НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











НЕИЗВЕСТНИ СНИМКИ ЗА ДЕЙНОСТТА НА
ПАРАХОДА „ЦАР ФЕРДИНАНД” ПРЕЗ 1918 Г.

Публикациите в „Морски вестник” за парахода „Цар Фердинанд” предизвикаха определен читателски интерес. Нашият приятел и редовен читател Александър Симеонов ни изпрати по този повод издирени от него в неизвестно руско издание снимки на парахода „Цар Фердинанд”. Предлагаме ги на вашето внимание с възможното обяснение за тяхното публикуване.
Обединяващият текст под двете снимки е на руски език и в превод означава: „Параходът „Цар Фердинанд”, пред откриването на линията Браила – Севастопол – Поти”. Кога е открита тази линия? През м. октомври 1940 г., след като корабите на Българското търговско параходно дружество (БТПД) преустановяват плаванията си в Средиземно море поради бойните действия там в хода на Втората световна война, те участват за кратко време в оживената търговска дейност между нашите и съветските черноморски пристанища Одеса, Николаев, Новорусийск, Поти и Жданов на Азовско море. Само че това не се води определена линия, а и надписът на руски език е на стария правопис, който в СССР е променен. Значи трябва да търсим обяснението по-назад в годините. И то най-веротяно е следното:

След сключеното примирие с Русия (15 декември 1917 г.) с протокол, съставен на 14 април 1918 г. в Берлин и подписан от правителството на България и Германското главно командване, нашата страна дава своето съгласие да вземе участие със свои морски кораби за превоз по Черно море на войници, муниции, храни и други стоки, организирани от съюзното Черноморско управление в гр. Браила. Корабите са на БТПД, а рискът е поет от държавата. Задачата по координирането на плаванията е възложена на Флота на Н. В., откъдето на 28 май 1918 г. изпращат в Браила като представител на България лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Васил Игнатов (заменен по-късно, на 8 юли 1918 г. от капитан-лейтенант Димитър Фичев). В Браила са командировани също директорът на БТПД Тодор Каракашев и техническият инспектор Йосиф Райтер.
С протокол от 9 юни 1918 г. на управлението в Браила са предадени корабите „България”, „Варна” и „Цар Фердинанд”. Предвидена е и възможност при намаляването на ангажиментите към каботажното плаване между българските черноморски пристанище, към тях да се присъедини и параходът „Борис”. Последното не се случва, но параходът „Варна” изпълнява общо 6 рейса, параходът „България” – 5 рейса, а параходът „Цар Фердинанд” – 3 рейса. Въпреки това, „Цар Фердинанд” пренася най-много товари (3980.261 от общо 9455.744 тона) и най-много пътници (3049 от общо 4115).
Първият рейс на „Цар Фердинанд” е Варна – Севастопол – Поти – Севастопол – Браила (26 юли – 13
Снимките, изобразяващи българския параход „Цар Фердинанд” през 1918 г., публикувани в неизвестно руско издание.
Към десния борд на „Цар Фердинанд” са застанали два несамоходни шалана с цел ускорено натоварване (или разтоварване) в неизвестно пристанище, вероятно Браила.
Поглед към левия борд на българския параход „Цар Фердинанд”.
Плаванията на българския параход „Цар Фердинанд” през 1918 г. в изпълнение на задачи от съюзното Черноморско управление в гр. Браила. Документът е от фонда на Военноморския музей.
август 1918 г.). Вторият е: Браила - Севастопол - Новорусийск - Поти - Севастопол - Браила (22 август - 15 септември 1918 г.). Третият: Браила - Севастопол - Поти - Сухуми - Севастопол - Сулина - Браила - Сулина - Варна (21 септември - 12 октомври 1918 г.).
На 29 септември 1918 г. е подписано Солунското примирие. На 19 октомври 1918 г. военният флот връща корабите на БТПД. „Цар Фердинанд” се прибира във Варна на 12 октомври с.г. Трите плавания на парахода не го превръщат в „линеен”, защото линия на практика не е осъществена. Другите два български кораба плават само до Одеса и Николаев. Възможно е по направлението Браила - Севастопол - Поти да са плавали други съюзнически (германски и австрийски) кораби, но това вече е друга история.

Атанас ПАНАЙОТОВ
Двете снимки са предоставени за публикация от Александър СИМЕОНОВ