследвания от швейцарския физик проф. Огюст Пикар, създател на батискафа. (Първият експеримент край островите Зелени нос в 1948 г. е неуспешен.) От октомври 1949 г., след търг, бившият “Скалдис” преминава под командването на кап. Д. Андронов и става петият кораб на ПБМФ - с ново, българско име. Обслужва арабските пристанища по Близкоизточната линия (политическата обстановка е такава, че други наши кораби посещават само Израел.)
Какви са качествата на кораба кап. Сл. Рангелов ще научава тепърва и на място - сам и с помощта на екипажа, а също и на архива, останал от предшественика му. Ще добива лични впечатления по време на рейсовете - при маневри и при плаване на пълен ход. Освен водата, хората са другата среда, от която зависи успехът. Там капитанът трябва да бъде проницателен като психолог, да действа с твърда ръка, но и с такт. За да заслужи доверие и уважение и тук. Иначе работата няма да върви. Още повече, че по това време ПБМФ се насочва към нови принципи в управлението на морските превози. От една страна, разширява се морската търговия и се засилва сътрудничеството между страните членки на Съвета за икономическа взаимопомощ. От друга страна, централизираното планиране се подменя с нови критерии за оценка на ефективността, които стимулират екипажите и осигуряват по-добри условия за реализиране на печалби. Новата нормативна база иска време, за да заработи. И повече усилия от страна на капитаните. Междувременно, през февруари 1958 г. с п/х “Хр. Смирненски” се случва неприятен инцидент. Докато е на котва за контрола в Александрия, носовата му част съвсем неочаквано е ударена от маневриращия “Gloria”. Поради малката скорост на чуждестранния кораб сблъсъкът не е фатален, пораженията са над водолинията. Следва незабавна реакция от страна на кап. Сл. Рангелов, радиограми и телефони, огледи и разследване от страна на египетските власти, оформяне на документи, ремонт. Рейсът приключва не по график… Аварията отшумява, а в конкуренцията по Близкоизточната линия се включват нови участници… През юли 1958 г. атмосферата на борда на п/х “Хр. Смирненски” е смутена от необясним конфликт между няколко моряка. Капитанът поема ролята на следовател. В дъното на историята се оказва пакет запалки. Дребна марфа, скрита от едни, открита и присвоена от други - за контрабанда. (Като се изключат командировъчните пари във валута, заплатите на моряците не са достатъчни за издръжка на семействата им.) Разкриват се и нарушения на трудовата дисциплина. На общо събрание екипажът е предупреден, че всяко провинение ще бъде най-строго санкционирано. Виновниците са наказани. По същото време за награда са предложени отличилите се - т.н. ударници...