НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ТУКА ИМА, ТУКА НЕМА
Уж имаме фрегати и то хем УРО, ама май нямаме. Или нямаме, ама ни се водят,  защото уж всичко си имат, ама все нямат нещо, без което все едно, че ги няма.
Литнала радиоуправляемата цел над полигона в Шабла със скорост едни никакви 400 км в час, но ракетчиците на една от нашите нови фрегати не я захванали, защото оборудването било старо и скапано, станцията на техния комплекс „Си Спароу” отдавна не работела в режим, екипажът не бил натрениран, нямало пари, а парите за пълноценна бойна подготовка били недостатъчно, защото нямало. И се чудим, и се пеним, и се караме, един запасен полковник заканително маха с пръст към флотата по разни сайтове, друг запасен капитан първи ранг го
апострофира ... Кое е новото тук, брат ми (освен фрегатите), пак ли за първи път ще падаме от Луната? Не ни ли омръзна това упражнение, джанъм, все да се правим на изненадани, удивени, възмутени и обидени? Ами я си представете, че коя да е от фрегатите ни трябва да изпълни всичките си „огневи” задачи с въоръжението, което има на борда: да стреля торпедо по подводна цел, да захване и обстреля с ракета въздушна цел, да изпълни стрелбите с главния калибър по курса за подготовка и да запусне едно от Екзосетата, които носи на борда. А носи ли ги, има ли ги въпросните Екзосета на борда (или в съответната техническа позиция), знае ли някой? И ако ги има, какво от това? Някой помни ли колко опита се направиха едно време за ракетен пуск от ракетната корвета клас „Мълния”, която имахме в бригадата в Созопол, а сега май е борд до борд с белгийските фрегати. И като се направиха, пуск имаше ли? А помни ли някой от по-старите кримки с какъв зор се усвояваше торпедото СЭТ - 40, във Варна и в Бургас? Не беше ли същото с 57 мм оръдие на ПЛК-та? Нали не сте забравили и как падаше все един и същи вертолет от противолодъчната ни ескадрила, докато го усвояваха да хвърчи (писал съм за това със зевзешкия си нрав: първия път паднал „защото така”, а втория - защото при ваденето плаващият кран го друснал здраво със стрелата си, да се изтече по-бързо водата от него). Тя тази работа ако ставаше само с „измокрен, гладен, уморен”, цена нямаше да имаме. Защото вода в морето бол, на ядене насита нямаме, а с тези шкембета - някои от нас се събуждат изморени.
Остава сега в съда да влезе убитият!
Янчо БАКАЛОВ

P.S.
Някой сигурно ще ме попита „Я кажи сега какво каза”. Едно голямо нищо, казах, и тъй като нямам точния отговор, искам да ви разкажа още нещичко.
Преди сума години защитавах ужким-дисертация в Специализирания научен съвет по военните науки, в която се говореше за алтернативен модел на подготовка на морските специалисти. Един учен мъж, без пагони и фуражка, ме попита за очакванията ми той да бъде внедрен в практиката. Казах му, че няма как да бъде внедрен, нито този, нито каквото и да е друго, докато командирите са принудени да се борят буквално за оцеляване, собственото си, на своите подчинени, на поделенията, на структурите, ако щете и на Флота. Тогава епичната битка на войската със сянката си беше отнела комай десет години, а оттогава са минали още петнадесет...
Той нищо друго не ме попита.